Саймън Тисдал, в. "Гардиън"
Автоматичният отговор на турските лидери на самоубийствения атентат от неделя в Анкара предполага, че Реджеп Тайип Ердоган, силният президент на Турция, и неговата неоислямистка партия не са пълни с идеи как да сложат край на това, което все повече изглежда като плъзгане към хаос.
Големият проблем за американските и европейски съюзници на Турция е как да бъде укрепена стратегически важната мюсюлманска демокрация, член на НАТО и кандидат за ЕС, която от дълго време е смятана за жизненоважен преден пост на стабилност в опасния регион. Някога надеждна, Турция, изглежда, е в опасност от имплозия.
При Ердоган Турция е разпадащ се съюзник на Запада и въображаем приятел на Европа. Тази дилема ще достигне критично положение по-късно тази седмица, когато Ангела Меркел се опитва да сключи сделка с Турция за сирийските мигранти.
Ердоган настоява за безвизово пътуване на турците, ускоряване разговорите за присъединяване и игнориране от страна на Брюксел на нарушаването на човешките права в замяна на неговото сътрудничество.
Няколко страни от ЕС, особено Франция и Кипър, са твърдо против. Ердоган определи атентата от неделя, вторият в Анкара за два месеца, в предпочитания от него контекст: като част от националната битка на живот и смърт срещу сенчести сили, целящи преследването и унищожението на Турция. Това е единствената мелодия в неговия репертоар. Той използва нейното ужасяващо послание, за да печели избори, да сплотява националисти и да делегитимира опоненти.
Официални представители предсказуемо определиха за виновна за неделния атентат страшилището на Ердоган - Кюрдската работническа партия (ПКК), въпреки че по-вероятният виновник е екстремистката отцепническа групировка "Ястреби за свобода на Кюрдистан", която извърши атаката в Анкара на 17 февруари. Когато миналата година в столицата избухна бомба, кюрдите отново бяха първите обвинени. По-късно се оказа, че виновна е Ислямска държава. Следвайки обичайния си сценарий, Ердоган нареди въздушни удари за отмъщение в понеделник по цели на ПКК в Северен Ирак, друг пример как турският лидер се разгневява под натиск. Това е опасен рефлекс.
Миналата година Ердоган нареди свалянето на руски боен самолет, който влезе за кратко от Сирия в турското въздушно пространство. Двустранните отношения са ужасни и досега.
Силите за сигурност засилиха операциите в етническите кюрдски райони в Турция, при което убиха стотици хора и разселиха десетки хиляди от миналата година досега. В понеделник, подкрепяни от танкове, бяха наложени вечерен час и военно положение в Юксекова и Шърнак, близо до иракската граница, и в Нусайбин, близо до Сирия.
Вътрешният за Турция кюрдски проблем е само едно от предизвикателствата, което конфронтационният подход на Ердоган изостря. Турция е във война, с прекъсвания и започвания, със сирийските кюрдски милиции, биещи се срещу ИД в Северна Сирия. Анкара се страхува, че те ще се опитат да създадат отделна политическа единица, свързана с автономния кюрдски регион в Северен Ирак и дори със самата Турция.
Признаци на социално разпадане може да бъдат видени също в манипулирането на правосъдието от Ердоган, повтаряните заплахи за преследване на прокюрдски депутати и политици, орязване на свободата на медиите и независимата журналистика, необуздана корупция и неговия опит за приемане на нова конституция, която му дава президентски правомощия като тези на Путин.
Ердоган е обсебен от предполагаем заговор на "паралелна държава"срещу него, за която се твърди, че е водена от бившия му съюзник в изгнание Фетхуллах Гюлен, и нареди извършването на масови арести.
През уикенда лидерът на основната опозиционна Републиканска народна партия Кемал Кълъчдароглу каза, че управляващата ПСР на Ердоган няма да се спре пред нищо, за да остане на власт.
Позицията на Ердоган "С мен или против мен" изправя Турция срещу дългогодишни съюзници. Мигрантската сделка, която според ООН и хуманитарни агенции може би е незаконна, е само последният засега проблем.
Миналата есен, когато посети Брюксел, той разгневено заплаши да наводни Европа с бежанци, докато ЕС не се преклони пред неговите искания за пари. Той често се присмива на ЕС и го мъмри, като го нарича елитарен, ислямофобски християнски клуб. Ердоган попадна под ударите и на администрацията на Обама за неговия трансграничен артилерийски обстрел срещу сирийските кюрдски милиции, на които Вашингтон гледа като на полезни съюзници.
В интервю наскоро Барак Обама описа Ердоган като провален и авторитарен.
В лицето на Ахмет Давутоглу, министър-председателя на Турция, Западът има внимателен събеседник, който ще направи всичко възможно, за да сключи сделка за мигрантите и бежанците с ЕС тази седмица. Само че Давутоглу, бивш преподавател, който дължи политическата си кариера на Ердоган, не определя тона.
Това прави сприхавият и трудно контролируем президент - и в неговите ръце е бъдещето на Турция като надежден партньор.
/По БГНЕС/
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
