Дълго чаканата цифровизация на телевизионното излъчване най-после стартира. Доста хора обаче остават без никаква възможност да гледат телевизия. Това са предимно българи от малки и отдалечени краища, възрастни и бедни. За това и за още други проблеми попитахме шефа на КРС Веселин Божков.
- Г-н Божков, защо според вас се стигна до проблемната ситуация с цифровизацията? Нима наличието на хиляди българи без цифров сигнал не можеше да се предвиди малко по-рано?
- Не бих казал, че ситуацията е патова. Цифровизацията е новост за България и като всеки нов процес има своите проблеми. Както знаете, съгласно плана за цифровизация, който е одобрен и приет от Министерски съвет, мултиплекс операторите имат задължението да реализират конкретно покритие на сигнала по население.
Така сега действащите оператори "Фърст Диджитъл" и "Нуртс Диджитъл" трябва да покрият съответно 95% и 85% от населението на България. По техни последни данни са постигнали задължителното покритие дори и малко над него. В този смисъл драма няма. Всичко, което е заложено в нормативните документи, е изпълнено. Друг въпрос е, че за някои планински, труднодостъпни и погранични райони не е предвидено да бъде осигурен ефирен телевизионен цифров сигнал.
Комисията за регулиране на съобщенията просто обърна внимание, че оставащите 5% или 15% от населението на страната съвсем не са малко на брой потребители. Факт е, че до момента едва 19-20% от населението на България ползва ефирна телевизия. Този процент в бъдеще едва ли ще надхвърли 30%, съдейки по данните на другите европейски страни. Проблемът е, че главната цел на цифровизацията, а именно осигуряването на безплатен пакет от основни тв програми на всеки един български гражданин, не може да бъде реализирана напълно. Така че трябва държавата да реши дали ще търси начини за постигането на максимално покритие на сигнала, или ще предприеме мерки, за да компенсира хората, останали без ефирна телевизия.
- Как според вас може да бъде решен проблемът с хората без цифров сигнал?
| "Хората без ефирна тв трябва да бъдат компенсирани" |
- За съжаление Комисия за регулиране на съобщенията няма компетенциите и възможността да реши този проблем. Въпреки това аз лично помолих с писма мултиплекс операторите да предвидят допълнителни мерки за осигуряването на сигнал до възможно най-голям брой потребители. Не съжалявам, че повдигнах въпроса, тъй като, както сами виждате, и изпълнителната власт се ангажира с намирането на начини за разрешаването му. Надявам се това да стане възможно най-бързо и ефективно, защото повечето от хората, които не могат да гледат ефирна телевизия в момента, са пенсионери и социално слаби българи, за които тя е единственото развлечение и начин за получаване на информация.
- Имате ли информация дали в други страни, приели цифровия сигнал, има подобни проблеми?
- Разбира се, че при стартирането на процеса почти всички са имали проблеми. Аз лично мога да дам пример с Испания, където на третата година от процеса прекратиха рекламната кампания и стартираха нова. В Италия отложиха изключването на аналоговия сигнал, заради недостиг на антени на пазара. Ако говорим за покритието, повечето страни са постигнали почти максималното, например Финландия е с 99,98%, Австрия - 98%, Швеция - 99,8 %, Франция - 97%.
- Какви промени ще усетят потребителите в следствие на цифровото ефирно разпръскване?
| "Уеднаквяването на цените за телекомуникационни услуги в цяла Европа е прибързано" |
- Като начало цифровизацията осигурява на крайния потребител, както вече казах, гарантиран безплатен пакет от основни тв програми, но с много по-високо качество на картината и звука. За мен обаче най-същественият момент в процеса е започването на втория етап от цифровизацията, при който ще се въведат и допълнителните услуги. Чрез предлагането на интерактивните приложения зрителят ще се превърне в активен участник в комуникационния процес.
Той ще има възможността да използва допълнителни услуги като електронно правителство, електронно здравеопазване, достъп до интернет, видео програми по заявки и интерактивни игри, електронна търговия и електронни банкови операции, електронни указатели, телетекст, информация за времето и движението по пътищата, продуктови каталози, новини, цени на акции, валутни курсове, дори има възможност да се въведе и електронно гласуване в реално време.
Трябва да отчетем и социалния аспект на цифровизацията. Чрез нея ще се осигуряват на хората с увреждания начини да се интегрират в комуникацията и в обществото. За тях е предвидено възможността да използват аудио описание, аудио субтитри, специализирани титри и език на знаците.
- Ще има ли четвърти GSM оператор у нас? Родният пазар има ли капацитет за съществуването на четири телекома?
- През тази година на "Булсатком" АД и "Макс Телеком" ООД официално бяха връчени издадените от КРС разрешения за ползване на радиочестотен спектър в обхват 1800 MHz. По принцип този обхват може да бъде използван за изграждане както на GSM и UMTS, така и за модерните технологии от ново поколение LTE и WiMAX.
| "Конкуренцията е основен стимул за новите технологии" |
Факт е, че по данни от годишния доклад на КРС за 2012 г. степента на проникване на мобилни гласови телефонни услуги у нас е 148%. Това показва, че пазарът е наситен. Независимо от това самото появяване на нови участници води до промяна на конкурентната среда. Логично е конкуренцията да се засилва. Това ще накара операторите, в стремежа си да бъдат по-атрактивни за клиентите си, да предлагат все по-разнообразни и модерни услуги на конкурентни цени. На този етап все още не е ясно дали "Булсатком" и "Макс Телеком" ще се занимават с гласови мобилни услуги и дали наистина ще се превърнат в реални нови мобилни оператори, или ще развиват услуги от ново поколение LTE.
- В Еврокомисията се обсъждат революционни идеи за създаването на нова регулаторна рамка за телекомуникациите. Какво смятате за отпадането на таксите за роуминг в рамките на ЕС и създаването на единен регулатор за целия съюз?
- Във връзка с предложения от ЕК Регламент за единния пазар принципно подкрепям заложените в документа цели за осигуряване на оптимални условия за повече инвестиции в сектора в интерес на европейската икономика.Предложението на комисар Нели Крус беше подложено на обстоен експертен анализ както в ЕК, така и в Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения - BEREC, където членува и КРС.
Странна е тази прибързаност, с която се действа по отношения на приемането на Регламента за единния пазар, според мен. Смятам, че е задължително да бъдат отчетени становищата на потребителите, предприятията от сектора и националните регулаторни органи.
Единият проблем, върху който се дискутира, е уеднаквяването на цените за телекомуникационни услуги в цяла Европа. Според експерти това ще доведе до изкривяване на пазарите на електронни съобщителни услуги в отделните страни на ЕС, тъй като няма да бъдат отчетени националните особености на тяхното развитие. А това е основополагащо изискване в европейската регулаторна рамка.
Обезпокоителен е и фактът, че предложението за регламент е за рязка промяна от настоящия подход на Регулаторната рамка на ЕС, основаващ се на стимулирането на конкуренцията, като се преминава към подход, насърчаващ консолидирането на пазара. Освен това през 2012 г. членове на Европейския парламент и представители на Съвета и Европейската комисия постигнаха споразумение за правила на ЕС относно роуминга. Тяхната основна цел беше трайно решение на проблема с високите разходи за използване на мобилни телефони и други интелигентни устройства при пътувания в рамките на ЕС. Те предвиждат и поетапно намаление на цените на разговорите в роуминг, обмена на данни и SMS-и, което започна на 1 юли 2012 г. Едва година след това се предлагат нови правила, без да сме анализирали постигнатите резултати от предишните мерки.
Идеята за създаване на единен регулатор за ЕС отпадна от предложението на г-жа Крус и, слава Богу. Прекалено многото власт, която би се концентрирала в комисията за сметка на независимите национални регулатори, би изместила баланса в пазарите на общността. В текста въпреки всичко е залегнала съществена промяна в съотношението на силите между ЕК, държавите членки и националните регулаторни органи в посока към централизиране на компетенциите на ниво общност. Според мен това ще затруднява възможността на регулаторите да определят ефективно и своевременно пропорционални мерки по отношение на конкурентните проблеми на националните пазари.
- Според мобилните оператори в Европа новите регулации на ЕК ще редуцират техните приходи, което ще се отрази на инвестициите, които влагат в развитието на мобилните технологии. Споделяте ли тази позиция?
- Не, не я споделям. Смятам, че това е прекалено опростен подход от страна на операторите. Всички знаем, че фирмите реагират винаги негативно при опити да бъдат регулирани цените, на които те продават услугите си. Резултатите им обаче не се основават единствено на продажбата, но и на оптимизиране на мрежите, предлагането на по-атрактивни допълнителни услуги и в този смисъл конкуренцията е основният лост, който кара операторите да инвестират в новите технологии. В противен случай този подход би бил характерен единствено в условията на монополизиран пазара, на който работят два-три оператора, които разполагат с гарантирани печалби въз основа на поддържани високи монополни цени на услугите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
