Цецо Елвиса и съпругата му Мариела обиколиха най-екзотичните острови от Индонезийския архипелаг. Артистът и неговата муза от години са зарибени по пътешествията в далечни страни. Като истински търсачи на силни усещания те все по-често се изкушават от по-малко традиционните за средния европеец дестинации.
- Цецо, какви чудеса видяхте в Индонезия?
- Още не сме се опомнили, все пак се връщаме преди ден! Индонезия е най-големият архипелаг на света, състои се от над 18 000 острова и е огромна почти колкото цял континент. Трудно е за кратко време да се види всичко, но все пак успяхме да посетим едни от най-атрактивните места - най-големите будистки храмови комплекси Борободур и Прамбанан, бяхме по пътя на лавата на наскоро избухналия вулкан Мерпати, посетихме най-прекрасните и живописни острови Флорес, където се намират резерватът за варани Комодо и вулканът Келимуту. Той е известен с трите си езера, които променят цвета си. От там заминахме за джунглите на Борнео, където живяхме няколко дни на лодка и наблюдавахме диви орангутани в тяхната естествена среда. Разбира се, отделихме си и 8 дни за почивка в най-популярната дестинация за туристите - остров Бали.
- Какво ви впечатли най-много?
- Определено най-красивите места, които видяхме, са островите Флорес. Там посрещнахме изгрева на върха на вулкана Келимуту. Когато слънцето огря трите му езера, гледката беше наистина неописуема. Легенди разказват, че цветовете на езерата са различни заради душите на умрелите, които се преселват в тях. Синьото е дом на душите на грешниците, а непорочните почиват в зеленото. Душите на магьосниците пък обитават черните води.
- А видяхте ли вараните?
- Да. Пътувахме с лодка до островите Комодо и Ринча, дом на известните комодски варани, потомци на динозаврите. Там рейнджъри ни разведоха из островите, където в напълно дива среда живеят освен варани, но и още хиляди видове диви животни - маймуни, прасета, биволи. Но главната атракция - вараните, видяхме още при влизането. Шест големи гущера бяха налягали точно под кухнята на рейнджърите, тъй като те много обичали миризмата на готвено и се привличали от нея. Това е за радост на туристите - така те спестяват дългото издирване по пътеките навътре из нажежената островна джунгла.
- Къде срещнахте прочутите за онези земи орангутани?
- Пътуването из джунглите на Калимантан, Борнео, ще остане наистина незабравимо. Достъп до най-известните обитатели на джунглата - дивите орангутани, има единствено по вода. За целта трябваше да живеем няколко дни на местна лодка, наречена клоток. Пътувахме с нея по голяма като Дунав река, която отвежда до по-малки ръкави, един от които имаше чисто черен цвят на водата заради корените на дърветата. От там се достига до различни локации на платформи за хранене на дивите орангутани - навътре, на около 100 километра дълбоко в джунглата. В определени часове местите рейнджъри оставят на платформите банани и мляко и тогава шоуто започва. От всички страни по лианите и високите дървета започват да прииждат орангутани, някои буквално на метър от теб. Един от тях дойде до лодката ни, закотвена на кея, и както се хранехме, открадна кетчупа от масата и избяга към джунглата.
- Вярно ли е, че там се намират някои от най-красивите подводни рифове?
- Ооо, невероятни са. Гмуркахме се в океана в резервата Комодо, където се насладихме на невероятни гледки от подводния свят. В едното от местата плувахме с огромни и много красиви риби, които се срещат само по тези места на океана - Манта Рей, на около 20 метра дълбочина. Красотата на подземното царство е наистина несравнима.
- А що за хора са индонезийците?
- Те са едни от най-приветливите и любезни хора, които сме срещали. Живеят бедно, но щастливо. Като външен вид са доста различни. Колкото повече отиваш на Запад - към Папуа и Нова Гвинея, толкова повече нещата се променят. В Джакарта например те имат типично азиатски черти. Като продължиш още малко обаче, те постепенно "почерняват", а на островите Флорес приличат повече на африканци и са къдрави. На Сулавеси пък са по-бели.
- Какво е да си в джунглата?
- Не е толкова страшно. Но няма ток, вода, парно, рейсове и трамваи, телевизия и радио, няма нищо градско, но пък се чува звукът на джунглата. Той е смесен и редактиран само от природата, режисиран едновременно от орангутани, всякакви птици, пляскащи в реката крокодили, биволи и купища други животни.
- Да не вземеш сега да пропееш разни будистки парчета?
- Не, аз съм от отбора на Елвис и на рока. Ще остана в него до края. Сега ми предстои да записвам ново парче, репетиции за концерт с групата ми - за 8 март в столичен клуб.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
