Трябва да се преразгледат рейтингите на вузовете

Трябва да се преразгледат рейтингите на вузовете | StandartNews.com

В четвъртък Съветът на ректорите избра новия си председател - ректора на Минно-геоложкия университет проф. Любен Тотев. "Стандарт" разговаря с него за приоритетите му, за това какви промени са нужни във висшето образование, трябва ли вузовете да имат мениджър и каква е добрата рецепта за работа с бизнеса.

Минно-геоложкият университет е добрият пример за работа с бизнеса, казва проф. Любен Тотев

- Проф. Тотев, какви ще бъдат вашите приоритети като председател на Съвета на ректорите, на какво залагате?

- В организационно отношение смятам, че Съветът на ректорите с избора на Управителния съвет и на двете комисии ще направи една програма за работата ни през първата година и за целия мандат. В това отношение ще се консултирам с колегите си и ще посочим конкретно и ясно това, което искаме да се случи в областта на висшето образование.

- Споменахте, че искате да бъдете своеобразен глас не само в образованието, а и в икономиката, и в останалите сфери.

- Не бих казал "глас", по-скоро да бъдем в помощ, защото при нас се подготвят кадрите за всяка една област на обществения живот. Смятам, че имаме капацитета да бъдем в помощ, а не да бъдем "глас в пустиня", както се казва.

- Имате ли идеи за други законодателни промени? Министерството на образованието подготвя втори пакет промени в Закона за висшето образование...

- Ние ще настояваме да бъдем участници в подготовката на тези промени, защото в края на краищата те касаят нас и ние трябва да кажем своето виждане по подобни въпроси. Трябва да знаем какво се има предвид и какво се цели с тези промени. Много добре разбираме, че това е една сравнително динамична система и трябва да се променят някои неща, но за тази цел трябва да се вземат най-правилните решения.

- За вас лично като ректор какви други промени би трябвало да има, къде държавата трябва да пипне още, за да подпомогне висшето образование?
- В момента смятам, че приетата Стратегия за развитие на висшето образование, рейтинговата система и всичко, което касае финансирането на висшето образование, трябва да бъде преразгледано, за да се вземат предвид много от показателите, които отделните висши учебни заведения имат. Например качеството на обучение, реализацията на кадри - в тази област трябва много внимателно, много конкретно да се определят средствата за всеки университет.

- Какво би трябвало да се коригира например в рейтинговата система?

- Аз самият още не съм убеден, че всичко в рейтинговата система се отчита реално. Всеки университет има своята специфика и начинът на класиране по нея трябва да се огледа много по-добре.

- Вече все пак се появи финансиране на базата на качеството за университетите, според вас какви ще са последиците?

- Това би трябвало да доведе до повишаване на качеството и стремеж да се върви към висше образование на по-високо ниво. Смятам, че посоката е добра.

- Мислите ли, че ще има ощетени финансово университети след въвеждането на този начин на финансиране?

- Зависи от гледната точка. Всеки университет сам по себе си смята, че развива дейността си в правилна посока. Но не може, когато един университет няма капацитет да обучава по определени специалности, да разкрива такива. Това е погрешна стъпка, защото университетите, които са с традиции в това отношение, имат утвърдени дългогодишни учебни планове и учебни програми, имат капацитет, подготвени преподаватели, те са мястото, където могат да се получат добри специалисти.

- От дълго време се върти идеята да бъде дадена възможност за назначаване на финансов мениджър на университетите. Как гледате на нея?

- Много негативно гледам на тази идея. Това е един начин да се обезличи ректорското ръководство, да се получи намеса в автономията на вузовете. Ако един ректор не може да управлява финансите на университета си, то неговото място не е там. Именно финансите са лостът, с който се управлява университетът. Не е само създаването на учебни планове и програми, разпис за лекции и така нататък. Това е работа на заместник-ректора по учебната част. Ректорът трябва да се грижи за кадрите, трябва да се грижи за финансирането на университета. Назначаването на финансов мениджър ще доведе до неправомерно изразходване на средствата, защото финансовият мениджър надали знае какви са нашите потребности. Ние сме свикнали с това, което държавата ни дава като субсидия, и с това, което имаме като собствени приходи, да успяваме да си свършим работата.

- Много се говори за връзката на университетите с бизнеса. Знам, че вашият университет е добрият пример в това отношение, разкажете малко повече за това.

- Бих се осмелил да кажа, че наистина можем да сме за пример в отношенията бизнес - образование. Това е така, защото ние сме единственият университет, подготвящ кадри за добивната индустрия. Нашите партньори, колегите от големите компании в България, по един или друг начин са свързани с нашия университет - или са завършили тук, или са съпричастни по някакъв друг начин. Връзката ни е много здрава. Освен това в нашето настоятелство са поканени и участват същите тези ръководители и собственици на минни предприятия и други фирми, свързани с подземно строителство, със строителство в областта на доставката на газ и т. н. Тази връзка е двустранна - трудно е да се мисли, че университетите ще стоят настрани и партньорите от бизнеса сами ще отидат при тях. По-правилната посока е ние да търсим среща с бизнеса, а той разбира и знае каква е ползата от нас.

- Лесно ли е студентите ви да си осигурят реален стаж?

- Може би сме един от малкото университети, които все още провеждат практическо обучение в големите компании. Това е традиция от години, друг е въпросът, че поради финансови причини ние сме намалили продължителността на тези стажове до един достатъчен минимум.

- Знам, че студентите ви се реализират успешно, включително по света. Поддържате ли връзка със завършилите?

- Поддържаме връзка, но не на нивото, на което на мен би ми се искало. Сега ще засилим ролята на кариерния център на университета, който да поддържа тези връзки. Имаме випускници в Канада, в Норвегия, навсякъде в Европа.

- Бизнесът наема ли кадрите ви, които взема като стажанти?

- Да, това е практика при нас. Тук бих дал за пример и Софийския метрополитен. Нашите студенти от специалност "Подземно строителство" отиват на стаж там и намират реализация там.

- Ще имате ли нови специалности? Какъв брой студенти ще поискате, като се знае, че върви тенденция към свиване на броя на кандидат-студентите?

- Не се каним да правим нови специалности, защото смятам, че спектърът, който покриваме, е достатъчен. Връщам се на това, което ви казах преди малко - всеки университет трябва да обучава в такава област, в която има подготвени специалисти. И по тази причина смятам, че имаме един оптимален спектър както от 17-те бакалавърски, така и от 43-те магистърски специалности, по които обучаваме. Имаме и 27 акредитирани докторски специалности. Това е достатъчно за нас. Що се отнася до бройката, ние имаме горе-долу една и съща бройка за прием в последните десетина години. Искам да подчертая, че досега не сме оставали в нито една от годините със свободни места.

- Към кои специалности има най-голям интерес от страна на студентите?

- Естествено, всичките ни специалности са хубави, но има по-предпочитани и по-непредпочитани. От предпочитаните това са маркшайдерство и геодезия, икономика и управление, екология и опазване на околната среда, подземно строителство... Не бих могъл да изредя всичките.

- Ще има ли промени в начина ви на прием?

- Както в почти всички университети, има широк начин за прием на студенти - при нас има и приемен изпит, има и възможност да участваш с оценката от матура, при това и с други дисциплини от матурата, не само математика и физика.

- Има ли интерес от страна на момичета към специалностите ви?

- Има - имаме момичета в екология, биотехнологии, обогатяване и рециклиране на суровини, в подземното строителство също, както и в добива на полезни изкопаеми и много други от специалностите, по които обучаваме.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай