Това е един от 12-те велики християнски празници, еднакво отбелязвани и от православието, и от католицизма.
Въведение Богородично ни напомня за влизането на Светата Дева в Йерусалимския храм. Когато Мария навършила три години, благочестивите й родители Йоаким и Ана изпълнили обещанието си, дадено пред Бога, и оставили дъщеря си в храма - да служи на Господа и да се подготвя за великото си предназначение на Божия майка.
Според преданието, Богородица била обречена от родителите си на Бога още преди рождението си. Когато навършила три години, те я завели в Йерусалимския храм. Със запалени свещи всички близки я съпроводили през града до храма. Светата Дева била поставена на първото стъпало и, за почуда на всички, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Първосвещеник Захария, баща на св. Йоан Кръстител, я посрещнал, благославяйки я. Той я въвежда в светилището на 21 ноември.
Когато достигнала възрастта, на която младите възпитанички на храма трябвало да се върнат в света и да се омъжат, тя била "дадена" на престарелия си родственик Йосиф, който оттук нататък трябвало да бди над нея.
Въведение Богородично за първи път се е отпразнувал като самостоятелен празник през 715 година. През 543 година император Юстиниан Велики построил в Константинопол църква, посветена на Въведение Богородично.
Според църковния ни календар Въведение Богородично попада в периода на Коледните пости. На този ден вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото - в себе си и в света.
Въведение Богородично се празнува и като ден на християнското семейство и християнската младеж - това е един от големите вселенски празници, който в църковните песнопения се назовава "предвестник на Божието благоволение към хората".
Семейното ходене на църква днес символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на родителите за духовните им задължения към децата. Защото семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога и Православието, за християнските добродетели, на които векове се е крепял българският род.
Според народните поверия, на този празник българите гадаят какво ще е времето през следващата година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, а лятото сухо. Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото дъждовно, реколтата богата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
