* Нужни са светкавични помощи за пострадалите от затварянето, вместо празни приказки за отлагане на изборите
На този свят нищо не е сигурно, освен смъртта и данъците, казва Бенджамин Франклин.
Трябва да свикнем с мисълта, че ограничителните мерки също са нещо сигурно при инфарктни ръстове на заразените с ковид и смъртните случаи. Поне засега, когато нямаме други начини за справяне с пандемията.
А данните у нас през последните седмици са повече от шокиращи.
Четвърти сме по смъртност в ЕС и първи на Балканите с 11 на 100 000 починали. По заразяване сме на 9-о място в ЕС и 3-то на Балканите със средно 551 на 100 000. За седмица увеличението е с 40%, а за две - близо два пъти. Кривата на смъртта за 7 дни се е покачила с 46%, а за 14 - със 124%.
Така влизаме в челната тройка на света по интензивност на смъртните случаи.
Така че здравният локдаун, който ни чака за 10 дни от 22 март, не би трябвало да е изненада за никого. Странно е обаче, че покрай него се заговори и за политически. И по-точно - за отлагане на изборите. Мотивът - стреснати от големия ръст на заразените, хората нямало да отидат да гласуват. Затова било по-добре да се изчака вълната да мине и да се насрочи нова дата - някъде през май. Даже вече били правени консултации с юристи как това може да стане - с обявяване на извънредно положение от парламента, което автоматично удължава правомощията на Народното събрание. Това обаче трябва да бъде поискано от премиера. И да стане не по-късно от 25 март, деня, в който 44-ият парламент ще бъде закрит.
Е, както се казва в такива случаи - "Наспахте ли се, добро утро!".
Къде бяха тези, които говорят за отмяна на изборите, когато президентът Румен Радев определи датата 4 април за ден на вота? Това се случи още на 14 януари 2021 г. Нима още тогава здравните експерти не прогнозираха задаващата се трета вълна на пандемията и не предупредиха, че изборите могат да съвпаднат с пика й? Не бяха ли изтъкнати и още куп аргументи срещу тази дата, на която католици и арменци празнуват Великден и че не е подходящо насред най-светлия християнски празник да се налага тези големи общности у нас да ходят до урните? Не беше ли коментирано, че това ще създаде трудност и за много българи зад граница живеещи в държави, където този ден е официален празник?
Всичко, което се очакваше да се случи покрай датата 4 април, се случва.
Подготовката за вота върви както е възможно в условия на пандемия, предизборните кампании набират мощ, макар и не по площадите, което също беше ясно. Така че е губене на обществена енергия, или по-просто казано - "чесане на езици", всякакво обсъждане за отлагане на вота.
А ако хипотетично приемем, че все пак той се отложи - биха ли отишли хората да гласуват с по-голям ентусиазъм, ако още два месеца изборната тема е номер 1 в обществото? Едва ли. В психологията има феномен, известен като "прегряване" - точно това ще е ефектът от протакането.
Засега обаче насрочването на нова дата не е на дневния ред на правителството. "Не се налага отлагане на изборите заради извънредните мерки и ситуацията с COVID-19", заяви вицепремиерът Красимир Каракачанов. И добави, че за това е трябвало да се мисли много по-рано, защото е било ясно, че пандемията ще е продължителна. „Тук няма място за дребни политически коментари и заигравки", подчерта Каракачанов. Той коментира още, че тези избори ще бъдат странни, такива, каквито са навсякъде по света сега.
Но нима само изборите са странни, а не и целият ни живот?
Не е ли странно, че все още има хора, които смятат, че на някой се плаща, за да ни плаши със страховитите данни за хиляди заболели и стотици изгубили битката с ковид всеки ден?
Може би всеки се надява тайно, че е от онези няколко процента в света, които ковид не ги лови. Но от тях ли са неговите близки, приятели, роднини? А децата, за които се мислеше, че са защитени от тежко протичане на заразата, но вече се налага добавянето на нови легла в болниците и за тях?
Не е ли по-ясно от всякога, че всяко наше действие засяга някого или нещо около нас с ефекта на пеперудата, описан от Рей Бредбъри? И ако не се страхуваме от заразата, не искаме да носим досадната маска и да ограничаваме социалните си контакти, то готови ли сме да понесем страданията на наш близък, когото сме заразили с ковид?
Да, най-лесно е да се справим със страховете си като неглижираме проблема. "Ковид е измислица, плашат ни, защото искат да ни отнемат свободата". Такава позиция зае и президентът на Танзания Джон Магуфули - един от най-отявлените коронаскептици в Африка. Той каза - ковид няма, всеки е добре дошъл в страната ми без каквито и да е ограничения. Така Занзибар стана любима туристическа дестинация за зажаднели пътешественици от целия свят. И, разбира се, спечели.
Но Магуфули плати скъпо и прескъпо за това - с живота си. А вероятно и не само той.
Разбира се, ограничителните мерки са тежко изпитание не само за всеки човек, но и за бизнеса, който се вдига все по-трудно след всеки пореден локдаун. И ако затварянето продължи, оцелелите фирми ще стават все по-малко. Затова, вместо да си губи времето в безплодни дебати да се отлагат ли изборите или не, властта трябва да хвърли енергията си държавните помощи да стигнат светкавично до бизнеса. Нека да се даде спасителната глътка въздух без да се третира всеки получател като потенциален измамник, който трябва да доказва, че не е такъв. Защото в крайна сметка раздаването на парите на данъкоплатците е израз на нашата солидарност, която е най-важното нещо в моменти на изпитание.
А който не иска да се лиши от част от своята свобода заради свободата на другите, както повелява общественият договор на Джон Лок, Томас Хобс и Жан-Жак Русо, да си намери остров и да прави каквото иска на него. В момента има много такива за продан.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
