- Г-н Павлов, каква ще бъде съдбата на съобразения с референдума проект за изборен кодекс, който омбудсманът Мая Манолова внесе в деловодството на парламента? Някой ще го припознае ли, ще го задвижи ли, или ще си остане сираче?
- Предполагам, че ГЕРБ, които ясно заявиха, че подкрепят и трите въпроса в референдума, ще направят необходимото дали с този проект, дали със свой закон, да се гласува промяна в изборната система още сега. Да припомня, че те вкараха в комисиите проекторешение, с което искат до 15 декември да бъде приет закона. Не знам как технически ще се случи, но съм убеден, че ГЕРБ ще направят всичко възможно да извършат тази драстична промяна.
- Промяната към мажоритарен вот за кого би била най-удобна ?
- Първо, това би било грубо нарушение на всички принципи, приети в държавите от Европейския съюз. По начало сериозни промени в изборното законодателство не се правят поне една година преди избори. Такива драстични промени, толкова рязка смяна на избирателната система, не се прави за следващи избори, а за по-следващите. Не за 44-то, а за 45-то Народно събрание. Това са принципите, на които е стъпила европейската демокрация. Аз не знам защо хора, които се представят за демократи и твърдяха, че непрекъснато се допитват до Венецианската комисия, променят по такъв начин правилата.
- Българите готови ли са за мажоритарния вот, който се предлага. Много хора са "за", но има и доста противници, които се притесняват, че той ще вкара в парламента двете големи партии и местни феодали.
- Не България, никоя държава не е готова за такава рязка смяна на системата. Затова се иска време, иска се разясняване, подготовка. Ние във България вече имахме такава система – изборите за Велико народно събрание. Половината депутати тогава бяха избрани мажоритарно на два тура. Знаете ли какви бяха резултатите?
- Помня, че Йордан Василев победи мажоритарно Добри Джуров точно в родния му Плевен.
- По-важно е как се разпределят местата по мажоритарния принцип. Непрекъснато се обяснява как по този начин ще избираме личности. Но това го обясняват хора, които хал хабер си нямат от изборни системи. И от практиката по света. Нямат хал хабер и от това, което се е случвало вече в България. До припомня само резултатите от изборите за ВНС по мажоритарната система. От 200 места 183 бяха разпределени между двете водещи политически сили – БСП и СДС. Като мажоритарната система даде предимство на по-голямата тогава – БСП. 11 взе ДПС, което тогава нямаше още толкова голямо влияние в смесените райони. 194 от 200 депутата! Само 6 извън трите големи партии. Това много ясно показва какво ще бъде разпределението и в бъдещия парламент – основно за двете водещи политически сили, ГЕРБ и БСП, като преднината вероятно ще бъде увеличена от мажоритарния вот, и разбира се ДПС. И ще останат, е няма да са 6, вероятно 15-25 за местни феодали, които ще съумеят да си купят вота.
-Колко гласа ще им са нужни, за да си осигурят място в новия парламент ?
- В един избирателен район са горе-долу 30 000 души, от които гласуват половината. Следователно с 8 хиляди гласа човек може да стане народен представител. Принципно всяка партия може да събере толкова гласа, но все пак това е по силите на големите. И на влиятелните местни феодали по места.
- Как коментирате предложените промени за гласуването в чужбина в проекта на Мая Манолова ?
- И там промените са уникални в световната избирателна практика. Трябва да кандидатстваме за Книгата на Гинес. Няма райони в чужбина, където има мажоритарно гласуване. Нито в САЩ, нито във Великобритания, нито във Франция. Има си избирателни райони в държавата. Франция има много избирателни секция в чужбина, но те имат право да гласуват по пощата. Гласуват там, където са регистрирани, там, където им е постоянното местожителство. Никой не открива секции в чужбина, когато изборите са мажоритарни. Това е възможно само при пропорционален вот. Тук се опитват да направят дървено желязо. Има толкова много недомислени неща, толкова текстове, написани на коляно. Дивотиите, които приеха в изборния кодекс през май, заради рекета на националистите, сега ще ни се видят връх на изборната наука.
-Някой ще се опита ли да състави правителство от партиите в парламента сега?
- Изборът е на президента Росен Плевнелиев.
-Патриотите имат ли шанс, май само те заявиха че са склонни да се опитат да сглобят кабинет, ако получат мандат.
- Аз лично бих бил много изненадан, ако една крайно националистическа формация със силно негативни оценки в Брюксел, получи мандат за съставяне на правителство. Това би донесло много негативи за България. Тук по-големият въпрос е не дали някой ще се опита, може и да има такава партия, но е очевидно че този парламент не може да излъчи ново правителство. Ако останалите политически сили, а и президентът, си бяха направили труда просто да съберат две числа, щяха да са наясно с това. ГЕРБ има 84 депутата, БСП 38 – сумата е 122. И двете големи партии заявиха официално, че ще върнат мандата и няма да участват в никакво правителство в рамките на този парламент. Оттам нататък да смятаме какви комбинации са възможни е само губене на време. И не е аргумент за политическата мисъл на този, който го прави.
- Конституционният съд се произнесе, че Плевнелиев не може да разпусне парламента. Имаше ли смисъл от това запитване ?
- Конституционният текст е достатъчно ясен. Президентът с един и същи акт разпуска парламента и насрочва нови избори. След като няма право да разпуска Народното събрание, очевидно че Плевнелиев не може да насрочи и новите избори. Аз лично не виждах смисъл в питането към конституционния съд.
- Да погледнем напред. Как виждате възможната управляваща коалиция в следващия парламент?
- Въпросът е кои ще присъстват в следващия парламент. Ако изборите се проведат по пропорционалната система, каквато е нормалната логика и практиката в демократичните държави, стои въпросът колко от новите звезди ще попаднат в Народното събрание. Веселин Марешки ще успее ли да повтори резултата си от над 10% или да задържи поне половината от този вот, който получи на президентските избори. По-сериозният въпрос е Слави Трифонов ще прави ли партия. Сценаристът му заяви, че няма, но да видим. А ако изборите са по мажоритарната система, то представителството ще бъде ДПС между 30-35 мандата, двайсетина мандата за ярки личности по места и местни феодали, останалите 180 места ще бъдат разпределени между ГЕРБ и БСП. Като възможността при тази система партията на Борисов да спечели абсолютно мнозинство е доста голяма. Разбира се, предстои кампания и е възможно БСП да се възползва от инерцията от успешните президентски избори и да стопи тази разлика.
- А какви са шансовете на Лютви Местан да се вреди за балансьор? Без да бъде канен той даде гласовете на ДОСТ за Цецка Цачева.
- Това беше опит да избегне директното преброяване. Нашите изследвания, а доколкото знам и на колегите, не показаха добър резултат за Местан. Той получава някъде около половин процент. По досегашната система не само не влиза в парламента, но не може да мисли и за субсидия. А то може и да няма такава.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
