Не позволих лошото да стигне до сърцето ми, казва любимата певицахубавото и лошото, което е преживяла през изминалите 365 дни. Пътища, концерти, срещи и раздели, пълни зали и пусти хотелски стаи такъв е животът на артиста. Надеждата е в новите песни, щерката Магдалена, вече гимназистка, и вярата, че през 2014 година доброто и човещината ще бъдат повече.
- Г-жо Димитрова, ако след пет години ви попитат какво помните от 2013 година, как бихте отговорили?
- Това е годината на моя юбилей. Посрещнах го с най- близките си хора, а те бяха повече от 200 души. Дъщеря ми Магдалена влезе в гимназията, изнесох много концерти, имах участия. Пях в България и в Русия. Сбъднах мечтата си да посетя Африка. Разбира се, че ще запомня и смутните политически месеци, тъжни моменти, изобщо ще запомня една шарена година.
- Къде ходихте и кого срещнахте през отминалите 365 дни?
- Обиколих отново цялата страна няколко десетки пъти- от Монтана до Каварна, от Москва до нос Добра Надежда. Посрещнах много гости: роднини, и приятели. Е, посрещнах и неканени нападки от някои изживяващи се като голяма работа, самоповярвали си, уж колеги, но не им позволих да стигнат до сърцето ми.
- Родиха ли се нови и хубави песни през тази година. Харесва ли ви това, което чувате и виждате на музикалната сцена?
- Пожелавам на младите певци, които се появиха в музикалните формати, успешно да продължат пътя си. Дано не стигнат до задънена улица, както често се случва след края на шоуто. Видяхме хора, които пееха фантастично - дано им провърви. Стискам им палци!
Имаше и формати, в които пеенето им беше на втори план. На първи беше интригата, скандалът и ровенето в личните неща. Изобщо гледахме си музикален Биг Брадър.
- А какво е новото, което готвите?
- Работя върху няколко песни, но не бързам. Обикновено правя албум на всеки 3-4 години. Песента, освен че трябва да се роди и изпее, трябва да получи живот и по радиата. А това е по-труден процес.
- Хората напоследък са омърлушени. Не им е до песни. Така ли е?
- Не е съвсем така, поне според мен. Пеят си българите и, когато се веселят, го правят истински. Концертните и театралните зали са пълни. Така че хората умеят да отделят бита и проблемите от забавленията. Разбира се давам си сметка за хилядите мизерстващи. Жал ми е за боледуващите. Не стоя безучастна и не гледам безразлично от моята камбанария. Когато мога помагам, без обаче да бия камбаната.
- Какво може да ядоса слънчев човек като вас?
- Битките между политиците, които не виждат по- далече от егото си и само се клепат, без да вършат работа. Ядосва ме и това, че от Европа все ни наказват като провинили се ученици (само дето не са ни изпратили още в ТВУ), това, че в различни случаи не се защитаваме като народ. Това, че думите "гордост", "честност", "достойнство" и "морал" са кухи и без значение за голяма част от българите. Ядосва ме и това, че се легитимират хора със съмнителни качества в разни телевизионни предавания. Изобщо поводи за ядове има непрекъснато. Яд ме е също, че простащината се настани трайно около нас. Отглеждаме и си я, поливаме я и всяка реакция срещу това е разчетена неправилно или страхливо премълчавана.
- Явно има много неща, които ви дразнят, а какво ви възхищава?
- Бях на концерта на Йорданка Христова. Изпитах истинско възхищение и преклонение пред тази песенна изповед. Възхищавам се на филма "Дървото на живота" и на няколко български журналисти, чийто предавания гледам винаги, когато ми е възможно. Въобще аз съм човек, който се впечатлява от умните и можещите и си им го признавам.
- Доброто дело, за което чухте?
- През отминалата година участвах в доста благотворителни концерти, даже не си правя статистика и не ги знам колко са. Винаги се трогвам от съдбите на хората, за които пея, но се впечатлявам от добрите постъпки на всички, които помагат. Когато мога, гледам да съм част от добрите дела, това е мисия на всеки човек, особено на такива с моята професия. Защото песните ни са обич и доброта и е грехота, ако сме различни от това, за което пеем.
- Кое ви натъжава.
- Смъртта на хора, които познавах, няколко простотии по мой адрес, груби постъпки, нечестни и неточни отношения. Но пък големи предателства не са ми се случвали, което си е повод за радост.
- Може ли да има песен за морето през зимата?
- Разбира е, че може. Морето не изчезва през зимата - то е срещу прозореца ми целогодишно. И ни вдъхновява не само през лятото. Песента не не чака определен сезон. Тя си идва и, ако е и хубава, празникът е двоен.
- Защо криете мъжа до вас?
- Не крия никого. Просто когато има такъв, не го навирам в светлината на прожекторите. Мъжете до мен не са били показни, суетни или медийно пристрастени. Личният ми живот е само за мен. Не искам да влача след себе си дири от бельо - чисто и недотам.
- Ще бъде ли дъщеря ви певица.
- Не знам, тя още е малка. След дни ще стане на 14 години. Понякога ме информира, че иска да е певица и на мен ми призлява, защото знам колко е трудно. Но преди време ми каза, че иска да е актриса и това много ми хареса. Дано има и талант, и сила да сбъдне мечтите си.
- Какво искате да се случи през 2014 година. На вас и на другите.
- Само хубави и радостни неща. Не искам тъга и безпътица. Дано болните да се излекуват, бедните и нещастните да са малко, добротата да е с нас и в нас. На себе си, детето си и близките пожелавам здраве и да имаме силата да следваме доброто дълги години.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
