Сякаш беше вчера, когато Емил Кременлиев пусна топката към Балъков, а той на Любо Пенев. Последва незабравимият пас към Емо Костадинов. И за секунди България спря да диша. Преди да изригне: гол, 2:1 за нашите! Започна лудостта на един народ. А дори не знаехме какво ни чака следващото лято. 20 години по-късно "Стандарт" посвещава на великата дата 17 ноември поредица интервюта с героите от "Парк де Пренс". Днешният ни гост е самият Христо Стоичков.
- Христо, как оценяваш подвига на "Парк де Пренс" през призмата на изминалите 20 години?
- Постигнахме нещо велико. Нещо, което изтървахме в квалификациите за Европейското първенство през 1988 г. (б.а. - визира драматичната загуба 0:1 от Шотландия у дома в последните минути). Лошото е друго! Помня тягостната обстановка в България на тръгване към Париж. Пак бяха митинги, протести. Тотален хаос. Футболът обаче даде прекрасни мигове на народа. И през 1993 г., и през следващото лято. Бяхме отбор с характер.
- Митингите и протестите остават, само дето сега ги няма футболните успехи, защо?
- Не сме се променили, това е. Продължаваме със злобата, със завистта. Да ви кажа,
хич не следя кой от какво е недоволен
и за какво протестира. Аз съм безпартиен, за 20 години не успяха да ме омацат. Опитаха, но не стана. Така ще е в България, докато всеки руши, а никой нищо не прави. Минават, колкото да се бият в гърдите: "Аз, аз". Дотам сме.
- Мнозина от твоите колеги изтъкнаха пред "Стандарт", че пропуснахме инерцията след великите успехи от "Парк де Пренс", САЩ'94, бих поставил там и Евро'96?
- Разбира се, че всичките тези мачове са подвиг. Дължат се на прекрасните футболисти, на ръководството. Никога не сме се делили, играли сме за държавата си. И излизахме само за победа, друго нямахме в главата. Е, не винаги се получаваше, непобедими отбори няма. Но не всички разбраха какво постигнахме. Стигна се дотам да ни споменават само по номера. Искаха направо да ни изтрият, но няма как. Ще останем в историята. Защо не продължиха успехите? Защото няма ценностна система в България, няма държавност. Затова ще си останем със старите лаври. Дано се родят и след нас, но се съмнявам - песимист съм.
- Защо?
- Корупции, какво ли не. Само вижте как пишат. То много лесно да подкупиш някой и той да изкара, че играеш супер. Но какво стана през последните 4 квалификации. Нищо! Той Любо Пенев най-добре го знае. Били се върнали 30 000 фенове на стадиона срещу Чехия. Ама накрая точките колко са? Пак толкова. Купиш им за 5 лева една пица, газирана вода и те пишат.
- Добре, вярваше ли ти лично, че може да сътворим чудото в Париж?
- То го има записано, лесно ще се провери. Казах го пред 40 000 зрители на мача с Израел в София (б.а. 2:2): Отиваме и бием във Франция. Всички бяха омърлушени, Димитър Пенев не знаеше къде се намира. Но го казах и вярвах. После, точно преди мача в Париж, го видях и в погледите на моите колеги. Всичките имаха големи сърца.
Отидохме и ги разплакахме - Йохансон, Ширак
останалите. Много добре им помня физиономиите. Мислеха, че и Господ не може да ни помогне. Да не споменавам какви въртели ни правеха преди мача. Как влязоха през границата Емил Костадинов и Любо Пенев? Ама те французите са такива връткалници, че откъдето искаш, оттам ще влезеш. Просто отидохме и ги надиграхме. Между другото, забелязвате ли друго?
- Какво?
- Преди Европейското през 1988 година отидохме в Амстердам и бихме 2:1 в приятелски мач. После Холандия стана шампион. Бихме Франция 2:1 и те станаха световни през 1998 г., после и европейски. Въобще, бием ли някой, даваме му страхотен тласък. Все така се получава.
- Нас, като ни бият, нищо не се получава?
- Като няма нищо! Нито държава, нито политика, нито план за действие.
- Французите как направиха план за действие след провала?
- Само че с други играчи.
- И тези срещу вас бяха големи?
- С класи над тях бяхме. Кой ще сравняваме: Кантона срещу Любо Пенев, Папен до Костадинов или Десаи до Трифон Иванов? Естествено, че нашите бяха по-добрите. Да не класирам тук Христо Стоичков. Някои фактори ни бяха отписали след Израел и взеха, че ни изтърваха.
- За някакви фактори в УЕФА ли говорите?
- Говоря за неща, които ги усетих после и като треньор. Ама все изтърват по един малък отбор на голямо първенство. Бяхме ние, после Хърватия, Турция, Гърция.
От толкова шампанско и хайвер не знаят къде се намират
и изпускат по един. Абе, един да хванеш, друг да блъснеш.
- Май твърдо не харесваш съвременния футбол?
- Не! Какво ме интересува комерсиалната изгода на някой друг? Какво е това предварителен кръг в Шампионската лига? "Лудогорец", "Левски" или ЦСКА става шампион и играе в групите. Точка. Не разни, дето не са помирисвали титла в Англия или Испания от 20 години. Вие колко шампиони на Испания помните? На Англия? За последно помня "Блекбърн" беше изненадата, оттогава са едни и същи. Е, как третият и четвъртият играят в групите или максимум един предварителен кръг, а нашият шампион по 3-4.
- Причината е в парите.
- А уважението, а футболът! Те къде остават.
- Нямаш ли желание да се върнеш във футбола ни още веднъж?
- Нямам! За какво? Не ми се занимава с уговорени мачове и корумпирани типове. Много са по веригата, опитаха и мен да оцапат, но не успяха. Куцо и сакато се увърта около футбола ни. Карат момчета на по 15-16 г. да участват в задкулисни игри, после искат от тях голям футбол.
- Но първо теб те викнаха при антимафиотите да обясняваш за уредени мачове, което е парадокс?
- Видяхме ги тези мишоци, дето ме разпитваха не ги и знам къде са сега. Крадецът вика: "Дръжте крадеца". Такава им е работата. Затова и казвам, че трудно пак ще се роди някой в България. Ето, Митко Бербатов имаше шанс поне за Топ 10 на "Златната топка", но не успя.
- Нямаше как да успее без голям национален отбор?
- И национален, и клубен. Сама птичка пролет не прави. Аз затова съм бил винаги благодарен и на съотборниците в ЦСКА, после в "Барселона". Но мишоците си драскат кой е по-известен. Аз моите мачове не съм ги спечелил с купуване.
- Изигра много велики мачове, на кое място е този в Париж?
- При всички случаи сред първите може би 5 в класацията ми.
- Би ли я споделил?
- На първо място поставям финала на "Уембли", в който вдигнах с "Барселона" Купата на шампионите. Там са и мачовете на ЦСКА с "Барселона". Също така и 5:0 срещу "Левски", 5:0 над "Реал". Там са и успехите над Германия с националния отбор. Но в никакъв случай не помня само победите. Има мачове за историята, които съм губил. Не ги забравям. Сещам се за загубата от "Левски", от "Реал" с 0:5, а в отбора бяхме аз, Ромарио и куп великолепни футболисти. С националите от Швейцария, когато поведохме 2:0 и паднахме 2:3.
- Кой мач срещу "Левски"?
- Загубата с 0:5 (б.а. - финал за купа през 1998 г.).
- Ти не беше на терена?
- Е, какво от това. Щом съм бил част от колектива, значи съм загубил. Не съм от тези, които ще кажат - ако бях играл, щяхме да бием. Ще бият, ама друг път.
- БФС прави в неделя честване на 20 години от успеха над Франция, ще присъстваш ли?
- Не, по работа съм в чужбина.
- Не е заради Боби Михайлов?
- Какво ми пречи Боби Михайлов! Просто съм извън България по чисто служебни дела.
Няма какво да ме притеснява Боби, един хляб сме яли
на един и същи хал сме били. 20 години от "Парк де Пренс", после идват 20 години от Световното, все ще празнуваме. Така ще а караме - на 20-годишнини.
- Между другото, имаш ли някакъв специален ритуал, който изпълни и преди мача в Париж?
- Тайната си остава за мен. Важното е, че в Париж дойде най-големият ми приятел Ромарио, даде ми импулс. Там бяха Вальо Михов, Христо Данов, на които също благодаря. Да не забравяме и хората от екипа като Христо Запрянов. Някои от тях не са между живите - масажистът Цанко Михов и д-р Гевренов, държа да спомена техните имена.
- Последно, може да българският футбол да има своя нов "Парк де Пренс"?
- Не!
- А държавата?
- Не!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
