Израелката Цруя Шалев е от най-издаваните и четени съвременни писателки. Книгите й са преведени на 25 езика. Тя живее в Йерасулим, омъжена е, има две деца. В България "Жанет-45" наскоро пусна "Любовен живот" - най-известният роман на Шалев, който предизвиква истински фурор в Израел и изстрелва авторката в международна орбита. Книгата печели редица литературни награди, а немското списание Der Spiegel я включва в двайсетте най-добри, написани през последните четиридесет години. Цруя Шалев е носител на златния и платинен приз на израелските книгоиздатели, на немските Corine Prize (2001) и Welt-Literature Prize (2012), на френските Amphi Award (2003) и Wizo Prize (2007), на италианското отличие "Рим-Йерусалим" (2014) и много други. Ето какво сподели тя пред "Стандарт" по повод българското издание на "Любовен живот".
- Госпожо Шалев, да се пише за любов, след толкова високи образци в жанра и елитни натрупвания, не е ли съвсем трудно занимание? Как може да кажеш нещо ново за нея, след като е казано толкова много?
- Ако тези големи въпроси стоят в главата ми, докато пиша, няма да успея да завърша нито една книга. Опитвам се да освободя ума си от подобни терзания. Не че не са основателни - един писател обаче трябва да умее да си ги спестява. А и не мога да кажа, че дори се опитвам да бъда оригинална - само се надявам в крайна сметка да ми се получи. Използвам много мотиви от Библията. Добре знам, че
почти всяка модерна история е просто ехо от древната литература
Затова аз съм изоставила въпроса за оригиналността: по-важно е да бъда автентична, прецизна. Да изграждам образи като героинята в "Любовен живот", в която много млади момичета, които са се влюбвали в по-възрастни мъже, биха се припознали.
- Какво пренасяте от Библията в литературата?
- Още от малка баща ми четеше истории от Библията, а в университета по-късно я изучавах. Винаги е била до мен. Тя не играе главна роля в историята, но умея да правя много фини връзки, които черпя от там и да ги пренасям в моите сюжети, които са съвременни. Това, което правя във всичките си книги, е следното: да откривам един много древен мотив и да му намирам модерна стая.
- Какво мислите, че е бъдещето на вярата в секуларизираната съвременност?
- Харесвам това, че светът се секуларизира. Не съм религиозна - за мен Библията е съкровищница на истории и литература, но не и отвъд човека. Аз се страхувам от религията. Особено в Близкия изток, където фундаментализмът е навсякъде около нас. Религията може да свърши много добро за душата ти. Но когато те кара да искаш да доминираш други хора и да отнемеш свободата им, или пък да убиеш в името на Бог - понеже това става в Близкия изток през по-голямата част от историята ни - започва да изглежда като неизменно зло.
- Знае се за вас, че сте претърпяла терористичен атентат. Какво точно се случи?
- Преди 10 години в Йерасулим положението бе ужасно. Постоянни терористични атаки - най-често в градския транспорт.
Един автобус избухна до мен
Половин година се възстановявах вкъщи. Травмата обаче има много нива - най-дълбокото бе, че започнах да изпитвам страх, че повече няма да мога да пиша. Чувствах, че литературата е безсмислена. Какви истории, какви метафори, когато си видял мъртвите около теб? Струваше ми се, че е важно да оцелееш и да живееш, а не да пишеш.
- Как се справихте с този страх?
- Чаках. И времето ми помогна. Един ден просто пуснах компютъра. Видях докъде съм стигнала - бях по средата на роман. И продължих да пиша от последното изречение. Почувствах го като голяма победа.
- Има ли начин да приключи конфликта между Израел и Палестина?
- Трябва да се засили ролята на образованието и в двете страни. И да се направят много сериозни компромиси, да се установи взаимно доверие. Но как да има доверие след толкова години война? Не зная дали е възможно. Със сигурност, ако е, то би станало само чрез двама лидери на двете страни, които да са напълно отдадени на мисията по помиряването им. Такива, за съжаление, все още нямаме.
- Мислите ли, че има мъжко и женско писане?
- Аз не харесвам това разделение, макар че има логика в него. Когато пиша, аз чувствам това, което Вирджиния Улф казва: че писателят е адрогенен. Последната ми книга е написана от перспективата на мъж - удаде ми се, нямах проблем с това. Специално
в моето писане има все пак нещо женско
понеже в историите ми има много неща за любовни отношения. Не пиша за война и мир, за национални проблеми... Но в крайна сметка - знаете добре, писането се дели само на хубаво и лошо.
- Започнали сте с поезия, защо минахте към прозата?
- Не беше въпрос на избор, просто така стана. До 30 пишех само стихове. Един ден започнах да пиша поема и осъзнах, че това всъщност е началото на роман. Но пренесох някои неща от поезията - чувството за ритъм, спонтанността, в прозата ми.
- В България е много популярен един ваш сънародник - Етгар Керет. Познавате ли се?
- О, да. Много го харесвам, приятели сме. Етгар е страхотен!
- Кои са учителите ви в литературата?
- Ако трябва да се огранича до няколко: Вирджиния Улф и Набоков най-вече. Също Кафка - баща ми ми четеше "Метаморфозата" като бях петгодишно момиченце. Умирах си от страх.
- Кои са най-изненадващите неща, които сте чували за книгите си?
- Понякога хората се учудват, че съм от Израел, а изобщо не използвам политиката в историите си. И се е случвало да търсят политически интерпретации на книгите ми. Например, в романа ми има двойка, която се кара - и някои решават, че това е метафора за сблъсъка между Израел и Палестина... Това много ме забавлява.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
