Теляци, целувки, говеда и дузпи пълнят партийните лозунги
"Араламбене му е майката", провикна се един от героите на Радичков от пиесата му "Суматоха". Тогава малцина, дори най-интелигентните, не разбраха какво точно иска да каже мъдрецът от Калиманица през годините, обаче мнозина повтаряха думите му. Тук араламбенето превеждаме като плямпане. Може да не е вярно, но звучи добре. Перифразирана мъдростта на Радичков изглежда така: "Цялата пара в свирката". Този стил бе твърде мощно наложен при социализма, а демокрацията го наследи с отворени обятия.
В годините, когато "Човек за човека" беше брат, твърде често сме ставали свидетели на буксуващия влак /предприятие, институт, национална икономика/ тежко пъшкащ на баира. Добре, че е ведрата песен на клаксона, за да подскаже, че в него все още има нещо живо. А това е: многогласният хор на изкусни докладници, умерени фалшификатори на цифри и планове, ловки статистици, партийни секретари и, разбира се, трудовите и научни колективи, които ръкопляскат при всеки знак отгоре. Пред очите ни цялата тази армада марширува на място и мощното им ура се носи над полета и балкани.
При социализма имаше лозунги за всичко: От прославата на Българската комунистическа партия, нейното Политбюро и, разбира, се първия ръководител др. Тодор Живков, до информацията за ролята на теляка, продължителността на къпането в банята и други моменти, свързани с повишаването на хигиената на българина. В политически план тогава чувствата бяха диаметрално противоположни: Силно любим СССР, и още по-силно мразим световния империализъм и най-вече янките в лицето на чичо Сам.
Демокрацията изхвърли битовизмите и теляците от пропагандата си. Там обичта към партията бе позаглушена за сметка на любовта и грижата към България. Разбира се, това е прекрасно. Да се обича родината е дълг на всеки. Но странно защо почти всички партии решиха, че тази любов трябва да се изповядва непременно с тяхното посредничество. В глобален план обичаме Европа, слушаме Америка и слагаме ембарго на Русия. Това обаче не го пише по стените. Ето как изглежда една разходка из гората от лозунги през последните точно шестдесет години.
Социализъм
И днес пътуващите по пътя между селата Лещен и Ковачевица ще видят върху една стара кооперативна постройка надписа: "Да живее международното положение". Казват, че той се е появил заради някакъв филм, но годините са го съхраниха и вече никой не е сигурен дали е точно така. Всъщност появата на такава безсмислица нямаше да изненада никой в онези далечни времена, когато според поета се наливаха основите. Нещо повече, тя мигом би се тиражирала, за да не кажат началниците, че едното село пропагандно изостава от другото.
През годините на соца обществените бани с пъстрите си гледжосани надписи възпитаваха повече от партийните клубове. Те бяха истинско училище за поведение и етикет: "Къпането, заедно със събличането и обличането, трае един час и 15 минути", повеляваше табелата още при влизането. Това веднага събуждаше у гражданина, дошъл да повиши хигиената си, чувството за дисциплина и ред. И ако все пак разсеяният чистоплътник не види написаното, следва нов лозунг: "Събличай се бързо и други чакат." Този път вече няма какво друго да правиш, освен да изпълняваш. Следва приятната изненада. Ще те обслужва: "Теляшката бригада за соц. труд "Н.В. Гогол". Доволен си и чист, но дори не мисли да се отблагодаряваш на теляка си с пари. Табелата отсреща предупреждава: "Бакшишът унижава човешкото достойнство", а човекът с кесията отсреща видимо мечтае да бъде унижен. Тръгваш си с чувство за достойно изпълнен дълг, защото напускайки банята, четеш: "Хигиенизацията е враг на бактериологическата диверсия."
Пътят до лекаря, при всички строеве, минава през опашката пред кабинета му. Стоиш и четеш: "Кръводарителите не чакат ред шест месеца след кръводаряването". Най-после влизаш и вътре пише нещо, което може да убие всичко детско у теб, пациента. Особено ако си млад: "Целувката причинява зарази". Кратко и ясно, нищо че в една от най-популярните тогава песни зоват: Целуни ме, целуни ме!. Следва: "Внимавайте да не се заразите с венерически болести". Това те кара мигом да се откажеш от предстоящата среща. Все пак по-добре самотен, но здрав. Още повече че "Дамските превръзки са срам за комсомолката". А в тази объркан свят знаеш ли на каква ще попаднеш. Ами ако е с превръзка? Затова не мисли, а бягай. Най-добре на село. Назад към природата. А там лозунги, колкото дори авторът на "Тихият Дон" Михаил Шолохов не може да измисли. И всичките те прогресивни, мобилизиращи, увеличаващи продукцията: Да започнем с "Мързелът е гавра с труда!" - точно и ясно. Бачкаме и вече сме спокойни защото: "Който не работи, не трябва да яде". Освен че се трудим, четем: "Във всеки дом - говедо" - повик в името на разцвета на животновъдството. В птицефермата пък на широк фронт е изписано: "Всяко яйце - бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу агресора". Така им се пада на враговете. Подът е осеян с бомби, а летящите крепости кудкудякат и се заглеждат в петела. Стопанките пеят: "Без неодрусана слива в наше село". В консервната фабрика пък твърдят: "Всеки буркан с компот - юмрук в лицето на империализма".
Пожарникарите са още по-бойки: "Дръж маркуча си в изправност".
На Девети септември, независимо в коя от годините на социализма се чества, лозунгите никнат като гъби. В най-общ план те благодарят на Партията, изпълняват петилетката в съкратени срокове, скандират "Да живее", поздравяват, който трябва, и клеймят, също който трябва. Някъде са по-конкретни: "Повече кожи за партията", обещават в съответната фабрика за щавене. Това е добре, но има и друга възможност. Предлагат я майсторите на трандафори: "Правим обувки с кожа на клиента." Приемеш ли офертата, вече си длъжен да се съобразиш със следващата повеля: "Да влезем в комунизма с лъснати обувки!". На преди да прекрачиш мечтания праг, отиваш да гледаш поредния съветски филм. Там пише: "Киното е най-масовото изкуство!" и "Джазът е музика за дебелите хора". Нямаш късмет. Слаб си. Тогава ще слушаш естрада.
Демокрация
Демокрацията започна с категоричното тъмносиньо: "Времето е наше!". Според Емил Кошлуков идеята за този лозунг дошла от баба Ванга. Времето на комунизма свърши, казала пророчицата на групата млади демократи, дошли й на гости. При това положение то вече е наше, решили те. И добавили: "45 години стигат". На това ортодоксалните червени отговорили: "С кръв сме я взели, с кръв ще я дадем". Става въпрос за властта, разбира се. Битката продължила със: "Смърт на комунистите" и "БКП в Сибир".
Това явно мобилизира левите вече под флага на БСП: "Един за всички, всички за един", издигнаха соцлидерите мускетарския девиз. С други думи, без нас сте загубени. До Сибир може и да не стигнете, но Белене ви е в кърпа вързано. Проф. Драгомир Драганов дешифрира абревиатурата СДС така: "Стани да седна". Както и стана. Оттатък отвърнаха: "Червени боклуци" и изкараха карта с черепи, която втрещи електората и провали тогавашната синя опозиция. После нещата се оправиха, въпреки че не за всички седесари. Синият отец Христофор Събев обобщи ситуацията си така: "Хората хора станаха, а ние още народни представители".
Този високоинтелектуален и дълбоко научен диалог между двете най-големи родни политически бригади след 10 ноември 1989 година можеше да продължи и до днес, ако в един момент от Испания не пристигна - едни го наричат господин Сакскобургготски, а други - Негово Величество Симеон Втори. Тогава лозунгарското творчество бележи нов разцвет. Най-напред човекът от Мадрид обяви: "За 800 дни и с прочутото българско трудолюбие ще променя живота ви". Така и така сме чакали вече десет години, ще почакаме и още 800 дни, реши народът и се боядиса в жълто. Преди това обаче щабът на НДСВ дълго се колеба. Сред идеите за лозунги е имало и такива: "Гласувай, за да прецакаш баба си! /Която естествено е червена. б.а./ или: "Не бъди пешка, играй с Царя!". Макар и по-обстоятелствен на обсъждане е бил поставен и лозунгът, повлиян от земните посоки: "Нито наляво, нито надясно, само напред!" В последна сметка жълтият електорат бе обстрелван със словосъчетанието: "Идва новото време" /демек Царя/, елате да го посрещнем!"
Посрещнахме, изпратихме го и дойде ГЕРБ, за да ни каже: "Градим България". Оттам нататък името на родината ни се тиражира в още десетки лозунги: "България заслужава повече" /ББЦ- Бареков/, "Ако загубим България, губим всичко" - /Патриотичният фронт взаимства Николай Хайтов/. "България няма време за губене" - ГЕРБ. "Да върнем България на хората" - АБВ. Сал партията "Глас народен" на Светльо Витков не се изкуши да прибави името на страната ни в предизборния си лозунг. Тя избра краткото: "Бий им дузпата." - На кого и защо и как, така и не стана ясно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
