Макар в момента козунакът да е един от основните атрибути на Великден у нас, това невинаги е било така. В миналото българите са приготвяли други ястия, с които са посрещали най-големия християнски празник.
"Великден сякаш го свързваме безкрайно много с козунака. Едно време обаче българите са правили обредни хлябове на големите празници. Хлябове, които не са били сладки. В различните региони са ги украсявали по различен начин. Имало е символика", разкри пред бТВ водещата на предаването „Вкусът на България“ Мария Жекова.
"Козунакът е сериозно нововъведение в нашата традиция. Преди това е имало една много голяма палитра от други хлябове. Интересното е, че самата рецепта за тях не е толкова различна, а украсата е различна в различните региони. Има много обредност в това, което се случва – има значение кой меси хляба и кога го прави", разказа Жекова.
Обредните хлябове се месят от жени - от стопанката на дома или от друга жена в семейството.
„Едно време хората са ядели много хляб, но той е бил много различен от сегашния – хляб с естествена, бавна ферментация. Това, което наричаме хляб с квас. Според мен днешното ни хранене трябва да е съобразено и с настоящия начин на живот. Храната от едно време е за сила, богата на калории, енергийна храна на базата на това, че хората са работили постоянно", казва водещата на "Вкусът на България".
Мария Жекова е на мнение, че хлябът не е вреден, когато е правилно приготвен с чисти, с пълнозърнести брашна. Трябва и да е в правилното количество, съчетано с начина на живот, смята тя.
"Често си мислим, че рецептата е основното нещо. За мен основното нещо са продуктите и техният вкус. Продуктите, поради това, че се подменят сортове и начин на отглеждане, променят своя вкус. Дори и да ги съчетаеш по същия начин, в същите пропорции, когато те не са толкова наситени с вкус, както едно време, трудно ще постигнем същия вкус", каза Жекова.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
