Моят герой Хенинг Юл свири на пиано като мен, казва майсторът на скандинавския трилър, който пристига в София
Скандинавските трилъри жънат успехи в книжарниците по света, а един от най-горещите и харесвани автори е Томас Енгер. Той се превърна в международна сензация още с първия си роман "Мнима смърт", издаден и у нас от "Персей" заедно с продължението му - "Фантомна болка". 41-годишният писател е на гребена на вълната в жанра. Преведен е на 23 езика, а книгите му са бестселъри в 15 страни. В тях изважда на показ полицейски разследвания, брутални престъпления, бандитски групировки, корумпирани политици, както и забързаното всекидневие на хората, които нонстоп отразяват новините. Преди да стане писател, работи като журналист, а като малък мечтае да бъде футболист. През следващата седмица Томас Енгер пристига в България като специален гост на Софийския литературен фестивал, който ще се проведе в рамките на Коледния панаир на книгата. Срещата с него е на 10 декември, сряда, от 18.30 ч в Мраморното фоайе на НДК. На 11 декември вечерта той ще раздава автографи на панаирния щанд на издателите си от "Персей" заедно с другия свой прочут колега в жанра на трилъра - Курт Ауст.
- Господин Енгер, скандинавската криминална литература се превърна в явление и печели успехи по света, а вие сте един от най-успешните и превеждани автори. Как си обяснявате това?
- Не мисля, че има само едно просто обяснение. Изглежда, че хората са запленени от нашия начин на живот. От студените ни зими, през които в някои части на Скандинавия дори не виждаме дневна светлина с месеци. От красивата ни природа, от факта, че въпреки нея някои успяват да бъдат жестоки помежду си. Романите ни надзърват в този свят - как се справяме и как живеем. Но, според мен, главната причина за този огромен успех е в това, че романите ни са добри. Вълнуващи. Хората нямаше да ги купуват, ако не бяха.
- В кои страни чувствате, че имате най-много почитатели?
- В Германия и Дания.
- Как се роди идеята ви да създадете нещо ново в жанра - като криминален тв сериал от 5 романа?
- Не помня кога точно героят на Хенинг Юл ми влезе в главата. Но той със сигурност не беше цялостно завършен веднага. Прекарах много време в изграждането и формирането му. Предполагам, че това може да се каже за всеки герой или идея - те трябва да бъдат моделирани, предъвквани и внимателно премислени. Това и направих - прекарах близо шест месеца, обмисляйки какво искам да изразя с главния ми герой. И когато тази работа беше свършена, осъзнах, че разполагам с достатъчно материал за голяма поредица.
- Хенинг Юл е много силен герой. Познавате ли някого като него? Изцяло плод на въображението ви ли е неговата драма?
- Едно от нещата, които научих, прекарвайки дълго време в опити да пиша, беше да пиша за нещо, което познавам. Така че реших да направя живота на главния герой сходен на моя собствен. Затова Хенинг е онлайн журналист (какъвто съм бил), обича да свири на пиано (като мен), ходи по улиците, по които вървя, и дори споделя доста мои интереси и мисли.
Но той не е мое копие
Той е типът журналист, какъвто никога не съм бил, но може би какъвто съм желаел да бъда. Неговата драма (или лично приключение) се основава единствено на въображението ми.
- Като чете човек книгите ви, остава с впечатлението, че много добре познавате структурата на полицията и методите на разследване. Имате ли "информатори" или пряко сте наблюдавал?
- Това е комбинация между проучване и източници. Говоря с хора, които са наясно с много неща - като например работата на полицията или какво е да бъдеш жена политик. Пътувам до местата, за които пиша, за да мога да ги видя с очите си и да
разкрия гледките възможно най-вярно.
- Има ли корупция в норвежката полиция?
- Не бих казал.
- Има ли корупция на пътните полицаи? Ако някой те спре заради нарушение, можеш ли да се отървеш с подкуп? Как се санкционира това в Норвегия?
- Не съм чувал някой да е успял да се измъкне от глоба по пътищата в Норвегия. Може и да се е случвало, но със сигурност не е нормално.
- Защо се отказахте от спортна кариера като футболист?
- Най-вече защото отнемаше много време. И защото
осъзнах, че няма да стана професионален футболист
какъвто мечтаех да бъда. Бях и на различно мнение с треньора ми как трябва да се играе. И затова реших, че е време да се съсредоточа върху друга кариера.
- Кой футболен отбор харесвате и защо?
- Винаги съм бил голям фен на Манчестър Юнайтед. Е, поне от 3-годишна възраст, когато моят баща ми подари тяхна тениска - дванадесет размера по-голяма. Носих я постоянно и отборът се превърна в моя страст. Сега много ме боли, ако загубят мач. Странно, нали? Как нещо толкова маловажно може да бъде толкова важно за някои хора.
- Покрай писането имате ли достатъчно време за семейството си?
- Децата ми са на девет и четиринадесет и се опитвам да прекарвам колкото се може повече време с тях. Не е като да работя или пътувам постоянно, работният ми ден е съвсем нормален. Отивам в офиса в 8:30 сутринта и се прибирам шест или седем часа по-късно, като понякога свършвам и друга работа следобед или вечерта. Зависи от това в какъв процес на писане съм. Но да бъдеш баща на деца, ходещи на училище, не оставя чак толкова много време за нищо друго - освен да ги заведеш сутрин, да им направиш нещо за ядене следобед и да им помогнеш с домашните, преди да легнат да спят. Напоследък предпочитат да прекарват свободното си време с приятели. Но ние
много се забавляваме заедно
Слушаме често музика и понякога отиваме на ваканции. Имаме лятна хижа близо до морето, където ходим много често. Това е най-любимото ми място в целия свят, а също и мястото, където понякога се уединявам, за да пиша.
- С какви очаквания идвате в България? При вас е много студено, а тук вероятно ще ви се стори дори топло за зима.
- Не съм бил досега в България и много се вълнувам. Чакам с нетърпение да видя столицата ви и може би да не се навличам постоянно с толкова много дрехи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com