На българо-гръцката граница професорите Овчаров и Павлов показаха находки от епохата на Момчил. ФОТО МОНИТОР
- Проф. Николай Овчаров и проф. Пламен Павлов започват издирване в Гърция
- Златоград се готви за годината на великия българин
През 2020 г. се навършват 685 г. от смъртта на един от най-великите българи – родопчанинът Момчил Юнак. През 1341-1346 във Византийската империя се разиграва жестока гражданска война. Цели пет години узурпаторът Йоан Кантакузин атакува престола в Константинопол, на който е малолетният Йоан V Палеолог, но страната се реално се ръководи от майка му Анна Савойска. От конфликта се опитват да се възползват околните владетели, сред които е и българският цар Иван Александър.
След 1343 г. военните действия все повече се концентрират в Родопите и прилежащите райони на Тракия. Именно тогава се появява се българинът Момчил, смел авантюрист, воюващ практически с всички страни в конфликта. Със своята войска от 300 конници и 5000 пехотинци той е привлечен от Кантакузин, който му дава за управление областта Меропа (Средните и Западните Родопи – Н. О.), а Момчил сам си присвоява част от Беломорието с център в Ксанти. Родопският воевода едновременно е ухажван от Константинопол, откъдето получана титла „деспот“, и от Кантакузин, който го удостоява като „севастократор“. Скоро обаче Момчил се отмята от Йоан Кантакузин и започва да воюва с него. През 1344 г.той побеждава на два пъти в сраженията при Бистонското езеро (Порто Лагос) и Мосинопол (край Комотини).
През същата година цар Иван Александър успява да завземе важния град Пловдив и големи части от Тракия и Родопите. С утвърждаването си в западната и централната част на планината българският владетел става непосредствен съсед на практически независимото от ромеите княжество на Момчил.
Напоследък се появи интересната хипотеза на известния медиевист проф. Пламен Павлов. Той анализира данните от историческото съчинение на Йоан Кантакузин. Според византийския автор през 1344 г. родопският воевода се е оженил за знатна дама от Мизия (България – Н. О.), която притежавала „своите богатства“. Оттук Павлов с основание заключава, че не става въпрос за обикновена българка от Беломорска Тракия или Родопите, а за високопоставена болярка от царството, най-вероятно – от Търновград.
Всичко това навежда на мисълта, че някъде през 1344 г. между царят и Момчил се създават съюзни и може би дори васални отношения. Така Иван Александър отново разпрострял българските предели до Егейско море
Във финалните акорди от Гражданската война цар Иван Александър не участва пряко. Момчил обаче продължава своите активни военни действия. На 7 юли 1345 г. обаче той е притиснат пред портите на крепостта Перитеорион на брега на Бистонското езеро от войските на Йоан Кантакузин и неговия съюзник Умур бег и убит след тежко сражение.
Според наличните данни тази крепост е била значителен град, който възниква още през късната античност под името Анастасиопол. По-късно византийците го наричат Перитеорион, а българите – Перитор или Буруград. Според нашето разузнаване и днес част от неговите стени са запазени доста високо, но са погълнати от гъста гора.
Ето защо двамата професори Николай Овчаров и Пламен Павлов възнамеряват да изчакат да паднат листата на дърветата и към ноември да предприемат експедиция по дирите на Момчил. При нея ще бъдат посетени местата, които са били част от княжеството на великия българин – на територията на България и Гърция. Разбира се, най-важно ще бъде откриването на лобното място на Момчил край крепостта Перитеорион или Буруград.
Но тази задача е само част от голяма инициатива, замислена от родолюбиви граждани от Златоград. Този китен родопски град някога се е намирал буквално в центъра на владенията на Момчил. Ето защо днес на българо-гръцката граница край Златоград се учредява Инициативен комитет, който ще подготви Годината на Момчил Юнак, започваща от септември 2019 до септември 2020 г. Това е продължение на проведената наскоро Година на Делю Хайдутин, който е роден именно в Златоград. Ще припомним, че в този град действа Музей на хайдутството, като експозицията започва именно от Момчил, преминава през Делю и завършва с великия Капитан Петко Воевода.
На импровизираната пресконференция на българо-гръцката граница днес се показват интересни находки от епохата на Момчил. Става дума за оръжие и златни монети, намерени в района при изграждането на пътя от Златоград към Ксанти.
През тази година се предвиждат много други мероприятия, свързани с големия българин. Ще се проведат пленери, възстановки, представяния на книги. По възможност ще се изгради и паметник на Момчил.
В рамките на Годината през есента на 2019 г. в Златоград се възнамерява да се организират и чествания по повод на 185-годишнината на една от най-старите възрожденски църкви – изградения през 1834 г. храм „Успение на св. Богородица“. Той илюстрира в най-голяма степен свободолюбивия дух на родопчани, съхранил през тъмните лекове на турското робство искрата, дадена от Момчил Юнак.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
