(money.cnn.com)
До голяма степен сегашният срив на еврото се дължи на силата на американския долар. През втората половина на 2014 г. доларът отбеляза значителни успехи спрямо всички други големи валути като британската лира, швейцарския франк и японската йена. Американската икономика се движи и набира скорост, като през третото тримесечие на годината отбеляза ръст от 5 процента. Това позволи на Федералния резерв на САЩ да спре извънредните стимули. Заговори се за повишение на лихвите от досегашните им рекордно ниски нива. Това стана на фона на трудностите в Еврозоната, където безработицата достигна рекордно високи цифри, икономиката е в стагнация и рискът от дефлация се засилва. А в Япония икономическото развитие се подпомага с различни стимули от официалните институции.
Докато Федералният резерв в САЩ затягаше монетарната политика, Европейската централна банка бе изправена пред необходимостта да предприеме свой подход, може би през този месец, за да спре дефлацията. Президентът на Европейската централна банка Марио Драги пропусна шанса да вземе инициативата. Той заявява, че има нужда от повече време, за да се прецени ефекта на понижението на цените на петрола върху инфлацията, икономическия растеж и заплатите. Ситуацията продължи да се влошава и служителите на Европейската централна банка се заеха да изработят програма за изкупуване на държавни ценни книжа, като практически отпечатваха евро в големи количества. Първоначалната оценка на инфлацията в Еврозоната през декември, която ще бъде готова в сряда, може да покаже отрицателни числа, т.е. да регистрира регионална дефлация за първи път от от началото на финансовата криза. Процентът на инфлацията в Германия се очаква да се понижи от 0,5 процента на 0,2 процента, като всеки по-нататъшен спад ще засили очакванията Европейската централна банка да предприеме действия, коментира Кит Джакс от "Сосиате дженерал".
Натискът срещу еврото се засилва и поради извънредните парламентарни избори в Гърция на 25 януари заради опасенията, че резултатът от тях може да съживи дълговата криза в Еврозоната. Водеща в анкетите на общественото мнение в Гърция е опозиционната партия Сириза. Тя иска да предоговори условията за пакета от 240 милиарда евро помощи от ЕС и МВФ, включително и анулиране на голяма част от гръцкия дълг и отмяна на някои болезнени за населението мерки за затягане на коланите. Германия и други страни ще се съпротивляват на тези претенции. Защото ако се отстъпи пред Гърция и други страни от еврозоната с големи дългове също ще поискат да получат отстъпки. Съобщения в медиите изказват предположения, че правителството на Германия би могло да преживее излизането на Гърция от Еврозоната, ако се наложи. Засега има малко други усложнения. Държавните ценни книжа на Италия, Испания, Португалия и Ирландия са добре, докато Гърция продължава да се нуждае от помощ. Най-вероятният изход от ситуацията в еврозоната е объркан компромис, който вероятно няма да ентусиазира инвеститорите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
