Да довършим реформите, за да имаме конкурентна икономика
*Недостигът на кадри, нужни на бизнеса, спъва растежа
*Инвестиционният план у нас работи успешно
*Можем да сме регионален хъб за стартиращи компании
- Госпожо Георгиева, казахте по време на дискусията "Да! На българските региони", че само с евросредства не е възможно да се постигне икономически растеж от 5%. Какво друго е нужно, за да бъде постигната тази цел?
- Нужни са две неща. Първо, да довършим необходимите реформи, за да бъде икономиката ни по-конкурентноспособна. Слезли сме малко надолу в класацията "Doing business" на Световната банка. Трябва да си изясним на какво се дължи тази оценка и как да получим по-висока. За България все по-належаща е образователната реформа - недостигът на кадри, които отговарят на нуждите на бизнеса, е една от големите пречки пред растежа. Този проблем може да се реши, необходимо е просто да го направим. Трябва да готвим хората за това, което се търси на пазара на труда, а не за онова, което някога се е търсило. Трябва активно да общуваме с бизнеса, за да посочи той какви кадри са му нужни, и образователните програми да бъдат адаптирани към съвременните изисквания. Виждаме все повече примери за дуално обучение, тази практика като че ли е позабравена и трябва да я градим отначало. Но не беше толкова отдавна времето, когато имахме силно професионално образование и то помагаше да се изгражда нужната работна сила. Трябва да поощряваме раждаемостта, но и да привличаме нашата диаспора в други страни - в Молдова, Украйна, в съседите на Балканите - на територията на страната. Да мислим и как да връщаме българите, които заминаха по света. Знаем какво може да ги привлече - по-прозрачна среда за работа и развитие, по-висок стандарт на живот. Малко от това се случва. Все пак има надежда - икономическият растеж миналата година беше 3%, за което много помогнаха евросредствата - 2015 г. беше последната година, в която можехме да използваме пари от стария програмния период, и ускорихме усвояването. Тази година започва сравнително добре, но очакваните 2% не са 5%, имаме работа за вършене. Другата голяма задача пред България е да привлече парите от трезорите на банките в реалната икономика. Това е и целта на Плана "Юнкер" - да отговори на огромната нужда от инвестиции в Европа - над 400 млрд. евро - като мобилизира парите от трезорите на банките. За да се насочат тези пари към реалната икономика и най-вече към сферите на дейност, които имат най-голямо значение за бъдещето на България и Европа. Иновации, енергетиката, инфраструктурата - това са секторите, които определят кой как ще се развива в бъдеще. Ако искаме да сме успешни, трябва да инвестираме в тях.
- В този контекст - какви проекти да правят българските фирми, така че да разчитат на финансиране от Плана "Юнкер" във втория му "прозорец" - иновации, образование, транспорт и т.н.?
- България много успешно отвори първия "прозорец" на Плана "Юнкер". Страната има три одобрени споразумения по така наречения "прозорец за малкия и среден бизнес". Те дават на малките и средните предприятия у нас достъп до 199 млн. евро. Това са 400 милиона лева - пари за нови технологии, наемане на нови служители, разширяване на дейността и излизане на нови пазари! Малките и средните предприятия са много важни - те са не само най-многобройни, а и най-големият работодател с около 2/3 от работните места. Вече над 200 български компании са подписали договори за финансиране на обща стойност над 36 милиона евро, още стотици предстои да се възползват. Що се отнася до втория, инфраструктурен прозорец, проектите по него трябва да посрещат критериите на Плана "Юнкер", както и да бъдат в една от приоритетните му области - иновации, образование, енергетика, енергийна ефективност, транспорт. В България има идеи, които потенциално могат да успеят. Нека погледнем в какви направления вече е отпуснато финансиране. Проект в областта на енергийната ефективност, който може да има аналог в България, е санирането. Само че досега у нас санирането го правим с грантове. И не успяваме да привлечем достатъчно пари, за да санираме цяла България. Следователно трябва да направим санирането привлекателна инвестиция, която се изплаща чрез икономията на енергия. Вече има сходен проект, финансиран по Плана "Юнкер", защо да не го повторим и тук. Има одобрени проекти за транспортна инфраструктура - например за модернизиране на градския транспорт, за разширяване на връзките с покрайнините, за да се увеличи мобилността на хората и да могат те по-лесно да се придвижват до работните си места. Има проекти за пристанища, за свързваща инфраструктура, за болници, финансирани от Плана "Юнкер", проекти в иновациите - например във Франция има проект за преработка на уранов отпадък. Важно е да се знае, че от Плана "Юнкер" могат да се възползват предприемачи в цяла България. Точно затова и обикаляме страната, за да го представим. Кандидатите, които искат да се възползват от плана, трябва да положат усилия в две посоки. Първо, да възпроизведат успешни идеи, реализирани другаде, т.е. да не измислят топлата вода. Второ, да напаснат техните проектопредложения с условията на Плана "Юнкер". Неотдавна група предприемачи ми споделиха, че са кандидатствали за финансиране, но са ги посъветвали да разработят проект в непривлекателна за тях област. Аз казах - това не бива да ви отчайва! Помислете какво друго може да бъде подходящо за вас, което по-точно да отговаря на условията за кандидатстване по Плана "Юнкер". Т.е. трябва да се адаптират нуждите към възможностите, които Планът "Юнкер" дава. На ниво Европейска комисия сме готови да съдействаме максимално на всички страни членки, и най-вече на онези, които все още не са пробили в този компонент на плана.
- Предпоставка ли е успешното възползване от този инвестиционен план за гарантиране на растеж на регионално ниво?
- Всяка инвестиция идва в помощ на икономическия растеж. А целта на Плана "Юнкер" е да достигне до колкото може повече региони и предприятия в Европа. Целта в никакъв случай не е от Плана "Юнкер" да се възползват онези, които така или иначе привличат инвестиции. Разбира се, развитите страни и региони, които имат по-голям опит в инвестиционно отношение, по-бързо се възползваха от плана. За да помогнем на останалите, създадохме платформа за консултации и техническа помощ. Тя свързва фирмите директно с експерти от Европейската инвестиционна банка, ЕК, ЕБВР, някои национални инвестиционни структури. Задачата на тези експерти е да помогнат на предприемачите да разработят предложенията си така, че те да имат шанс за успех. Ние сме още в първите месеци на Плана "Юнкер", но тази платформа вече работи и с времето ще работи все по-добре, защото всички, заети в нея, трупат опит в подготовката и реализацията на все повече проекти. Постигнати са само 82 млрд. от общо 315 млрд. евро, т.е. има много възможности и България трябва да бъде ангажирана и упорита.
- Каква е рецептата регионите да привличат повече инвестиции?
- Най-важното за един инвеститор са били, са и ще бъдат условията за правене на бизнес. Колко е лесно да се открие бизнес, да се управлява той, да се излезе от него - изобщо какви са отношенията между инвеститора и страната домакин. В този смисъл България е направила доста, но ние си знаем, че има още работа за вършене. Връщам се към Плана "Юнкер" - той предлага техническа помощ, за да се идентифицират и отстранят административните пречки пред бизнеса. Няма да се учудя, ако за някои региони - особено ако са със слаб растеж - тази помощ се окаже най-ценният елемент от плана. Разбира се, важно е стабилността у нас да се запази, за да устоява страната на външни рискове. Европа и светът преминават през труден период и в този труден период сме много по-защитени, ако сме по-единни - в Европейския съюз, в България.
- В този контекст притеснена ли сте от последните събития в политическия живот на България, а именно - оттеглянето на подкрепата на АБВ за правителството?
- Когато има коалиция, в която участват партии от целия политически спектър, това е възможно да се случи. Но моето усещане е, че и политиците, и гражданите в България разбират колко е важно страната да продължи да се развива и да решава трудните задачи пред себе си. Надявам се, че правителството ще продължи да работи и по тези трудни задачи, например съдебната реформа. България не е единствената страна, при която е намерена коалиционна формула на управление и при която тази формула се променя в името на стабилността.
- Могат ли българските индустриални зони да са привлекателни за европейския бизнес?
- Разбира се! България би могла да бъде и регионален хъб за стартиращи компании. Имаме едно много ценно предимство - добра инфраструктура, която ни свързва с Европа. Сравнително ниските цена на труда и на земята, добрата и предсказуема данъчна ставка също са привлекателни за бизнеса. В региони със силна местна власт и добра инфраструктура виждаме все повече чужди компании. Бизнесът отива там, където местните органи на управление си вършат работата и създават възможности за бизнес, а не правят те самите бизнес. И отново - да не забравяме проблема с работната ръка. Той става все по-сериозен, ще е нужно много време, за да се реши. Да се реализира реформата в образованието, за която говорим от дълго време, трябва да стане национален приоритет. Качественото образование е един от факторите, за да могат българите, които са тук, да си останат тук, а тези, които са заминали, да се връщат. За едно семейство българи, което работи в Европа, качеството на образованието в България, на социалната инфраструктура са толкова важни, колкото и възнаграждението на труда. Трябва да мислим с какво дадено място е привлекателно за живот и да правим България атрактивна за българите. В противен случай ще се събудим един хубав ден и няма да има значение привличаме или не инвестиции, защото страната ще бъде обезлюдена. Това не можем да си позволим.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
