Беше добряк и се раздаваше в живота както и на терена, твърди дългогодишният му приятел
Председателят на Областния съвет на Българския футболен съюз в Габрово Георги Трендафилов е един от хората, които познават Трифон Иванов от малък. Самият той е бивш футболист на "Етър" и двамата се засичат в началото на състезателните си кариери. Работи и като треньор, а впоследствие е административен служител.
- Г-н Трендафилов, какъв човек беше младият Трифон Иванов - в началото, като футболист в "Етър"?
- Още тогава (има предвид средата на 80-те години, б.а.) си беше същият безкомпромисен и почти безпогрешен футболист, какъвто беше и през годините след това. Знаете каква кариера изгради след това и с какви лични качества спечели световна популярност. Същите показваше още тогава на ст. "Ивайло", в онези ранни мачове. Първият ми спомен от него е след пристигането ми в "Етър", той беше още войник. Играхме с ЦСКА и ги бихме с 1:0. Беше великолепен мач, а Туньо както винаги се открояваше и публиката го обичаше. Не помня мач, в който да го е мързяло и да не се е раздавал. Другият ми спомен е, че при всяко статично положение тичаше да застане зад топката. Първоначално е трениран за нападател, но после е преквалифициран като защитник, вероятно затова. Имаше много силен отскок - помните как вкара знаменития гол на Русия и ни класира за световното през 1998 г. А това, бе краката му бяха криви, въобще не му пречеше.
- Мнозина, особено в чужбина, а най-вече в Германия, го помнят със страховития му брадат вид. Доколко беше истински този образ?
- Този образ нямаше общо нито с човека, нито с играча Трифон Иванов. Изглеждаше страшен, но знаете, че на терена не беше груб, напротив! Като защитник беше елегантен и притежаваше чист шпагат - 3-4 метра. Имаше универсални качества и се раздаваше. Всички тези неща бяха и причината ЦСКА да го хареса и през 1988 г. да го вземе, след което кариерата му тръгна нагоре. А той
даже се чудеше дали да им приеме предложението
Пита ме мен какво да прави, а аз му казвам: какво се чудиш, казвай да! Такъв отбор да те кани и ти да се чудиш!... А като човек беше посвоему своенравен, но като цяло - добродушен и веселяк. Ех!...
- Виждал ли сте го някога да плаче?
- Не, макар че като всеки човек и той си имаше проблеми. Но тези неща ги таеше в себе си и не обичаше да ги обсъжда, за да му олекне. Тъжен - да, но да плаче - не. Каквито проблеми е имал - той си ги знае, нас не ни занимаваше с тях.
- А какви му бяха най-големите проблеми?
- Ами имаше трудности около първия си брак. А после и заради бензиностанциите. Като приключи състезателната си кариера, се чудеше къде да си вложи парите. С шефа му в "Рапид" (Виена) и с първата си съпруга взеха решение за тази инициатива. Първоначално се чувстваше удовлетворен, даже ме е канил да му гостувам на някоя от бензиностанциите - ей така от кеф, да пием по кафе. Гореше и в работата си. И после изведнъж... Довери се на други хора, повери си бизнеса на други... И скъса с бизнеса. Добър човек беше, но се е случвало около него да се струпват лоши хора. И в бизнеса му беше, и после, като стана председател на Зоналния съвет на БФС във Велико Търново - също.
- Първият инфаркт от миналото лято промени ли го?
- О, да,
отказа цигарите и алкохола, стегна се
Ходих в болницата да го видя, а той се правеше, че нищо му няма. Каза само: "Прескочих трапа" и се усмихна. Връщането към футбола, макар и като административен служител, го радваше и основно с това се занимаваше през последните месеци. В нашите среди знаете как е - случвало се е да се събираме на по 50 грама, или на чаша вино, но той не се изкушаваше.
- Какви му бяха плановете за бъдещето?
- Готвеше се да отслабне заради бенефиса на Христо Стоичков. Знаете, че беше натрупал килограми и се беше амбицирал. Разправя ми как си говорили с Ицо: "Абе, оная муха от Америка ми обеща, че ще ми прати някакви хапове, с които съм щял да отслабна, ама аз ще започна пак да тренирам. Той самият бил свалил 18 килограма. Щом той може - и аз мога. Сега е моментът, трябва да започна да ходя на фитнес. За 20 май трябва да съм готов."
- Кога говорихте с него за последен път?
- Снощи в 19,15 часа (петък вечерта, б.а.). Дълъг разговор беше и ми обясняваше как днес (в деня на кончината му, б.а.) отива в Разград, за да види най-после стадиона и новата им база. Още не беше ходил там. Обясняваше ми и какво ще правим другата седмица. После разбрах, че същата вечер се обадил и на много други хора. Сума ти време говорил с кой ли не. Но не му беше писано да отиде до Разград и да гостува на "Лудогорец". Предполагам, че се е готвил и да отпразнува Трифон Зарезан (днес, б.а.).
- Случвало ли се е да помогне на други хора - от добро сърце?
- На много! Включително съм чувал други да разправят за негови жестове. Както се раздаваше на терена, така се раздаваше и извън него.
- Как ще го запомните?
- Беше добър и весел човек. Затова беше обичан и затова хората ще го помнят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
