САЩ нямат интерес от метежа, външната намеса е конспирация
Членството й в ЕС зависи от избора: демокрация или репресии, казва Весела Чернева, програмен директор на Европейски съвет за външна политика
- Госпожо Чернева, кой предизвика метежа в Турция?
- Доколкото става ясно, части от армията, които краткосрочно смятаха, че могат да вземат властта. Всъщност причината за метежа е политиката на Ердоган от много години насам, което все повече задълбочава тенденция на десекуларизация на Турция и едновременно с това узурпацията на много власт в ръцете на един човек.
- Какви са тези части от армията? Те се обявиха за възстановяване на демокрацията в Турция...
- Това не са политически субекти. Основните опозиционни партии също се дистанцираха от тях, а и в историята на военните преврати в Турция винаги метежниците се разграничават от политическите партии не само предварително, но и впоследствие. Това не са обичайните политически субекти. Напротив, смята се, че опозицията и включително и по-твърдите националисти ще загубят в крайна сметка от ситуацията в момента и че тя ще съсредоточи повече влияние в управляващата Партия на справедливостта и развитието (AKP).
- Може ли да се допуска, че външни сили са съдействали за този преврат? Чуват се коментари за намеса на САЩ?
- Конспирации от този род е естествено да се появяват. Но за играч като САЩ подобен преврат не е в никакъв случай от полза. Защото независимо, че САЩ критикуват Ердоган за човешки права и за качеството на демокрацията, Вашингтон си сътрудничи по стратегически теми с Турция. Турция на Ердоган е много важен партньор, на който те в момента са се доверили в този много нестабилен регион. Няма как САЩ да искат да внасят допълнителна нестабилност в Турция, при положение че тя е ключова както за Сирия, така и за по-широкия Близък изток. Военната база в Турция, която се използва от натовските войски за действия срещу Ислямска държава в Сирия, е също ключова. Не виждам какъв е интересът на САЩ в такъв сценарий. Идеята как всички вътрешни процеси в една страна са плод на външна сила, е много путиновско тълкуване на политиката. Дори и Гюлен, ако на него гледаме като на външна сила, и за когото моментално стана дума още снощи, дори и той заклейми опита за преврат. Случилого се е знак за разделението в турското общество, голяма част от него, включително и част от армията не приемат политиката на AKP. Трябва да се отнасяме сериозно към тези процеси.
- Този опит за преврат, макар и неуспешен, не показва ли признаци на слабост на управлението на Ердоган?
- Определено има една спирала на нестабилност, по която Турция върви от известно време надолу и за жалост в последните 12 месеца все по-стръмно. Говорим за 15 терористични атаки в рамките на една година, а така също за една доста интензивна гражданска война в Южна Турция срещу кюрдите, в която участват всички сили за сигурност. Говорим за все по-обтегнати отношения заради Ислямска държава. Турция дълго време на практика е в изолация, в много трудни отношения с Европа, а във вътрешен план - в поляризация, която от протестите в Гези насам не затихва. Дори напротив - увеличава се. И за съжаление към тази спирала на нестабилност се прибави именно и този опит за преврат, който няма да се отрази добре нито на икономиката, нито на сигурността на Турция.
- А трябва ли да отхвърлим съмненията, че този опит за преврат всъщност е провокиран от Ердоган с цел да засили още повече властта си?
- Това също е една от конспирациите. Човек, разбира се, никога не може да изключи, че има някаква част от истината, но бъдещето ще покаже до каква степен Ердоган ще използва случилото се за репресии и промяна на конституционния ред в Турция, което той досега не намираше сили или правилния момент да направи. Ако така бъде използвана тази ситуация, ако той успее силово да наложи своята власт и еднолична власт на АКР, то независимо кой стои зад преврата, той ще се окаже, че е работил най-много за президента Ердоган.
- Такива ли последствия да очакваме в Турция след опита за преврат - репресии и конституционни промени?
- Това е лошият сценарий. Другият е подсилване на политическия диалог, сядане на масата на преговорите отново с кюрдите и в постигане на някакъв по-голям баланс в обществото, една част от което в момента се чувства маргинализирано, непредставено и е готово на окопни сражения.
- А за България какви последствия може да има?
- Ако се тръгне към по-репресивна държава и конституционни промени в посока на по-малко демокрация, за България това ще означава много по-трудна за общуване Турция, в която ще има само един център за взимане на решение и всички останали функции на държавата ще бъдат на практика концентрирани около това послушание. С такива държави се работи много трудно. Да не забравяме и българските граждани, които живеят в Турция и са част от турското общество.
Важно е да видим до каква степен желанието на президента да наложи своята воля още по-силно, няма да се отрази негативно върху склонността му за компромис с ЕС. Това поставя в риск споразумението за миграционния въпрос, нещо, което ще има директни негативни последици за България. В крайна сметка основното последствие от такъв сценарий ще бъде и краят на говоренето и на преговорите за присъединяване на Турция към ЕС. Което може би ще бъде посрещнато с облекчение от много хора в Европа, но в крайна сметка ще загубим една писта, по която можем да уеднаквяваме стандарти, да говорим за търговия, за това, което ни обединява, а не това, което ни разделя.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
