Безкръвната смяна на аортна клапа е златен стандарт при пациенти с висок оперативен риск, казва инвазивният кардиолог доц. Иво Петров
Какви са иновативните методи в минимално инвазивната хирургия? Как се "оперира" високото кръвно на резистентните хипертоници и как се сменя безкръвно аортна клапа? Болно ли е сърцето на българина и как да се грижи за него? С тези и други въпроси "Стандарт" потърси кардиолога доц. Иво Петров. Той е национален консултант по кардиология, председател на Българско дружество по ендоваскуларна терапия и бивш председател на Дружеството на кардиолозите в България . Автор е на над 100 научни публикации в български и чуждестранни издания. От 2012 г. доц. Петров е началник на Клиниката по кардиология и ангиология в Сърдечно-съдов център "Сити Клиник", София.
- Доц. Петров, какви са иновациите в минимално инвазивната кардиохирургия и използват ли се те и у нас?
- Има сливане на специалности - инвазивна кардиология, кардиохирургия и ендоваскуларна терапия. Огромна част от иновациите са свързани с участието на мултидисциплинарен екип, благодарение на усилията на който се получава крайният успех. Развитието в областта на сърдечно-съдовите заболявания през последните години е преминаването към по-малко инвазивни и по-щадящи методики, свързани с ограничен съдов достъп, по-кратък болничен престой, с по-леки типове анестезия - най-често не се изисква обща анестезия, което намалява глобалния перипроцедурен риск с толкова добър краен резултат. Това касае както заболявания на аортата, така и на аортната и на митралната клапа, а също и на съдовете, които излизат от аортната дъга, периферните артерии и коремната аорта. Цялата сърдечно-съдова система на сърцето в нейната патология
вече е обект на минимално инвазивни техники
които най-често комбинират класически хирургични техники с минимални инвазивни такива, които водят до оптимален резултат. Новостите касаят цялата сърдечно-съдова система. През последните години лечението на сърдечно-съдовите заболявания в България напредна много, бих казал, че благодарение на нашите учители, а и на здравната система, която даде възможност не само пациентите да се лекуват правилно, но и колегите да са добре обучени. Ако има пречка обаче, тя е липсата на пълна реимбурсация. Методиките неоперативно имплантиране на клапа, имплантиране на покрити стентове в аортата или емболизация на патологични малформации като аневризма и артериовенозна малформация, са познати на гилдията, но, за съжаление, не са леснодостъпни за българския пациент, именно поради липсата на достатъчно финансиране. Това е сред основните цели на нашето дружество - оптимизираме и покриване на разходите, които се извършват при тези минимално инвазивни техники.
- Как резките промени във времето се отразяват на сърцето?
- Да, те имат някакво значение. То не е ключово. Всичко, което води до внезапни и резки промени в човешкия организъм, и е своеобразен стрес като климатичните промени, емоциите, атмосферното налягане, температурна разлика, повишава нивото на катехоламините и специално адреналин и норадреналин. Това води до съдов спазъм, повишаване на артериалното налягане и увеличаване на кислородната консумация. Тези механизми пък може да доведат до запушване на артерия, която ако е жизненоважна като мозъчната или тази на сърцето, може да доведе до потенциално фатални усложнения като мозъчен инсулт или миокарден инфаркт. Така че тези резки промени не са в услуга на здравето. Хората, които вече имат някакво сърдечно-съдово заболяване, трябва да внимават и да се пазят, тъй като са потенциално податливи.
- Расте ли броят на българите, които получават инфаркт?
- По-скоро не, слава Богу. Това се наблюдава и в други европейски страни с адекватна здравна система. Въпреки негативите и забележките смятам, че нашата система на здравеопазване е доста адекватна. Преди половин час имах пациент, за който се оказа, че
е чакал 6 месеца и половина в Испания
за да му бъде направено образно изследване - компютърен томограф с контраст, което в България най-често се прави в деня на прегледа, а като отлагаме пациентите за другия ден - те се сърдят. У нас би трябвало да има повече акцент върху профилактиката, а не върху измислянето на модерни методики. По-добре е хората да не се разболяват, а не след като се разболеят да се прилагат сложни, енергоемки и финансово неизгодни методики. Ако има Национална програма за превенция на сърдечно-съдовите заболявания, тя трябва да включва цялата палитра от необходими мерки. А те са медийни мерки, популационни мероприятия, които касаят норми на съдържание на храните като съдържание на холестерол и натриев хлорид, забраната на тютюнопушенето, която е факт, но трябва да се спазва, стимулиране на младото население от по-ранна възраст към активен начин на живот и спорт. Всичко това е важно за запазване здравето на нацията и специално на сърдечно-съдовото здраве.
- Болно ли е сърцето на българина?
- За съжаление, да. Все още сърдечно-съдовата заболеваемост в България е доста висока. Не можем да се похвалим с редукция на сърдечно-съдовите заболявания, каквато постигнаха в различни страни като Финландия и в същото време във Франция и Испания. В тези различаващи се две точки от европейската карта благодарение на усилията на институциите и на здравеопазната система има съществено намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост и смъртност.
- Кои са рисковите фактори за ранно развитие на сърдечно-съдови заболявания?
- За съжаление те изобилстват в България. Има букет от рискови фактори у нас. Познаваме 5, които са основни и категорично доказани. Това са тютюнопушенето, захарният диабет, артериалната хипертония, стресът, високото ниво на холестерола в кръвта. Високото съдържание на хомоцистеин в организма и възпалителните състояния също може да са спусък за развитие на сърдечно-съдово заболяване. Именно към контрола на тези рискови фактори трябва да се насочи националната политика.
- Как да опазим сърцето си здраво? Освен да спрем цигарите, какво друго можем да предприемем превантивно?
- Много неща. Спирането на цигарите е важно. Защото за аневризма на аортата тютюнопушенето има съществено участие. Рискът от развитие на аневризма на аортата
се покачва 7 пъти при пушачите
Цигарите са един от основните убийци от гледна точка на сърдечно-съдовите заболявания. На тези заболявания се дължат 60-65% от смъртността в България. Разбирате колко е важно да спрем цигарите и да се храним правилно със средиземноморски тип храна - риба, зехтин, маслини, зеленчуци, трябва да преобладават в менюто ни, за да сме по-здрави. Не случайно изтъквам тези неща, защото те зависят изцяло от самите нас - да спрем цигарите, да се храним здравословно и да се движим повече. Генетичната предиспозиция не можем да я променим, но може да й попречим да се прояви или да забавим проявата й. Няма обречени. Вече има много ефикасни медикаменти за фамилната хиперхолестеролемия, хипертонията и захарния диабет. Тези три състояния, които потенциално много стимулират сърдечно-съдовите заболявания, ако се лекуват правилно, могат да бъдат отдалечени техните късни усложнения.
- Какви са усложненията от нелекувана артериална хипертония и кога тя става резистентна?
- Тя е един от основните убийци на нашето съвремие и е характерна за начина на живот на съвременния човек, който включва обездвижване, стрес, затлъстяване, необходимост от концентрация и от преживявания, които се задържат, тоест не се изразходват. Това е типичният профил на съвременния човек хипертоник. Хипертонията глобално засяга около 30% от населението на планетата. За съжаление, тя касае предимно развитите страни с модерен начин на живот - високи технологии, позволяващи ни да не ходим много и да не се борим ежедневно за храната ни, да стоим и вършим работата си седейки, а не движейки се. Този начин на живот стимулира хипертонията, а тя води до съществени нарушения, които са основна причина за хоспитализациите в световен мащаб. Това са
сърдечна недостатъчност, мозъчен инсулт
и миокарден инфаркт
Затова е важно да бъде лекувана навреме, за да бъдат предотвратени тези късни усложнения. А когато имаме упорита на лечение хипертония, трябва да хванем навреме потенциално стимулиращи първични заболявания, които може да я предизвикат. Такива са някои хормонални и туморни заболявания, стеснение на бъбречната артерия, както и свързани с патология на щитовидната жлеза и на хипофизата. Те обаче обхващат от 5 до 10% от всички хипертоници. Тези, които не са "жертва" на първична причина, а просто имат резистентна хипертония са около 10 на сто от останалите. Дефиницията за резистентна хипертония е поддържане на стойности на артериалното налягане над 150 на 90 при поне три ефикасни медикамента, като най-малко единият от тях е диуретик. Тези пациенти се водят като резистентни хипертоници, които нямат някоя от първичните причини. За тях има разработена нова методика - ренална денервация.
- Какво представлява тя?
- С този метод се осъществява прекъсване на нервните окончания на нивото на бъбречните артерии. Така се прекъсва напрегнатата връзка между мозъка и бъбреците (симпатикотония). Основните органи, които поддържат механизмите за артериална хипертония със задръжка на течности и повишени нива на ренина, са бъбреците. С прекъсването на тези нервни окончания се прекъсва и тази симпатикотония . По този начин трите основни механизма, които причиняват високото кръвно налягане, се блокират и започват да спадат.
- Крие ли някакви рискове този метод?
- Имаме към 170 пациента, излекувани чрез него, и усложненията са нула. Глобално погледнато, рискът не е нулев, но в нашата практика до този момент нямаме усложнения.
- Използвате и друг иновативен метод - за смяна на аортната клапа безкръвно. Какво представлява?
- За съжаление в България продължава да се смята за авангарден метод, но вече не е такъв. Той се превърна в златен стандарт при пациенти с висок и междинен оперативен риск. В Германия вече има над 100 хил. имплантации на неоперативна смяна на аортна клапа, а
в световен мащаб те са 1 милион
Методиката е рутинна по света. Но у нас, поради липсата на адекватна реимбурсация, малък процент от пациентите успяват да достигнат до неоперативно имплантиране на аортна клапа. Опитът на трите български центъра е изключително сходен на видяното по конгресите. Много добра успеваемост, изключително нисък риск от усложнения и много добри средносрочни резултати. Не се налага обща анестезия и хирургически разрез, на следващия ден пациентът се раздвижва, а на 5-ия си е вкъщи. Всичко трае около час.
- Кога се налага смяна на аортната клапа?
- Когато е стеснена аортната клапа и е много калцирана, а и пациентът има риск от другите органи и системи - бъбреци, бял дроб. В момента НЗОК при специална тромава процедура одобрява само тези пациенти. В процеса на одобрение на такава процедура вече двама от пациентите ни починаха. Явно е, че системата трябва да се подобри.
- Каква е цената?
- Ужасяваща е. 50 хил. лв. Но има фармакоикономически анализи, които категорично са доказали, че Transcatheter Aortic Valve Implantation (TAVI) за здравната система е финансово по-изгодно. Защото пациентите, които се оперират с отворена операция, имат по-висок риск от смърт, а тези, които оживяват, имат значително удължен болничен престой, свързан с огромни разходи. Откритото оперативно лечение на тези пациенти е в пъти по-скъпо от имплантирането TAVI.
- Само метафора ли е "разбитото сърце", или е заболяване?
- Аз си мисля, че е метафора. Винаги съм оптимист. Дори и разбитите сърца имат шанс. Всичко е въпрос на промяна на настройката и малко подбутване в правилната посока от наша страна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
