- Тезата, че някой ни е поднесъл свободата на тепсия, е невярна, казва Пламен Павлов
- С Априлското въстание загубихме битката, но спечелихме войната
- Доц. Павлов, трети март, както и много други наши празници, напоследък ту ни обединява, ту ни разединява. Какво празнуваме на тази дата всъщност?
- Ако се вгледаме в ценностите на нашите предци, на поколения българи, това продължава да бъде денят на свободата. Независимо, че критиките към естеството на избраната дата са основателни, защото става дума за предварителен мирен договор, който не гарантира очертани граници, който е временно явление. И все пак винаги съм настоявал за това - поколения българи виждаха в Сан Стефано националния идеал на целокупна България, за национално обединение. В крайна сметка много територии изпаднаха извън границите на този договор. Но аз съм против нещо друго - да се изпада както в русофилия, така и в русофобия. Емоциите, които наблюдаваме в последните години, за мен са до голяма степен неестествени, да не кажа и ненормални. За този договор често се коментира, че в него не се говорело за България, нямало конкретни граници. Това не е вярно - те са описани, всичко, което се полага на един такъв договор. Освен това да подчертая, че той е включен от двете воюващи страни, а после не се реализира. Но аз съм много против предложенията национален празник да стане 13 юли, тоест Берлинския конгрес. Всъщност той постулира българската държавност за първи път, но води до разкъсване на земите ни, така че може да бъде смятан за абсолютен грабеж. За мен трети март трябва да бъде ден за размисъл, а не за емоции.
- Какво друго трябва да помним на този ден?
- Пак да припомним, че тази свобода не ни е дадена даром. В нея са участвали хиляди българи, само опълчението бе над 12 000 българи, отделно са горските чети и така наречените милиции, или доброволни отряди. Отделно е и снабдяването на руските войски, медицинското осигуряване. Така че тезата, че някой ни е поднесъл свободата на тепсия, е абсолютно невярна. Достатъчно е да погледнем битката на Шипченския проход. В тази война Русия следва своите собствени амбиции, в това няма съмнение. Хубавото в случая е, че те съвпадат с българските цели. Така че за мен самата дискусия по темата е признак за незрялост и донякъде обидна. Темата, естествено, винаги ще бъде отворена, но заклеймяването на трети март, или 19 февруари, както е бил по тогавашния стил, за мен винаги ще е обидно.
- Другият спор, който напоследък тече, е от какво ни освобождават. Има ли робство?
- Терминът "робство" е до голяма степен емоционално обусловен. Но то не е и присъствие, не е и владичество, не е и всички други понятия, които се опитват да ни наложат. Да си спомним и лексиката на "Под игото" и "О, народ поробен, що си тъй заспал". А в Търновската конституция се казва, че робът, който стъпи на българска земя, става свободен. Разбира се, тук не става дума за робство в смисъла на античното робовладение. Знае се, че тогава има успяващи българи, особено в малките градчета, но те не се дължат на доброто отношение на Османската империя, а по-скоро се случват въпреки него.По онова време реформите в османската държава са нещо много половинчато и много несигурно. Така че робството, преведено на днешен език, означава неравноправие, лишаване от граждански права. Понятието "владичество" също не е безспорно, защото, освен че е русизъм, означава просто властване. За мен няма никаква драма да се използва понятието "робство", разбира се, с всички условности. Една империя, в която се разнасят отрязани глави, набити на кол, не може да претендира, че е реформирана.
- Покрай ревизиите на учебници в последните години, има ли опасност младите хора да загубят тотално представа за историята ни?
- В промените в учебниците в последните години има много неща в положителен дух. А много често за променените учебници се изказват хора, които не са ги отваряли и помнят учебниците от своята младост. Като човек, който е писал учебници за конкретно издателство, смятам, че в тях има голям напредък. Нашите учебници са в общи линии обективно написани. Разбира се, има трески за дялане, но като цяло обругаването на българските учебници е доста пресилено. Друг въпрос е, че като част от патриотичното възпитание трябва да бъдат използвани не само учебниците по история, но и тези по литература, където децата четат Вазов и Ботев. За мен е необяснимо защо изпаднаха "Записки по българските въстания" на Захарий Стоянов - впрочем ясно защо, заради клането в Батак и Оборище. Но аз не мисля, че българските ученици са неподготвени и неспособни да приемат тези текстове. Преди време като председател на фондация "Васил Левски" ходих в няколко български училища в чужбина и видях, че децата нямат никакъв проблем с рецитирането на Ботев и Вазов, а по-скоро с някои наши поети от времето на социализма, които са писали по поръчка.
- Напоследък като че ли всички наши празници се политизират, да си спомним и честването на Левски...
- Изключително неприятна история. Това, което се случи на честването на Левски, не бих искал да коментирам, за да не бъда причислен към някоя партийна формация, тъй като Левски е фигура, която трябва да ни обединява. Преди време издадох една книга "Левски - другото име на свободата", и мисля, че там съм изказал достатъчно ясно посланието си.
Но има и нещо друго - ние сме доста объркани относно честването на значимите дати в историята ни по нов и по стар стил. В това отношение хаосът е много голям. Преди години покойният проф. Илчо Димитров искаше да премести честването на Съединението от Шести на 18 септември. Тогава не се прие и слава богу. Но това важи и за други празници - рожденият ден на Ботев е крайно време да се отбелязва на 25 декември - той е роден по Коледа и затова се казва Христо, а ние го честваме на Йордановден. Априлското въстание трябва да се отбелязва не през май, а на 20 април - неслучайно се казва Априлско. А и да не забравяме, че както казва историкът Константин Коцев, "Априлското въстание е победилата революция". Ние загубихме битката, но спечелихме войната. Нека не забравяме някои дати и не ги отричаме безпринципно или водени от емоции.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com