В словото му са закодирани математика и музика
Спектакълът "И само туй: Любов!" е компилация от най-красивите му текстове, казва Сава Драгунчев
Сава Драгунчев е доктор с дисертация върху Уилям Шекспир. Преподавател по "Актьорско майсторство" в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Асистент на проф. Стефан Данаилов от 2008 г., завършил е неговия актьорски клас, като преди това в СУ "Св. Климент Охридски" е учил английска филология, международни политически отношения и сигурност, макроикономика. От 2013 г. е и преподавател във факултета по журналистика на СУ. Специализирал е в Кралския Шекспиров театър в Стратфорд на Ейвън, в Шекспировия театър "Глобус" в Лондон, в Ориел колидж в Оксфорд. Член е на Британската Шекспирова асоциация от 2011 г., председател на Съюза на говорещите английски език в България от 2013 г. и актьор от трупата на Народния театър "Иван Вазов" от 2009 г. Спектакълът със студенти на проф. Стефан Данаилов в НАТФИЗ "И само туй: Любов!" е посветен на 450-годишнината от рождението на Уилям Шекспир.
- Близо четири века след смъртта на Шекспир продължаваме да се обръщаме към този автор и да търсим истини в неговите произведения и днес. Вашият спектакъл също. Защо?
- В англоезичната култура съществуват две произведения, които остават ненадминати и до днес в света: т.нар. Библия на Крал Джеймс I и канонът "Уилям Шекспир". И неслучайно споменавам Библията. По своему произведенията на Шекспир представляват недостигнат и библейски по своята сложност, задълбоченост и многопосочност материал, в който Човекът ще продължава да се оглежда, да търси истината за света около и в себе си и да се вдъхновява. Това, което доказахме със спектакъла на студентите на проф. Стефан Данаилов, е, че Шекспир е жив и днес. Препотвърдихме истината, че дори в XXI век младият човек отново се вълнува и харесва общочовешкото и общовалидното в живота, а това винаги ще бъде любовта. В крайна сметка, замислете се, изкуството съществува, за да възпее любовта - любовта към нея, към него, към майката, към родината, към свободата, към просветлението, към истината, към красивото, към земята и небето, към Бог.
- Как бе създаден спектакълът "И само туй: Любов!"?
- Създадохме го като компилация от най-красивите текстове на Шекспир, посветени на любовта. Част от тях са силно непознати в България, има такива, които даже не са превеждани у нас,
има такива, които за първи път стъпват на сцена
Студентите, участващи в представлението - своеобразни съавтори, са вече с редица професионални ангажименти в театъра и киното - поредно доказателство за качеството на избора на проф. Стефан Данаилов - Антъни Пенев, Павел Иванов, Евелин Костова, Рада Кайрякова, Бориса Сарафова, Георги Кацарски, Даниела Манолова, Теодор Христов, Валери Белев, Божана Мановска, Калоян Лулчев, Марина Кискинова, Севар Иванов, Асен Данков, Ивелина Иванова. С Росица Обрешкова поверихме сценографията и костюмографията на доц. Елена Иванова, а пластиката - на доц. д-р Велимир Велев.
- И все пак Шекспир не е лесен дори за професионални актьори, какво остава за студенти?
- Това е така и не е така. Основна теза в доктората ми беше именно демистификацията на "кода Шекспир". Осъзнаването на петостъпния ямб, уважаването на подадения шифър от автора как текстът му би проработил и как би постигнал задачата си, интердисциплинарният подход към многообразието от стилистични и художествени похвати представляват в действителност рамка, върху която всеки актьор може да създава светове.
- Звучи като математика?
- Математика? Да, ако искаме да подредим по Хамлетовски разглобения век, нуждаем се от стратегия, която разчита на формализъм. За да можем след това да я доосмисляме, пренареждаме, изопачаваме, променяме - или с две думи - да можем да я пресъздадем истински. Студентите на проф. Данаилов представляват прекрасен материал за работа. От една страна - майсторски подбрани, така че да покриват пъстрата палитра от характери, изискуема за Шекспир, и от друга - девствени за работа с мерена реч. Комбинацията от тези два елемента дава онази свобода, в която можеш и да преподаваш, и да създаваш среда те да творят сами. Театърът би бил мъртъв при липса на едно от двете. Работата ми с вече втори клас върху Шекспир, подпомагана в немалка степен от проф. Данаилов, показва, че ако тези млади хора бъдат поведени в дебрите на Шекспировата реч и мисъл още на тази ранна творческа възраст,
архаичният на места и непонятен език на автора ще се превърне за тях в песен
- и в буквалния смисъл, защото това слово, освен че е математика, както казахте, е и музика.
И наистина в спектакъла "И само туй: Любов!" тези до болка влюбени в театъра студенти дишат въздуха на Шекспир, мислят, учудват се, пеят, свирят и танцуват по неговия ренесансовия стих. Неслучайно целият Учебен драматичен театър на НАТФИЗ - от директора Димитър Енчев та чак до хигиенистите живеят заедно с нас на сцената. А когато имаш такава армия на своя страна, злободневието е безсилно. Ето защо вярвам, че нашите студенти ги очаква бляскаво бъдеще, защото притежават най-важното - любовта си към това, което правят, и таланта тази любов да облъчва сцената.
- Езикът на Шекспир от преди четири века, макар и в съвременен превод, създаде ли проблем при подготовката на спектакъла?
- Ние всички говорим с думи и изрази, създадени от Шекспир, черпим упование и вдъхновение от неговите мисли - "да бъдем или не...", "има нещо гнило", "непостоянство, твоето име е жена", "зло, добро - добро и зло - все едно са потекло", "не мигнах цяла нощ", "имал съм и по-добри дни", "жалка гледка", "олицетворение на дявола", "любовта е сляпа", "от род и име отречи се", "защо си ти Ромео", "щом с музика се храни любовта" и десетки други, навлезли в българския език благодарение на преводите (шедьоври сами по себе си) на именити наши преводачи. Така че днес, 450 години след рождението на Шекспир, ние с пълно право приемаме думите му като свои - тук и сега. Още повече, че в днешния ден на повсеместен културен разпад, НАТФИЗ води ожесточената битка с инерциите на фалша и невежественото. И утре, благодарение на Шекспировия театър, ние всички ще описваме живота и своите чувства и чрез неговите думи, защото "целият свят е сцена". А иначе "останалото е мълчание"...
- Явор Гърдев в своя спектакъл "Хамлет" ви взе и за консултант по Шекспировия стих. Как се работи върху Шекспировата реч с вече утвърдени професионалисти и каква е отговорността към това световно наследство днес?
- Как се работи - бих отговорил с една дума - лесно! Режисьорът беше основната причина на речево ниво да нямаме проблеми. Схващането, че играта, творенето и живеенето в Шекспир е отвъд формално изпълненото слово, е верую за Явор. Формално изпълненото слово пък е необходимото условие, за да може оттам нататък да започне истинското изкуство. Ето защо в този проект
вижданията ни се препокриха напълно
и създадоха от прекрасния и нов превод на проф. Александър Шурбанов живо слово, обострящо действието и сетивата както на играещите, така и на публиката. Ако някой е имал съмнения, то трябваше да види какво произведе преди месец нашият спектакъл на Международния Шекспиров фестивал в Гданск пред публика, която не владее български език, но и която беше погълната изцяло от майсторството на сцената, от въображението и изящния стил на българския "Хамлет". Това беше може би и най-големият принос на Народния театър "Иван Вазов" в честванията на 450-годишнината от рождението на Шекспир, нареждащо се до нечувания експеримент на Шекспировия театър "Глобус" в Лондон със своя "Хамлет", изигран в 200 страни по света, и на Кралския Шекспиров театър в Стратфорд на Ейвън със своя фестивал, представящ всичките 36 пиеси на Шекспир на 36 различни трупи от цял свят, играещи на 36 различни езика.
- Шекспир не е само театър, нали?
- Разбира се. Не трябва да забравяме, че Шекспир принадлежи на цялото човечество, не само на актьорите и режисьорите. Юбилеят му се превърна в събитие и за театроведите у нас - НАТФИЗ проведе своя кръгла маса върху Шекспир с домакин Катедрата по "Театрознание" в лицето на проф. дин Камелия Николова, за литературоведите и езиковедите - Катедрата по "Англицистика и американистика" с ръководител проф. д-р Евгения Панчева в сътрудничество с Културния център на СУ и проф. Александър Кьосев провежда в рамките на цялата юбилейна година интердисциплинарния семинар "Какъв ни е Хамлет". Така че вярвам, вече сте убедена, че Шекспир е един световен автор, в който се оглежда и целият културен спектър.
- Какво е бъдещето на Шекспировото слово?
- Днес Шекспировото слово се поставя в един свят, лишен от сетива за поетичност и концентриран върху консуматорския поглед към изкуството въобще. Вярата обаче, че Шекспировата сценичност винаги ще може да докосва нови и различни интерпретации на традиционност и знаковост, е силата, която ще задвижва и занапред поколения актьори, режисьори, хора на словото и мисълта.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
