Целият ми живот мина в преход

Лутах се, докато изградя своя ценностна система, казва Стоян Дойчев

Младата надежда на киното ни Стоян Дойчев, който изгря с филма "Възвишение" по романа на Милен Русков, идната седмица отново е на екран във филма на Стефан Командарев "В кръг". Дойчев играе полицай, роден точно преди 30 години на 10 ноември, и прекарва рождения си ден, патрулирайки с колегата си, в чиято роля е Зуека. Филмът излиза в навечерието на 30-годишнината от прехода, а самият Стоян Дойчев е роден само година преди началото на прехода във Варна.

- Господин Дойчев, какво си спомняте самият Вие от първите години на прехода, като човек, който не е виждал предходния период?
- Да, аз не помня какво е било по времето на комунизма, но пък целият ми съзнателен живот мина в преход между комунизма и демокрацията. Онова, което си спомням, е че например родителите ми трудно се приспособиха от едното към другото. Моите родители бяха обикновени работници - баща ми е бил шофьор, а майка ми повече се грижеше за нас, работеше почасово в пералня. Това, което аз си спомням, че те доста трудно се приспособиха към новото време по някакъв начин. Те така и си останаха с надеждите, като много хора, че някой трябва да се грижи с тях, да им помага, да ги напътства. Това е мое мнение, но като че ли в онзи период мисленето на всеки отделен индивид е било заменено от това, че държавата ще се погрижи за теб, няма нужда да мислиш. Единственото, което трябва да правиш, е да работиш и да вярваш, че всичко ще е наред, да вярваш в партията. Мисля, че впоследствие това преобръщане на психиката е изиграло роля за тяхното поколение. Но аз не бих казал, че моето детство е преминало в чисто демократично общество.
- А на Вас разказвали ли са Ви е нещо за миналото?
- Да слушал съм разкази от различни гледни точки, понякога доста полярни. Но като човек, който е израснал в това време, непрекъснато се лашкам между това кое е редно и кое не. Понеже ценностите на демокрацията заменят ценностите на комунизма, но те не могат да се изкоренят от хората, които дълго време са живели с тях. Така че човек се лута между това кое е правилно и кое е грешно, какво да прави и какво не, докато сам не си изгради своя ценностна система. Може би нещо средно между това, какво налага новото време, и ценностите, с които хората продължават да живеят.
- Коя ценност за Вас е най-важната?
- Работя и гледам да не преча на другите хора, които вършат своята работа. Не обичам лъжата, не обичам нещата да стават по "другия начин", да имаш "човек" за нещо, за работа, която трябва да се реши чрез връзки. С други думи - не обичам корупцията.
- Вие играете роля на полицай, роден точно преди 30 години на 10 ноември. Трудно ли Ви беше да се впишете, как възприехте ролята?
- Честно да Ви кажа, когато се гледам, аз трудно се възприемам. Щастлив съм, защото моята сцена, когато спасяваме на улицата пребито дете и героят ми нарушава правилата на МВР, за да го закара в "Пирогов", това е едно от нещата, което показва, че има малко светлинка. Още повече, това е най-младият полицай. И поведението на героя ми показва, че колкото и да е груб светът героят използва това действие "не по правилата", за да спаси човешки живот. И при това го прави без да се замисли.
- Във филма Вашият партньор в патрулката Зуека Ви пита "Ти защо си още тук, защо не емигрираш?" Вие замисляли ли сте се по този повод?
- Не, като актьор аз не бих могъл да упражнявам професията си свободно навън. Със спектакъла "Аз, Сизиф" сме пътували в над 20 страни, но той разчита повече на визуализация, а не на говор. Аз успях да се докосна до чуждестранната публика, но мисля, че разликата между публиката не е голяма - хората, които видят нещо красиво, реагират еднакво. Но аз съм израсъл с нашите проблеми, а и артистът е свързан с мястото, където е живял.