Любомир Кючуков,
директор на Института за икономика и международни отношения
Атентатът в Анкара за пореден път разкри нестабилната стабилност в Турция. Като доста ясно се обозначава тенденцията към превръщането й в стабилна нестабилност. Засилването на конфронтацията в Турция е логично следствие от редица процеси - както вътрешни, така и международни. Изборите през юни 2015 г. изявиха две на пръв поглед противоположни тенденции. Едната е засилването на авторитаризма на Ердоган и настъплението срещу основни демократични права, а втората - ерозията на "Модела Ердоган" в резултат от 12-годишното управление на страната. Заради всичко това бе нужно ново поле за консолидация на нацията около политиката на Партията на справедливостта и развитието и тя го потърси в национализма - чрез идентификация на враговете. Вътрешните - кюрдите, прекъсвайки преговорния процес, започнал през 2012 г., и външните - Асад в Сирия, а впоследствие и Русия.
Така Турция влезе в спирала на конфронтация, което помогна на Ердоган да спечели изборите през есента на 2015 г. Отнемайки гласове не от другаде, а от националистите. Защото те видяха в Ердоган по-директно и по-практично поле за осъществяване на националистическите си идеи. Но цената беше рязко нарастване на конфронтацията, заплахите и атаките срещу вътрешната стабилност на страната, което пък води до нови, още по-репресивни мерки спрямо врагове, противници, опоненти - включително медии, полиция, съдебна система. Свидетели сме на няколко процеса срещу висши следователи и полицаи, позволили си да разследват членове на правителството, а и на семейството на Ердоган, а също и на медии, критикуващи връзките на Турция и лично на Ердоган със структури, свързани с "Ислямска държава". Това на практика запушва всяка по-сериозна възможност за легална изява на опозиционност и противопоставяне на сегашното управление в страната. Като резултат видяхме радикализацията и атентатите, които от своя страна, по силата на тази спирала, се използват за нова разправа с политическите противници. Неслучайно опозицията обвинява Ердоган, че твърде бързо разкрива удобни извършители на поредния атентат (ПКК, кюрдите в Сирия или ДАЕШ), за да предприеме съответните нови репресии. Нестабилността, която стабилизира Ердоган, дестабилизира Турция.
Второто поле на политическата динамика е международното. Като Турция активно експлоатира ролята и мястото си в сирийския конфликт. За Европа Турция е нужна като бариера срещу преливането на нестабилност от Близкия изток и като модулатор за решаване на бежанската криза. Очевидно е, че без Турция регулирането на бежанската криза е невъзможно. От друга страна тя инструментализира проблема с бежанците като средство за натиск. Европа беше принудена и избра стабилността на Турция пред демокрация в Турция.
В момента Турция осребрява тази си ценност не толкова финансово, колкото политически. Тя иска да има развързани ръце: първо, вътре в страната, тоест Европа да си затваря очите или най-малкото да не се меси в пълзящия авторитаризъм на Ердоган, и второ, извън страната - в Северна Сирия, която Турция иска да получи като зона на неограничен контрол, за да се разправи с местните кюрди. Които пък са най-успешни в борбата срещу "Ислямска държава" на терен и това рязко повишава международната чуваемост на кюрдските стремежи към създаване на независима държава. Като противодействие на тези идеи е подчинена идеята на Турция за създаване на зона за сигурност в Северна Сирия, но тя не среща подкрепа от страна на ЕС и САЩ. Защото това е най-прекият път към узаконяването на парцелирането на Сирия.
В момента Турция заедно с Иран и Саудитска Арабия, тоест основните регионални играчи, са главните дестабилизиращи фактори, генериращи конфронтационния потенциал в Сирия. Докато геополитическите сили САЩ, ЕС и Русия, изправени пред заплахата, от една страна, на ДАЕШ, а от друга - на бежанската криза, търсят деескалация, в резултат на което се стигна до примирието в Сирия.
Турция играе по ръба на бръснача спрямо САЩ, Русия и Европа, а не на последно място и чрез двойствената си политика спрямо "Ислямска държава". Това доближава не само нея, а и региона, до границите на допустимия риск. Така освен ключов играч Турция се превръща и сериозен рисков фактор в Близкия изток.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
