Мария Габриел, евродепутат и зам.-председател на групата на ЕНП в Европейския парламент
- Г-жо Габриел, наскоро организирахте конференция за разрастването на заплахата от Ислямска държава. Като, че ли в България хората все още не оценяват опасността. Какви са рисковете?
- Бързото разрастване на Ислямска държава в Ирак и Сирия причини безпрецедентна хуманитарна криза, особено по отношение на масовото разселване на цивилни граждани в съседните страни. Това е заплаха не само за съседните страни, но включително и за страните от ЕС. Тази заплаха е тройна – за хуманитарната ситуация, за нашите ценности в областта на правата на човека и за сигурността на региона и Европа.
ЕС трябва да работи на няколко фронта - сигурност, политика и дипломация, както и хуманитарна помощ. Санкции, превенция и съвместни действия са мерките срещу Ислямска държава, така че да спрем заплахата. Тероризмът е вирус на мисълта. Западът и мюсюлманският Изток имат обща отговорност, защото никой не е застрахован от действията на Ислямска държава. Предизвикателство за нас е присъединяването към организацията на нови и нови хора. Но за това е необходимо по-голямо сътрудничество между страните и техните тайни служби и регулярен обмен на информация.
Друго предизвикателство е да направим всичко възможно да се прекъсне финансирането на Ислямска държава, като се блокират продажбите им на петрол на други страни. За да бъдат спрени потоците от материали и финансови ресурси към групировката, оръжейното ембарго и замразяването на активите, наложени от ООН, трябва да се прилагат по-ефективно. ЕС трябва също така да наложи санкции срещу търговците на петрол, добиван в контролираните от Ислямска държава области, както и срещу финансовите потоци, които й позволяват да прави сделки и да използва данъчни убежища.
За Европейския съюз, за България е важно да подпомагаме борбата с Ислямска държава, за да попречим тя да достигне до границите ни. Трябва да продължим усилията си за намиране на истинско политическо решение на сирийския конфликт, който в в дългосрочен план ще ни помогне да помогне да се неутрализира заплахата.
- Бежанската криза у нас е сред проблемите, с които МВР се сблъсква редовно напоследък. Адекватна ли е реакцията на властите и можем ли да чакаме нова вълна скоро?
- На всички ни е ясно, че България не беше подготвена за такава голяма бежанска вълна към страната ни. Като външна граница на ЕС много силно усещаме последствията от военните конфликти в съседните на Европа страни. Недостатъчната инфраструктура за настаняване на бежанците, здравното и социалното им осигуряване, обучението на децата, недостига на работни места, са все предизвикателства пред България. Получихме европейска финансова помощ за справяне с бежанската криза, но основната тежест и отговорност си остава наша. Според сегашните регламенти имаме задължението да осигурим минималните добри условия на прием на бежанците, докато се реши тяхната съдба. Но сами разбирате, че условията, които България трябваше да предостави вследствие на това, че за първи път се сблъсква с този проблем, не са условията, които имат страни, които вече са подготвени, като Франция, Германия, Швеция...
Искам да отбележа друг важен според мен момент – разграничаването на истинските бежанци от нелегалните и икономическите мигранти. Това е голямо предизвикателство за нашите специализирани органи на границата. Тук в помощ може да бъде засилване на партньорството с държавите на произход и транзитните държави. Това е изключително необходимо, още повече като знаем, че една бежанска криза създава предпоставки за трафик на хора.
Важно е да не губим от поглед и непридружаваните малолетни. Нужно е и по-тясно сътрудничество с местните власти, общините - няма как да искаме да има превенция спрямо всякакъв тип ксенофобски настроения, ако не се работи на местно ниво с местното население. Интеграцията на бежанците също е много важен въпрос, но все още няма конкретни стъпки за това.
Колкото до очаквана нова бежанска вълна у нас, трябва да бъдем много бдителни, защото продължаващата криза в Сирия и Ирак, разрастването на Ислямска държава, от която бягат хиляди, може да повлияе за увеличаване на бежанския поток.
- По отношение на миграционната политика в европейски план какви са решенията, които предстоят?
- Като заместник-председател на Групата на ЕНП по въпросите на евро-средиземноморските отношения, темата за миграционната политика ме вълнува силно. Само през последната година, над 3 000 имигранти загинаха в Средиземно море в опит да достигнат до бреговете на Европа. Не бива Средиземно море да се превръща в гробище. На тези човешки трагедии ние трябва да дадем отговор, а това означава да има по-голяма солидарност и споделена отговорност между страните-членки за изграждане на обща система в областта на миграцията и убежището и нейното ефективно прилагане. ЕС не може да се задоволи само с усилията за сигурността на своите граници, а да се вземат предвид вътрешните и външните измерения на миграцията, които са тясно свързани. На първо място стои въпроса за европейската агенция за външни граници Фронтекс - необходимо е ясно определяне на ролята на агенцията в рамките на интегрирания подход към миграцията. На следващ ред е важността да се сложи край на незаконния трафик на мигранти. Единственият инструмент, който имаме на разположение, е Протокола на ООН срещу незаконния трафик на мигранти. ЕС трябва да разполага с механизъм за приложение на протокола. Необходимо е да се свърши огромна работа в областта на информацията и данните за трафика по отношение на маршрутите, технологиите за набор, най-уязвимите за престъпните мрежи хора. Не на последно място е нужно засилено сътрудничество с трети страни и повече усилия за борба с причините за потоците бежанци и нелегалната имиграция - както икономическите, така и политическите причини.
Искам да обърна внимание и на друг, много важен елемент. Трябва да разграничим от една страна икономическите мигранти и от друга страна, бежанците. За първата категория е необходимо засилване на сътрудничеството със страните на произход. Към втората трябва да покажем солидарност. Следва също да се насърчи т. нар "циркулярна миграция", която позволява да се ограничи незаконната миграция, да се задоволят нуждите на европейския пазар на труда и да има позитивен ефект от миграцията за страните на произход. В този контекст трябва да обърнем внимание и на темата за признаването на придобитите квалификации.
Друга моя теза е, че ЕС най-накрая трябва да развие истинска дипломация на миграцията. Миграционната политика следва да бъде напълно интегрирана във външната дейност на ЕС по отношение на икономическите и търговските отношения, в превенцията на конфликти и в политиката за развитие. Вече имаме положителни знаци за това – назначен беше комисар по миграцията, а върховния представител Федерика Могерини реагира много положително на тази идея. В Европейския парламент ще се постараем тази дипломация на миграцията да се превърне в ефективен инструмент, който да осигури съгласуваност между вътрешната и външната политика на ЕС, като по този начин донесе позитиви и за европейските граждани, и за хората от третите страни. От това отношенията ни с тези страни могат само да спечелят.
- Опасността от ебола - за кратко и у нас се получи истерия заради болестта. Доколко мерките, които се взимат за недопускане на заразата у нас и в Европа ще успеят да предотвратят навлизането й?
- Ангажиментът на ЕС и държавите-членки за борба с ебола възлиза на над 1 милиард евро. Това са средства за лечение на пациенти и мерки за ограничаване на разпространението на заразата - финансиране на мобилни лаборатории, подкрепа на научните изследвания за откриване на ваксина, обучение на медицински персонал, но и хуманитарна подкрепа за подобряване на безопасността на храните, водите и санитарната система, както и общо укрепване на капацитета на засегнатите страни да оказват здравни и други услуги. Европейският съюз изпрати също така експерти и оборудване.
Но местните и международните усилия се оказаха недостатъчни за ограничаване на смъртоносната болест. Истината е, че са необходими спешни мерки за специфични нужди на място в засегнатите страни. Разработването на ваксина ще отнеме време и не трябва да се разчита само на това. Вместо това трябва веднага да се укрепят здравните системи в засегнатите страни. Дискусията за постоянното подобряване на ефективността на хуманитарната помощ остава предизвикателство за всички в международен план. Необходим е координиран международен отговор за ограничаване на епидемията, но преди всичко трябва да насърчим споделената отговорност на африканските страни и да подкрепяме техните усилия. Подкрепата не трябва да се заключава само в предоставянето на финансови средства, но и в осигуряването на квалифициран медицински персонал, включително от страна на ЕС и държавите-членки. Целта сега е ЕС да изпрати още медици и оборудване в най-засегнатите райони за справяне с належащите нужди. Нужни са не само лекари, но и медицински сестри, хигиенисти. На второ място е нужен специален план за възстановяването на системите за здравеопазване.
Рискът от разпространяване на болестта ебола в Европа е нисък, а страните са добре подготвени. Против съм подхода на истерия, но и скринингът при влизане в държавата също е необходим. Има предписания за завръщащите се от заразените страни, подготвени от Европейския център за превенция на болестите и контрол. В Европа ние имаме достъп до ресурси, които далеч надхвърлят наличните в Западна Африка. Много високите стандарти на здравна грижа и профилактика намаляват риска от ебола в Европа, но не е възможно да се избегнат изолирани случаи. Засилена превенция и спазване на медицинските предписания – изпълняваме ли ги, рискът е минимален.
- Кризата в Украйна, Крим и Русия как се отразяват на Европа и в частност на страната ни?
- Кризата в Украйна и незаконното анексиране на Крим от Руската федерация засегна значително двустранните отношения на ЕС с Русия. Съюзът прие санкции срещу Русия, което доведе до застой в политическите отношения. Сигурно е, че следва да се преоцени значимостта на стратегическото партньорство и се определи нова политика, основана на реалностите, подчертани от кризата в Украйна.
Нарушените взаимоотношения с Русия се отразиха негативно в някои области на сътрудничеството – енергетиката, търговията, външната политика и политиката за сигурност, както и по въпросите относно общите ни съседи. България усети последиците в областта на земеделието например. Но пък именно в тази област усетихме силно ползата от членството ни в ЕС, ползата от европейската солидарност. За справяне с последиците от руското ембарго върху вноса на плодове и зеленчуци от ЕС в Русия бяха отделени общо 125 милиона евро, от които да се възползват и българските фермери.
Европейската комисия обяви, че ще приеме допълнителни извънредни мерки за подпомагане на производителите на нетрайни плодове и зеленчуци. Те ще се прилагат до средата на 2015 г. Целта на удължаването на помощта е фермерите, които не са успели да намерят алтернативни пазари за продукцията си да бъдат подпомогнати.
Кризата в Украйна е изпитание за външната политика на ЕС. Необходимо е Европа и страните-членки да говорят в един глас по този въпрос. Стъпка в тази посока беше историческото гласуване на споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна, когато Европейският парламент и парламентът в Киев одобрихме едновременно споразумението. Този документ е призван да засили политическите и икономическите връзки между ЕС и Украйна.
Политическото и мирно решение на конфликта между Русия и Украйна остава приоритет на ЕС. Не всяко решение, а това, което гарантира суверенитета, независимостта и единството на Украйна. В действителност ЕС е инвестирал много в стратегическото партньорство с Русия и в наш общ интерес е да си сътрудничим при спазване на международното право, на принципите и ценностите на ЕС.
- След като успяхте да помогнете за отпадането на визите за ЕС за Дубай, накъде сега са насочени вашите усилия? Да чакаме ли скоро и други държави да свалят визите?
- За мен визовата политика на ЕС е много важна част от външната политика и продължавам работата си по тази тема. Чрез новата визова политика и различните видове визи, които ще бъдат прилагани, ЕС очаква приходи от 130 млрд. евро. Това би довело до създаването на 1.3 милиона работни места. Важно е да отчитаме този факт, защото Европа има нужда от нови предприемачи, от туристи, от висококвалифицирани кадри.
Сега на дневен ред са визите за Канада и САЩ. Специално за Канада няколко пъти поставях въпроса пред Европейската комисия в предишния си мандат. През ноември пък се срещнах с посланика на Канада към ЕС и обсъдихме въпроси от общ интерес. Използвах случая да повдигна въпроса за споразумение за отмяна на визовия режим между ЕС и Канада, както и неспазването на принципа на реципрочност в случая с България. Отговорът на посланика, че този въпрос ще бъде решен възможно най-скоро, беше окуражаващ.
По същия начин стоят нещата и с визите за САЩ. Споделям принципа на реципрочност, даващ възможност на ЕС да възстанови визовите изисквания спрямо граждани на друга страна, ако тази страна не премахне насрещните ограничения за гражданите на ЕС. Една страна, чиито граждани се ползват от безвизово пътуване в ЕС, следва да предложи същото отношение спрямо гражданите от ЕС. Вярвам, че визовите въпроси между всички държави от ЕС и САЩ ще бъдат разрешени, защото и двете страни имат интерес това да се случи. Заедно, ЕС и САЩ могат да поемат лидерството за развитие на стратегии за адресиране на глобалните заплахи и предизвикателства. Трансатлантическият свободен пазар ще допринесе за приходите от търговията и увеличения растеж, създавайки повече работни места и просперитет за европейските граждани. Поради тези причини аз лично ще продължа да настоявам за отпадане на визовите ограничения, наложени от САЩ за някои европейски държави, сред които и България. С влизането в сила на принципа за реципрочност и възможностите за реакция на ЕС спрямо неравностойните визови изисквания, Съюзът изразява ясна позиция на солидарност, подчертавайки, че всички членки, независимо дали са западноевропейските или новите, трябва да бъдат третирани еднакво.
- Помогнахте на българските пчелари. Какво предстои в тази посока догодина?
- Предстои да заработи активно Работната група по пчеларство и здраве на пчелите, на която съм председател, в рамките на Интергрупата по климатични промени, биоразнообразие и устойчиво развитие. Такава работна група се създава за първи път в Европейския парламент и аз се радвам, че председателите на политическите групи подкрепиха идеята ми.
Занапред ни предстоят срещи в работната група между евродепутатите, които участваме в нея, пчеларите и експертите от страните-членки. Това всъщност ще е мястото за обмен на добри практики, на идеи и предложения за подобряване на ситуацията в пчеларския сектор. Работната група ще е трибуната, която ще позволи постоянно да поставяме пчеларството в Европа на дневен ред и да искаме от Европейската комисия по-адекватна реакция спрямо сектора с цел предлагането на общи европейски мерки. Така че, продължаваме с българските пчелари да привличаме вниманието към трудностите, с които се сблъсква сектора, към борбата с високата смъртност на пчелите, към вредните за пчелите пестициди, към всички останали предизвикателства, за да има пчеларството своята заслужена по-добра перспектива.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
