Търсим 150 млн. евро, за да изградим център, който лекува рак с ускорител
Българска фирма снабдява световноизвестната организация за ядрени изследвания ЦЕРН с компютри, разказа доц. Леандър Литов от Софийския университет, който е един от работещите в лабораторията българи. Днес в музей "Земята и хората" бе открита изложба, посветена на 60-годишнината от основаването на организацията и 15-ата година от членството на България в нея. За откриването дойде лично генералният директор на ЦЕРН Ролф Хойер, който дори игра "протонен футбол" с просветния министър Румяна Коларова. Съоръжението, при което с плъзгане на крака се задейства движение на протонни снопове, се превърна в атракцията на деня сред учениците, дошли на изложбата.
Българският бизнес отдавна е стъпил на територията на ЦЕРН. Ако преди той снабдяваше организацията предимно с механични части, напоследък вече сме търсени и в сферата на високите технологии, разказа доц. Леандър Литов. БГ компанията, която осигурява сървърите на най-прочутата ядрена лаборатория, се казва "Перси", разказа той. Предстояла среща и с Камарата на строителите, за да могат наши строителни фирми да се включат и в поддръжката на сградите й.
Страната ни се надява да построи и първия на Балканите център за терапия на рак с протони и леки йони, но за целта е нужно да бъдат намерени 150 млн. евро, разказа проф. Литов. По думите на Ролф Хойер т.нар. адронна терапия е възможно най-щадяща, но и доста скъпа. За разлика от останалите лечебни методи при нея
не се увреждат здравите тъкани
около раковото образувание. В момента такива центрове има в САЩ, Япония и Италия, а до 2016-а трябва да заработи и в Австрия. От Москва до Виена обаче няма друг такъв център, затова имаме шанс да поемем лечението на онкоболни на целите Балкани, ако центърът бъде построен. Обикновено за това са нужни 7 г., така че сумата от 150 млн. евро ще бъдат "разхвърляни" за този период. Имаме шанс да получим и европейско финансиране за този проект, посочи Хойер. В момента страната ни плаща 50 000 евро, ако изпрати наш болен навън на подобно скъпоструващо лечение. При това подобно нещо се случва изключително рядко. Ако центърът бъде построен у нас, имаме шанса
да свалим цената до 15 000 евро
Доц. Литов посочи, че по времето на управлението на ГЕРБ е имало одобрение за създаването на центъра, но не се е стигнало до продължение. След това кабинетът "Орешарски" също се отнесъл положително, но нямало възможност проектът да се разгърне. Вероятно от следващия кабинет се очаква да даде становище ще се превърнем ли в център за лечение на тумори на Балканите със специален ускорител, произведен от ЦЕРН. По думите на доц. Литов, ако това се случи, центърът може да служи не само за лечение на онкоболни, а и за радиобиологични изследвания, за създаване на ускорители и редица други дейности. Днес стана ясно също, че ускорител, макар и по-малък, който ще служи за лечение на тумори, предстои да внесе и Институтът за ядрена енергия.
Чакат проекти от ученици
В стремежа си да направи физиката интересна и достъпна за младите ЦЕРН отваря вратите си за ученици. Още тази година лабораторията е обявила конкурс сред деца от цял свят да представят проектите си в сферата на физиката на елементарните частици. Най-добрите от тях са имали шанса да тестват проектите си в реална среда в организацията. "Получихме 299 изключително добре обосновани предложения, но накрая комисията избра две - на Холандия и Гърция", посочи Хойер. Двете спечелили училища се обединили и посетили заедно ЦЕРН. Сред участниците е имало и три български школа, допълни Леандър Литов. Тази година надпреварата сред учениците продължава и Хойер специално покани българските деца да изпращат проектите си. "Ако бяхте видели радостта на учениците и насълзените очи на техните учители, щяхте да разберете за какво става дума", допълни той.
В момента в организацията работят общо 120 българи, като около 75 са частично свързани с нея - не са базирани там, но често пътуват до ЦЕРН, за да правят изследванията си. 2/3 от тях са от български научни организации, а останалите ни сънародници всъщност пътуват от чужди университети. 13 от българите пък са служители там.
Ще запалим младите с модерната физика
Ролф Хойер, генерален директор на ЦЕРН, пред журналисти
- Проф. Хойер, разкажете повече за последния проект на ЦЕРН, свързан с учениците?
- ЦЕРН е водеща лаборатория в областта на научните изследвания, но тя е нищо без изследователите, които участват в нея. Ето защо ние разчитаме на тези учени не само да използват нашите съоръжения, но и да ни подпомагат. Изключително сме благодарни на българското участие и българските учени. Разбира се, ЦЕРН обединява не само научни изследователи, но и много инженери. Вие знаете, че учените са тези, които мечтаят, докато инженерите са тези, които изпълняват проектите им. Иска ми се да внеса още един щрих към аспекта, свързан с образованието, тъй като всички цели за устойчиво развитие биха били безсмислени, ако не можем да разчитаме на младите хора, които да работят за изпълнението им. Тази година за първи път пуснахме проект, който се нарича "Лъчева линия за училищата". Това е проект, по който ученици могат да изпращат свои проекти на конкурсна база в областта на физиката на елементарните частици, и след това да го изпълнят в реална среда. Тези две училища от Холандия и Гърция, които спечелиха, в рамките на една седмица се обединиха и ни посетиха. Аз ги видях на място и имаше не само радост, а и ентусиазъм, и съвсем искрена гордост от страна на учителите. Тъй като проектът имаше изключителен успех, ние възнамеряваме отново да подновим инициативата следващата година. И на мен ми се иска да поканя България да се включи, училищата да формират малки екипи, които да кандидатстват по проекта. Призоваваме не само професионалните и специализирани училища, а именно обикновените, защото интересът трябва да бъде събуден най-вече на вътрешно ниво.
- Как преценявате учебните програми по физика на европейско равнище, нужни ли са промени?
- Да, учебните програми трябва да се променят - да включват повече физика и инженерни науки. Иска ми се промяната да започне с начина, по който се преподава - започва се с механиката от XIX в., а така губим бързо интереса на учениците. По-скоро ми се струва, че физиката трябва да започва с модерните, съвременните въпроси на нашето общество, на които да се намери отговор, и чак след това да им представим теорията назад във времето. По този начин ще загубим много по-малко младежи от науката, отколкото при съвременния подход с връщането назад.
- Какво предстои около адронния колайдер?
- Колайдерът, който работеше с половината от енергията си, ще заработи с по-висока енергия. Това ще доведе до производството на повече елементарни частици, които ще имат и по-голяма маса. А това ще ни даде възможност най-после да установим какво представлява тъмната материя. Очакват ни много вълнуващи изследвания с вълнуващи резултати, но не питайте кога ще дойдат те.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
