- Г-жо Георгиева, връщате се от Вашингтон, където участвахте в срещи със Световната банка и МВФ, посветени на конфликтите по света, миграционните вълни и тяхното отражение върху икономиката. Какво е общото виждане по тези въпроси?
- Тази година срещите на Световната банка и МВФ бяха доминирани от известна тревога за състоянието и перспективите на световната икономика, и в много голяма степен от темата за миграцията и бежанците. Това, което регистрирах, е, че най-сетне започва да пробива път разбирането, че това не е европейска криза, а глобален проблем. Участвах в няколко обсъждания на високо ниво, бяхме заедно с изпълнителния директор на МВФ Кристин Лагард на обсъждане, организирано от фонда в Търговската камара с вицепремиера на Турция Мехмет Шимшек и с министъра на финансите на Холандия Йерун Дейселблум. В тези обсъждания и във всички срещи, които имах, си задаваме три много важни въпроса. Първо - какви са корените на тази криза. Ясно е, че вълната на екстремизъм и климатичните изменения създават феномен, който обхваща все по-голяма територия близо до Европа. Затова ние го чувстваме най-близо тук и имаме задължение да работим заедно върху това международната общност да се обедини за решаването на конфликти, например войната в Сирия; да се концентрираме върху това да ги предотвратяваме; да търсим платформа за политическо обединение по проблем, който е заплаха за целия свят. Същото важи и за проблема с климатичните изменения.
Второ - ясно е, че за Европа е много важно да може да овладее вълната от бежанци и икономически имигранти. Но трябва да обръщаме повече внимание на тези вече 1,8 милиона души, които са дошли в Европа, но и на останалите 58 милиона, които не са дошли, и да насочим енергия и финансови ресурси и към тях. Трето - за Европа е изключително важно да научи уроците на интегриране, така че да не създаваме среда за екстремизъм на наша територия.
- Изследвания на общественото мнение напоследък показват, че европейците все по-малко са съгласни да приемат и издържат тези хора. Временно ли е това разминаване между мненията на обществото и политиците, или вече се очертава разлом?
- Много правилно поставяте въпроса, защото не трябва да гледаме на проблема с бежанците сам по себе си, той е част от един, за съжаление, труден процес на преминаване в свят, който е по-рисков. Имаме финансова криза, икономическа криза, криза в еврозоната, криза с бежанците, криза с нашата безопасност. Когато този коктейл от кризи се превърне в средата, в която живеем, разбира се хората се чувстват притеснени за настоящето и бъдещето си. Естествено те търсят начин, ако може тези проблеми да не са на нашата територия, да не трябва да се занимаваме с тях. В голяма степен този преход към по-добре управляван глобален процес на миграция ще ни помогне, защото ако знаем предварително кои са хората, които искат да дойдат в Европа и можем да сме сигурни, че това не са потенциални терористи, за нашето общество ще бъде по-лесно да ги приеме. Затова ни трябва не просто една мярка и да решим само един проблем, трябва да гледаме проблема като цяло.
Общественото мнение в Европа се охлади, колкото повече хора пристигат, колкото повече проблеми виждаме в това, толкова повече хората се притесняват и открито са настроени негативно към идващите. Въпреки това, когато се зададе въпрос дали всеки трябва да се спасява поединично, или ни трябва европейско решение, 2/3 от европейците казват, че този проблем не може да се решава страна по страна. Дори най-богатата страна има нужда от общо решение.
- От въпросите, които вълнуват света, да преминем към теми, които занимават обществото у нас. Наскоро се видяхте принудена да публикувате акта си за раждане, за да докажете името си. Като имаме предвид откога бяха спекулациите по този въпрос, защо чакахте толкова време?
- Бих предпочела да не ми се налага да занимавам хората със себе си и с името си. Има много по-важни теми, по които трябва да работим и заслужават нашето внимание. Но след като лъжите за името ми преляха в национална медия, почувствах се задължена към моите сънародници да им кажа истината и да затворим тази тема веднъж завинаги, за да можем да си говорим по важните въпроси.
- Тъкмо я затворихте и се отвори нова, макар и не в национална медия, но хората трудно различават източниците на информация. Намеква се, без да се твърди, че в миналото сте имали връзки с Държавна сигурност. Какъв е отговорът Ви?
- Никога не съм имала връзки с Държавна сигурност (ДС), никога не съм била вербувана от ДС или който и да е друг. Това е лъжа. Когато ме поканиха да дойда в България като кандидат за еврокомисар през 2010 г., имайки предвид чувствителността в нашето общество, помолих това да бъде проверено. ГЕРБ тогава го направиха, поискаха комисията за досиетата да ме провери. Резултатът беше точно този, който очаквах - нямам никакви връзки, никога не съм имала, с ДС. Това съм сигурна, че е в архивите на комисията по досиетата. Ще ви бъда много благодарна, ако ги консултирате и тях, за да не бъде просто моята дума, а да бъдат фактите. Отново искам да кажа - такива лъжи трябва да ги спираме, защото те отклоняват вниманието на обществото от важните теми за България, за Европа и за света.
(Пред БТА, със съкращения)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
