"Хемус" стана несбъдната мечта на едно поколение, наред е второто
През 1974 година в САЩ гръмва аферата "Уотъргейт", а Гърция си връща парламентарната демокрация. АС/DC представят новия вокалист Бон Скот. АББА печелят Евровизия с "Waterloo". В киното излиза втора част на "Кръстникът". На световното първенство по футбол ФРГ с Кайзер Франц удря 2:1 гениалните холандци на Йохан Кройф и печели финала. Същата есен Бекенбауер идва с "Байерн" в София и губи 1:2 от ЦСКА след голове на Божил Колев и Жоро Денев.
Пак тогава Тодор Живков прави първата копка на магистрала "Хемус", която трябва да свързва София с Варна. На първо време "намазват" Ботевград и родният му Правец. 41 години по-късно положението не е кой знае колко по-различно.
Строителството на магистралата не е и преполовено
То сякаш е вечно. Като музиката на AББА и гласа на Бон Скот. Като силата на Бундестима. Само ЦСКА вече не бие "Байерн", а "Чико" (Бяга).
Подобни мисли ме обзеха, когато се тресях по "Хемус" между София и Ботевград. Минах през тунел "Витиня" 48 часа преди адската катастрофа. И на връщане пак. Около 24 часа преди онзи гаден миг, отнел 3 човешки живота. Май само едното платно беше отворено. Не бих хванал бас. Защото на "Хемус" винаги е така по тунелите. Само едното е отворено. Или затворено. Или пък виадуктът преди него се ремонтира. Или след него. Понякога и двете. Губи ми се картинката. Пътувам откакто се помня и все нещо се оправя. А на останалите места шосето друса. Ама здравата. Казвам шосе, защото "Хемус" отдавна не е магистрала. Поне до града на Тодор Живков. Пълно е с всякакви ограничения, знаци за край на магистрала, за начало. Но народът си лети по най-сложния инженерен участък в България. С най-високия виадукт на Балканите. Социалистическата гордост.
И паметник на безвремието, в което сякаш сме попаднали
Но няма избор. Особено при хората от Севера, за които това е единствената връзка със София.
Тъжните мисли пак нахлуха в главата ми, когато новината със зловещата катастрофата стигна до мен. Да, може би не е виновна магистралата, а някой кретен е бързал, за да стигне 15 минути по-рано. Или друг е заспал. Може би трети наистина е разлял горивото, но е отпрашил мръсникът, без да телефонира. Става и в Англия, в САЩ, и в Германия.
Но! Може да е и другото. Всички да са се втурнали в злокобния тунел. Бързайки, за да избягнат задаващото се задръстване. Изнервени от чакането в поредната еднолентова отсечка. Лично аз се имам за културен шофьор, но съм се хващал не веднъж и два пъти, че искам да го направя. Хващал съм се, че нервите успяват да надделеят. И се готвя да надбягам ремонта, да финтирам задръстването. Да прелетя над 40-те години чакане. Псувал съм зад волана, че няма да видя деня, в който ще тръгна от София и ще стигна по магистрала до любимото си Черноморие нагоре от Варна. Че Северът ще спре да се чувства откъснат от света, второстепенен и обречен.
Случвало се е сигурно на всеки, тресящ колата си по "Хемус". И на онзи, който кара пред него. И след него. Просто е извадил късмет. Всеки може да попадне заклещен в онзи тунел. Абсолютно всеки. Хора, просто спестете нервите си на онази магистрала. Заредете се позитивно. Пуснете си Бон Скот или АББА. Изпреварвайте елегантно - като Кройф! Все някога "Хемус" ще стане магистрала. И ние културни граждани. И България държава.
1974 година. Наборите на "Хемус" вече са навъртели 41 години. С тях тръгнах на училище, макар че съм роден през 1975-а. Бяхме чавдарчета и пионерчета, когато бащите ни летяха през Витиня с жигулки и москвичи. Магистрала! Чудо невиждано. Сигурно точно като нас са си казвали: "Ехе, още малко и сме на морето за 3-4 часа". Едно поколение си отива, без да го дочака. Дано щастието се усмихне на следващото, родено с онази първа копка на Тодор Живков.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
