Цвети Узунова с вълнуващ спомен за царя

Книгата "Отвъд PR-а" е моето изпълнено обещание към баща ми
Началниците в БНТ не ми разрешиха да излъча интервю с княгиня Мария-Луиза
Разказвам защо първото прессъобщение за НДСВ бе писано зад Океана
Аз съм твърдо за мажоритарни избори
Той бе гарант, че страната ще се справи с изискванията за членство ЕС, казва Цветелина Узунова в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

Дългогодишният прессекретар на цар Симеон II Цветелина Узунова издаде своята първа книга "Отвъд PR-а" (изд. "Труд"). В нея тя разказва интересни случки от работата си с царя в мандата му като министър-председател, както и след това. Медии, политика, история, дипломация са теми, които се преплитат в един завладяващ разказ от първо лице.Цветелина Узунова е телевизионен журналист и експерт по PR и публична дипломация. Работила е повече от 10 години като водеща на "По света и у нас" в БНТ. След това става директор на Правителствената информационна служба. От 2006 г. има своя фирма за PR. Тя е търсен консултант както от представители на бизнеса, така и от политици. Книгата й излезе по повод 20 г. от завръщането на цар Симеон II в България и е по книжарниците в цялата страна. Това е първата книга у нас, писана от прессекретар на премиер.

- Г-жо Узунова, как се роди идеята за тази книга?
- Когато през 2001 г. започнах да работя с цар Симеон II и като виждах колко невероятен човек е, започнах да събирам архив, да си пазя записки. Чрез него пред мен се отвори един нов свят - на световни лидери, европейска аристокрация, значими фигури от всички континенти, но и на неизвестни факти за Третото българско царство и царското семейство, които през тоталитаризма умишлено са били манипулирани или скрити. Баща ми много настояваше един ден да напиша за всичко това. Всъщност книгата ми е изпълнено обещание пред него. За жалост, той си отиде преди осем години, но съм сигурна, че знае и е доволен. От друга страна, моите близки приятели отдавна настояват да го направя. Аз все отлагах. Но ето че дойде моментът. Подтикна ме и журналистическият порив за писане, и желанието да споделя интересни моменти от годините, в които бях в екипа на царя, да коментирам принципите в нашата толкова важна професия. Да работиш с истински аристократ, с цар, е уникален житейски шанс.
- Какви са първите отзиви?
- Оценките са невероятни и това много ме радва. Всеки ден получавам коментари от читатели. Един от първите, който много ме развълнува, беше, че с тази книга връщам вкуса към класата в управлението на България. И наистина. Ще прочетете много факти, случки, откъси от статии, които говорят точно за това. Особено на фона на ниското ниво на политиката у нас в момента, тези откъси в книгата ми правят най-силно впечатление на хората. На други им е любопитно да научат повече за царя и царското семейство. На колегите от пиар гилдията пък им е интересно да разберат как сме работили по отношение на царския и правителствен пиар и протокол. Даже казват, че е направо учебник по държавен пиар. Доволна съм, че всеки намира нещо свое, нещо, което го докосва. Книгата не е само за царя, за публичните комуникации. Тя е за класата в политиката. Това, което днес толкова липсва.
- Издайте някои любопитни случки, които сте описала.
- Давам примери как европейските и световни лидери се отнасяха към царя, как го посрещаха. Как благодарение на него авторитетът на България в Европа се промени и то за добро. Показателна е една визита в Копенхаген, където премиерът-домакин се обърна към него и като цар, и като министър-председател. Незабравима за мен е пресконференцията в Брюксел, на която царят отговаряше на всеки език, на който му задаваха въпрос. И това изуми всички присъстващи. България стоеше по друг начин в техните очи след този уникален брифинг. Разкривам и невероятната тайна на знамето на моята гимназия, пазена повече от 70 години. Спомням си и за подготовката около сватбата на княгиня Калина. Има много интересни глави. Публикувам и единственото интервю със сестрата на царя - княгиня Мария-Луиза, в дома й в САЩ. Друг български журналист не е снимал там. Когато го донесох през 1994 г., телевизионните началници в БНТ не ми разрешиха да го излъча. Разказвам и за първото прессъобщение на НДСВ, когато съдът отказваше да регистрира партията за изборите през юни 2001 г. и трябваше да се съобщи на българите какво се случва. Ще разберете и защо е писано зад океана, не тук. За неговото спешно разпространение помогна Владимир Танев, тогава журналист в Дарик Радио. Отделям специално внимание на задкулисната машина за манипулации, която използваше всякакви канали и механизми, за да дискредитира царя. Но нека не разкривам всичко.
- Защо царят остана неразбран?
- Не мисля, че е точно така. Интелигентните хора добре виждаха усилията му, високото му ниво. И до днес оценяват обективно личния му принос за връщането на България в европейското семейство. Без царя като премиер, вероятно щяхме да влезем в ЕС след 2009 г. или 2013 г. Днес дори не можем да си го помислим. Той беше гарант, че страната ще се справи с изискванията за членство, макар и недобре подготвена. Даже си мисля, че ако той беше станал президент през есента на 2001 г., щяхме да сме членки още в първата вълна по разширяването, заедно с Чехия, Унгария и Полша. А не по-късно с Румъния. Но тогава Конституционният съд прие решение, според което кандидатите за президент трябваше да са живели 5 години в България. За целия народ беше ясно, че тогавашните управляващи от ОДС го направиха, за да попречат на Симеон II да заеме този пост. Но хората искаха да гласуват за него. Имаше мощна вълна на промяна. Затова той създаде НДСВ. Интересни исторически времена бяха.Днес все повече хора виждат огромната разлика между неговата класа в управлението и всичко, което последва. Не го разбраха тези, които лесно се оставяха да бъдат манипулирани от фалшиви новини и внушения. Също и тези, които изпитваха комплекси от него като политици.
- Царят даде шанс на млади хора. Сега отново се говори за смяна на поколенията в политиката. Как гледате на това?
- Във всичко трябва да има приемственост. Едно от важните послания на царя като премиер беше хората в държавната администрация да се назначават спрямо качествата им, а не по партийна принадлежност, както винаги се е правило у нас. Това беше тотално нов подход.Младите специалисти трябва да имат шанс да участват в управлението, но не започвайки от нулата. Опитните служители не бива да бъдат уволнявани с всяко ново правителство. Така доникъде няма да стигнем. От друга страна обаче, трябва да си дадем сметка, че има политици, които с години стоят в парламента, например, и хората дори не знаят имената им, камо ли какво са направили за народа и България. Аз съм твърдо за мажоритарни избори. Крайно време е да се сложи точка на анонимните кандидати. Също смятам, че в управлението трябва да влизат хора с доказан опит, постижения, авторитет от работата им преди политиката. Не е добре да се учат в движение и да се упражняват върху съдбата на милиони българи. Представете си, че човек не е управлявал нито фирма, нито екип, не е отговарял за големи бюджети и изведнъж му връчвате милиони от парите на данъкоплатците, слагате го началник на стотици държавни служители... Той, естествено, няма да има компетенциите да се справи. И затова постоянно виждаме посредствени резултати. Защото има "назначени лидери" с какви ли не задкулисни зависимости или хора, които нямат никакъв управленски опит. Хората избират някого с големи надежди, после се разочароват, избират нов "спасител", пак се разочароват... И промяна няма. Това е една вредна политическа центрофуга, в която държавата се върти вече 30 години. В политиката и в управлението трябва да влизат почтени, успели хора, визионери, които вече са се доказали, постигнали са личното си благополучие. И затова са достигнали до онова мислене, което ги мотивира да работят за обществото. Не знам защо нашият народ избра да научи всички тези уроци по най-трудния начин. Вероятно ще минат още няколко вота, докато ценностите и подходящите хора си дойдат по местата. Вярвам, че този момент е близо.