Един от най-хубавите и шарени пролетни празници в българския православен календар е Цветница. Тази година той се пада на 25 април.
В последната неделя преди Великден празнуват всички, носещи имена на цветя, дървета и зеленина. Празникът е познат и като Цветна Неделя, Вая и Куклинден.
На този ден християнската църква празнува влизането на Исус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.
След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Исус Христос тръгнал за Йерусалим.
Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.
Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.
Народът, виждайки в Исус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“.
Фарисеите наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.
Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.
На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.
Дружината, която на предния ден е лазарувала, отива на реката, където всички пускат венчетата си по течението и гадаят – чието венче изплува най-напред, тази мома първа ще се омъжи. Момите си избират „кумица“ и гостуват в дома й, където тя се е приготвила с трапеза. Името на обичая е „кумичене“, „кумичане“. Нейната роля на „кумица“ продължава до Великден.
Привечер на мегдана се играе последното за годината лазарово хоро, към което накрая се присъединяват и други девойки и момци. Те „затварят“ хорото и така това е първото сключено хоро след великденските пости, когато не се играят хорà.
На Цветница освен гадаене с направените в този ден върбови венчета, момите приготвят и обредни хлебчета – „кукли“.
В някои части на България съществува вярването, че на Цветница душите на починалите хора очакват техните близки да им занесат нещо, затова се извършват и поменални обреди. Жените отиват на гробищата рано сутринта, носят върбови клонки, тамян, вода и царевични стъбла. Прекадяват и преливат гробовете на близките си, след което забождат върбовите клонки върху гроба, а с царевичните стъбла запалват огън.
На Цветница имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения: Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Динка, Детелин(а), Елица - идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Калия, Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а), Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к)а, Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
