Българската публика е страхотна, обещаваме ви велика нощ на 7 октомври, казва Том Кийфър
Том Кийфър, фронтменът на супер яката банда "Синдарела", пристига у нас, за да изсвири на живо парчетата от соловия си албум "The way life goes". Рокаджията, с нацупените устни, дрезгав глас и къдрава коса, ще забие със страхотния си бенд в зала "Христо Ботев" на 7 октомври. Легендата Том е известен и като много скромен творец, преборил куп житейски неправди. Той даде интервю за "Стандарт", благодарение на промоутърите "София мюзик ентърпрайсис".
- Привет Том, как си, къде те намираме?
- Чувствам се много добре, макар че моментът е напрегнат - засипан съм с работа във връзка с предстоящите ми участия. В момента съм в Нешвил, където живея.
- Представи ни соло проекта си, по какво се различава от албумите със "Синдарела"?
- Не е много по-различен от тези албуми. Стилът е същият с хардрок рок и блус звучене, музиката, която е типична за мен като изпълнител. Знаете, че в продължение на много години съм вокалист, китарист и автор на текстовете на "Синдарела", така че имам изграден стил. Именно затова песните в соло проекта ми са сходни с техните. Музиката, която правя - това съм аз, а човек не може да избяга и да се скрие от себе си.
- Защо реши албумът да се казва "The way life goes"?
- Избрах песента ми "Така се случват нещата" да бъде заглавна за соловия ми албум, защото сякаш въплъщава в себе си действителни житейски преживявания. Просто името на песента съвпадна идеално с цялостната концепция на диска, който замислях в продължение на дълги години.
- Планираш ли нови съвместни проекти с останалите музиканти от "Синдарела"?
- На този етап нямам планове с останалите членове на бандата. Предстоящите ми записи ще са изцяло свързани със соловите ми проекти. Но както вече споменах, това са моята музика и моят стил, те не са се променили с течение на толкова години.
- Разкажи ни запомняща се история от музикалната сцена, сигурно имаш хиляди такива, но коя е първата, за която се сещаш в момента?
- Една от най-запомнящите се случки е свързана с Московския фестивал на мира, който се проведе през август 1989 година на стадион "Ленин" в Москва пред около 260 000 зрители. Това беше един наистина специален концерт, а възможността да бъдем част от него беше уникална. Това сякаш е най-паметното изживяване, което съм имал на музикалната сцена през всичките тези години.
- Има ли песен, към която имаш специално отношение?
- Всички, които съм написал, имат специално място в сърцето ми, тъй като са свързани с конкретни житейски ситуации и ги преживявам лично всеки път, когато ги изпълнявам. В тази връзка не мога да кажа, че някоя от тях означава повече за мен от друга - те всички са ми много скъпи, защото са част от живота ми до този момент. Различни са, разбира се, тъй като историите се променят. Всичко идва отвътре.
- Да се върнем назад във времето. Разкажи ни историята как Джон Бон Джови откри "Синдарела"?
- Стана случайно в клуб във Филаделфия, в който имахме участие по същото време. Тогава той тъкмо беше привършил записите по втория им албума, който им предстоеше да пуснат в продажба и който разнесе славата им по света - "7800 градуса по Фаренхайт". Съвсем случайно Джон просто влезе в същия клуб, в който свирехме, а след изпълнението ни дойде при нас и ни се представи. Ние, разбира се, го познавахме, защото по онова време песента на им "Runaway" беше огромен хит. Възможността да се видим очи в очи с Джон Бон Джоуви беше страхотен шанс, все пак го даваха по МТВ, а за нас това беше невероятно впечатляващо по онова време. Той ни съдейства да представим музиката си на звукозаписни компании, което от своя страна доведе до подписването на дългоочаквания договор за запис на албум. Ето как Джон ни откри, за което съм му изключително благодарен!
- Ако можеше да промениш миналото, щеше ли да го направиш?
- Не съжалявам за нито едно мое преживяване. Мисля, че всички трудности и изпитания са ме направили такъв, какъвто съм днес. Когато човек прави грешки, се учи от тях и става по-мъдър. Понякога цената на уроците, които научаваме е висока, но това е начинът да се усъвършенстваме. Просто трябва да се учим от грешките си, а не да ги повтаряме.
- Какъв съвет би дал на младите музиканти, на които тепърва предстои да гонят кариери?
- Бих ги посъветвал да свирят музиката, която е в сърцата им и чувстват своя, а не да следват актуалните музикални тенденции. Защото, когато някой се опитва постоянно да бъде актуален, той прави именно противното и винаги остава на заден план. Необходимо е младите да развият свой уникален стил, който да се превърне в тяхна запазена марка.
- Каква музика слушаш в момента?
- Слушам абсолютно всичко! Като започнем от хардрок музиката на "Halestorm", преминем през Тейлър Суифт и стигнем до Бруно Марс. (Смее се) Продължавам да се кефя на старите парчета на "Лед Цепелин", известни и неизвестни блусове, слушам всичко. Когато музиката е добра, тя си е такава и стилът, изпълнителят и времето не могат да го променят.
- В трудните моменти какво ти дава сила да продължиш?
- От досегашния си опит съм научил, че в трудностите по време на възходите и паденията, вселената сякаш знае какво да направи и винаги ти дава силата да продължиш и да постигнеш онова, което е необходимо в конкретния момент. В крайна сметка нещата винаги се нареждат както трябва. Когато бях млад и се изправях пред доста стресови за мен ситуации, изпадах в паника и не знаех какво да правя
С времето обаче осъзнах, че лошите моменти се редуват с добрите. В живота винаги има равновесие, нещата винаги се получават. Когато продължиш живота си въпреки трудностите, това се нарича мъдрост, нарича се опит. Защото балансът е неизбежен, а доброто винаги предстои. Понякога най-лошите неща в живота ни се случват, заради определена причина. После всичко си идва на мястото. Именно на този ценен урок са ме научили препятствията в живота ми, това ми дава силата да продължа да работя, да творя, да живея.
- Какво ти предстои в музикално отношение?
- Продължавам с турнетата до края на следващото лято. Междувременно пиша музика и планирам следващия си солов албум. Програмата ми е доста натоварена, но не се оплаквам.
- Какво знаеш за България?
- Честно казано, не много. Свирил съм тук със "Синдарела", в София през 2011 година. Помня, че публиката беше невероятна, концертът премина отлично. Прекарахме си страхотно и наистина нямам търпение да дойда за втори път в България и да представя музиката си на публиката, този път с друга група!
- Какво да очакваме от предстоящия ти концерт?
- Заедно с музикантите от страхотната ми нова банда, ще представя на българската публика песните от соловия ми проект, но не само. Нека феновете не се тревожат. Въпреки различния състав на групата със сигурност ще представим и всички големи хитове на "Синдарела". Обещаваме ви една велика рок нощ, изпълнена с много силен музикален заряд и енергия. Шоуто е гарантирано, елате и ще се убедите сами!
Срамежливецът, който победи пороците
Карл Томас Кийфър е роден на 26 януари 1961 г. в Спрингфийлд, Пенсилвания. Отраснал в музикантско семейство, той хваща китарата още като дете. Влюбва се в блуса и той оказва голямо влияние върху него. В гимназията се бори с пристрастеността си към дрогата и алкохола. Майка му Адриен обаче го навива да остане и обещава да му купи китара "Gibson" - Les Paul, ако завърши. Речено-сторено. Кийфър се дипломира и получава мечтания инструмент.
След това свири в банди като "Saints in Hell", "Telapath", "Diamonds". Том успява да пребори зависимостите и се фокусира върху кариерата си на музикант. Започва да пише авторски песни. Заедно с приятеля си, басиста Ерик Бритингам, с когото се срещат в тоалетната на един бар на Хелоуин през 1980 г., формират хард рок групата "Синдарела".
Кийфър бил много срамежлив, но приел ролята на фронтмен и вокал, понеже не намерили никой друг, който да им допада за тази роля. Той казва: "Не ми е удобно да стоя и пея без китарата. Чувствам се гол, ако сме само аз и микрофона".
След албума "Heartbreak Station" Том за пръв път губи гласа си, а бандата издава още един, преди да се разпадне през 1995-та. За него следват още операции на гласните струни, битка с депресията, развод. Учи се да пее наново. Спазва специален дневен режим. Групата прави още няколко събирания и турнета - през 1998-ма, 2000-та и 2002 година. В последните години активността му е вече почти без паузи и през 2013 г. той най-после издаде соловия си албум "The Way Life Goes", върху който работи почти 10 години.
Гласът ми е разпознаваем
Първият мениджър на "Синдарела" казва на Том: "Ти имаш такъв глас, че хората или ще го заобичат, или ще го намразят". Така че имам гласа си за плюс. Не се смятам за техничар в пеенето. Честно казано, не се имам за певец. Започнах като китарист и после взех да пиша песни. Имах определена емоция, енергия в главата си за тези парчета и не намирах изпълнител, който да има същото в себе си.Затова ги запях аз. Гласът ми е разпознаваем, това е добре, нали?
За Нашвил
Стандартът за писане на песни в Нашвил е като никой друг. Всеки идва тук за това, Нашвил е столицата за композиране на парчета.
Бях един от първите мигранти тук, преди да стане модно.
Не обичам жанровите ограничения
Не обичам да поставям музиката в жанрове. Ако погледнеш във всяко едно десетилетие по това как артистите изглеждат, да, има поколение на 60-те, 70-те, 80-те... Предполагам, понеже ние основно присъствахме по MTV 24-7, се числим към видео поколението. Ако затворите очи и чуете групите от 80-те, ще усетите колко уникално различни са те. Брет Майкълс, Аксел Роуз, аз, Джо Елиът. После, през 90-те, усетих, че много от тези изпълнители звучат еднакво. Да бъдат категоризирани нещата, само заради вкуса на деня?! Не мисля, че е правилно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
