Голямата Цветана Манева даде разтърсващо интервю за предаването „120 минути”, с което накара цяла България да се замисли, а всеки един от нас да си даде сметка за грешките, които правим. И за най-големия ни грях – гнева.
„Темата за любовта е единствената, която може да ни убеди, че трябва да имаме разбирателство. Нещо трябва да ни е база, трябва да ни е основа. Ние вече не се обичаме, поне не излъчваме обич, никаква. Доста озверено и разделено човечество битува на нашата територия“, коментира навръх Великден Цветана Манева за постановката на Яна Борисова, „За любовта…“, в която участва, след като се отказа от сцената.
„Прекалено ценя и обичам до фанатичност Яна Борисова и продуцентката в този спектакъл Катя Костова. Ще можем да започнем да запълваме това, което липсва, това, за което не се говори. Не говоря, че сме изгубили влечението си по романтизма, но ние не можем да говорим за любовта си, за чувството, което изпитваме, за това как физиката ни реагира – дали са пеперуди, дали е нещо друго, смешните и нелепи моменти. Защото казват, че всеки когато е влюбен, е половин метър над земята. Всеки мисли, че това, което му се случва, е единственото и на никой друг не се случва. Неговото е най-прекрасно. Ако любовта си отиде, тогава трагедията е много голяма. Няма по-разтърсващо чувство. Яна Борисова е мъдър човек и много хубаво пише за тези неща – с нежност, с топлота, със съпричастност и с много хумор“, коментира Цветана Манева.
Тя сподели, че в нейния живот любовта я е научила на всичко.
След гимназията бъдещата актриса не е приета във ВИТИЗ и работи в завод за кожени изделия в отдела за чанти.
„Отидох да работя там, защото исках да бъда полезна - и за вкъщи, и за да запълвам собственото си време. Сама не съм осъзнавала таланта си“, сподели актрисата.
„Попаднах в компания на доста бравурни работнички, разказваха истории от личния си живот. Чух неща, които за първи път чувам“, допълни още тя.
„Имах много хубаво и радостно детство, с много хубави и истински игри. Много играех с момчетата и често посещавахме гробищата, за да ядем черници там, колкото и да ни обясняваха, че са толкова хубави, защото изсмуквали мъртвите. Това не попречи на апетита на бандата“, разказа тя.
„За събитията през 1944 г. ни разказваха в училище, но това естествено не беше абсолютната истина. Вкъщи не се говореше за политика, но са приемали немски и руски войници. Бях възхитена от немските войници – дисциплина и хигиена. Руснаците много пиеха и една вечер са се появили доста пияни, уплашили са баба ми и майка ми, която е била бременна с мен. Баба ми получи перде на очите и ослепя в резултат на това“, сподели Цветана Манева, която е родена през 1944 г. в актьорско семейство, майка ѝ е била католичка, а баща ѝ православен.
„Бях обичана като дете, въпреки че непрекъснато трябваше да съпровождам баба, която не виждаше. Мами ми повтаряше, когато обичам, да казвам, че обичам. Да го казвам, щом така го чувствам, да не пропускам това. Когато ме изпращаха да си легна, ми казваха „Обичам те“. Това е влязло във възпитанието ми и е много хубаво, ако приемем тази техника, за да съединим разделените си части“, сподели актрисата.
"Грях е да се гневиш", каза още тя и призна, че трудно се е научила да прощава, но вече го прави до забрава.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
