40% от българите не са прочели нито една книга през миналата година, а около 20% имат максимум 10 книги вкъщи, съобщи БНТ. Данните на "Алфа Рисърч" сатанаха ясни днес - в международния ден на граматността.
Почти 38% от българите не са прочели нито една книга за последната година. Това показват данните от национално представително проучване „Българинът и четенето“, проведено от „Алфа Рисърч“ по повод Международния ден на грамотността. То е проведено на терен в периода 24 ноември – 5 декември 2021 г. чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. В синхрон с общата тенденция за постепенно намаляване на четенето на книжен носител, пълзи нагоре делът на хората, които, или не притежават никаква книга вкъщи, или имат под 10 книги. Те вече обхващат около 20% от пълнолетните българи. 91% от тях не са прочели нито една книга през последната година. Най-ревностни читатели са онези 35% от анкетираните, които притежават над 100 книги в дома си.
Две трети от тях са прочели над 6 книги през последната година. Колкото повече книги има един човек, толкова е по-висок интересът му към четенето. Възможно е обаче тази функция на домашната библиотека да започне бавно да отмира. Проучването сочи, че 18% от тези, които имат над 100 книги в дома и 9% от тези с над 200 книги не са прочели нито една книга през последната година. Очевидно, част от днешните домашни библиотеки са събрани, благодарение на по-възрастните поколения, но тяхното наличие не винаги мотивира по-младите да четат. Книгите присъстват в дома като част от живота на родителите, но не непременно като част от интелектуалния живот на младото поколение. Предпочитана е художествена литература - 46.8%.
Удвоява се интересът към съвременните български автори – от 8% през 2014г. на 16% днес. Лек ръст е налице при световната и българската класика, предпочитана от 15 до 20 на сто от анкетираните. 60% от българите категорично застават зад твърдението, че си струва да четат. За 28% значението на четенето отстъпва място на други, смятани за по-важни занимания, а 12% са на мнение, че няма смисъл да се чете. От проучването става ясно, че колкото по-висок е социално-икономическият статус на анкетираните - по-високо образование, тип заетост, доходи, толкова по-силно изразена е нагласата, че четенето е от значение. За възрастовата група 18-30 г. ценността на книгите и четенето е изместена основно от занимания в дигитална среда, като гледане на филми, слушане на музика, игри в интернет, прекарване на време в социалните мрежи. Сред тази група, наред с най-възрастните, е регистриран и вторият най-висок дял непрочели нито една книга за последната година.
Навикът да се четат книги започва да се изгражда от най-ранна детска възраст. 83% от родителите на деца до 7-годишна възраст декларират, че им четат. 39% го правят редовно, а 44% - от време на време. 17 на сто заявяват, че не им четат, а предпочитат да гледат филми по телевизия, или интернет. Майките по-често четат, а бащите по-често гледат телевизия, или се занимават в интернет с децата.
С нарастване на възрастта на децата, когато те вече сами могат да четат книги, практиките им на четене до голяма степен възпроизвеждат моделите, заложени в семейната среда. Според 38% от родителите на деца между 7 и 16 г., детето/децата им са прочели до 5 книги през последната година, а според 21% - между 6 и 10. Според едва 8% от родителите децата им са прочели над 10 книги за една година. Потенциалният книжен пазар в България обхваща около 40 на сто от пълнолетните българи, закупуващи поне една книга годишно. 56.6% са закупили до 5 книги, 27.9% – от 6 до 10, а над 10 книги – 15.5%. Така, на един българин се пада малко над книга и половина годишно, но средният брой закупени книги, ако разгледаме само участниците в пазара, е 5.3.
Топ три фактора за избор на книга остават препоръките на приятел (41%), популярността на автора ( 26%) и промоцията на книгата (19%) На около 1/5 от пълнолетното население, основно „активни читатели“, се е случвало да свалят книги от интернет. Проучването показва, че колкото повече един човек чете, толкова по-склонен е да разнообразява източниците, чрез които си набавя книги, обръщайки се и към глобалната мрежа.
Близо половината от хората, които са копирали книги, твърдят, че най-често са прибягвали до копирен център (48%). Собствена копирна машина използват 18%, служебна – 14%, а книжарници – 13%. Четенето на книги успява да запази мястото си в „топ 5“ дейности, упражнявани от българите в свободното им време. Същевременно настъпват значителни промени както в заниманията на хората извън професионалната им дейност, така и във формите и начините на четене. Водещо място в структурата на свободното време продължава да заема гледането на телевизия - 69.5%.
В свободното си време над 80% от хората до 30 г. и над 60% от тези до 40 г. общуват през социалните медии, или имат различни занимания в интернет. От 36-те процента анкетирани, посочващи четенето като свое обичайно занимание, едва 11% са до 30 г. и 15% - до 40 г. Всички тези индикатори показват много сериозно и задълбочаващо се изместване на класическото четене от активности в електронната среда. За 52% от хората, които четат, предпочитаният начин остава хартиеният носител. Въпреки, че запазва първото си място, той бележи спад с 15% спрямо 2014 г., когато 67% от анкетираните са заявили, че четат преобладаващо на хартия. Респективно, алтернативните, електронни начини на четене нарастват сумарно от 36.7% на 46.8% – на компютър (20%), таблет или смартфон (9%), електронен четец (6%), слушане на аудиокниги (1%).
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
