София. Том Джоунс, един от законодателите в музиката на предишното столетие, продължава да пише историята на поп индустрията и през настоящото. Абсолютната звезда излиза пред родната публика за втори път - на 30 октомври в зала 1 на НДК. Този път ще чуем кавърите на известни музиканти, събрани в последния му албум "Дух в стаята". Сър Джоунс ще пристигне от Тел Авив, където на 28 октомври ще се изправи пред почитателите си в "Нокия арена".
Уелската легенда не проявява излишни капризи, похвалиха се неговите домакини от "Болкан". Той е поискал ароматизирани свещи, бутилка безалкохолно шампанско и плато сирена. Хората му ще се почерпят с фрешове, българска бира и френски вина. Важна част от условията на звездата и неговия екип са кофи за разделно изхвърляне на отпадъци и да няма и следа от цигарен дим.
Том Джоунс казва, че София е градът, в който е бил един от най-запомнящите се концерти от предишната му световна обиколка. Преди две години той се е почувствал невероятно зареден от публиката. Затова и включил столицата ни и в сегашното си турне.
За диска, който ще ни представи в зала 1 на НДК след броени дни, той обяснява: "Ленард Коен, Пол Макартни, Пол Саймън и Том Уейтс са сред любимите ми и да работя върху техни песни беше чудесно изживяване".
В парчето на Коен Tower of Song, което е акустично, Том пее: "Приятелите ми си отидоха и косата ми посивя, боли ме на мястото, където преди се забавлявах". По този повод певецът обяснява: "Нямаше как да изрека тези думи преди 20-30 години. Нямаше да съм верен и автентичен. Сега, на 73, косата ми е сива и много от другарите ми ги няма. Сега е моментът". Той не е копирал парчетата, а като всеки артист ги е преживял и извадил своя версия. "Том Джоунс диша и живее в тези хитове и това е нов прочит - не само на тях, но и на самия него", ласкаво се изказват големите западни издания за албума.
Том Джоунс даде интервю по телефона за "Стандарт". С много бодър, младежки глас и заливащ се в естествен смях, той превърна краткия разговор в позитивно послание.
- Сър Джоунс, как подбрахте кавърите в новия си албум Spirit of the room?
- Продуцентът Итън Джоунс, с който работих и по предишния ми албум, ме попита кои са любимите ми песни. Изброих му всичките, бяха доста - парчета, които харесвам и си пускам често. И започнахме да ги прослушваме заедно и взех да подбирам тези, които мога да попроменя малко и да изпея. Смених формата им, за да звучат в моя версия. Заглавието се появи логично заради мястото, където записвахме албума - селцето, в което е родена баба ми. Това е Понтиприд, в Уилтшайър - там е звукозаписното студио на Питър Гейбриъл "Риъл уърлд". Чудех се дали духът й е наоколо. И усещах през цялото време как някаква сила много мощно се намесва и ни подкрепя. И синът ми запита: Усещаш ли дух в стаята.
Отвърнах: "Да, определено има нещо. Даже ни помага".
- Какво ви държи във форма, за да имате толкова енергия на сцената?
- Музиката. Обожавам да пея. Трябва да назначат хора на специална длъжност - да ме спират, когато искам да пусна гласа си. Когато съм на парти, например, в Лос Анжелис, веднага ме карат да взема микрофона. Намерят ли се добри музиканти, с които знаем общи парчета, започвам - уж само едно парче, но с едно не мога и си изкарвам цял миниконцерт. Това е, което ме поддържа! Благодаря на Бог, че гласът ми още е толкова силен. Бог винаги е бил толкова добър към мен! Затова няма нищо по-естествено от това да застана пред хората и да пея. Уникално чувство! Всеки артист ще го потвърди. Това е страст, която не искаш да спираш и не можеш. Слава Богу, моментът, когато това може би ще случи, е далеч.
- Добре известно е, че почитателките ви замерят с какво ли, когато сте на сцената...
- В началото беше секси - през 60-те години на миналия век. Особено в Америка. Хвърляха си бельото. Но после с годините мятаха неща само по навик и заради идеята. И много съм бил критикуван - че прекалено много сутиени и бикини са минали през сцената ми.
Този номер се превърна в легенда. Но не съм искал да се случи така. Преди всичко съм певец и правя музика. А и подобни акции разсейват. Предпочитам хората да слушат и да се наслаждават на изпълненията ми. Не държа и да ме докосват. За щастие тези работи вече отминаха.
- Кои са най-странните неща, които ви мятаха?
- Когато за първи път пях във Вегас, ми хвърляха ключовете от хотелските си стаи. И чантичките си. За да съм информиран коя е жената и къде е отседнала - в случай, че проява интерес. Но не съм се възползвал.
- Кой е най-вълнуващият ви спомен от Елвис Пресли, с когото сте били приятели?
- Имам много истории с него. Срещнахме се през 1965-а. Тогава пристигнах за първи път в Америка. Видяхме се в "Парамаунт студио", той снимаше. Отидох там, за да говоря за песен за друг филм. Казаха ми: "Елвис иска да се запознаете". Не можех да повярвам, че той знае, че съществувам! Камо ли, че съм там! Имах две-три парчета по това време - It's not unusual, Whats new Pussycat и With These Hands. Отидох на снимачната площадка и когато той излезе в почивка, дойде да ми каже здрасти. Докато вървеше към мен, той тананикаше моята With These Hands. И си помислих: "Майчице, ако можеха сега приятелите ми от Уелс да видят и чуят това!". Още ми е пред очите - как крачи и пее. Беше гигантско, нечувано! После се сближихме.
- Каква е тайната на дългогодишния брак? Със съпругата ви Мелинда сте заедно от тийнейджъри, вече повече от 50 години.
- Най-важното нещо е да има любов. Ние сме заедно почти от деца. Преди това тя е била в католическо училище, а аз - в селцето на баба ми, Понтиприд. На 12 се срещнахме в по-горните класове - във второто за всеки от нас даскало. Влюбихме се още много млади - на 15-16. Тя е първото момиче, с което правих секс.
Аз бях първото момче, с което тя прави секс. Огромно щастие е, когато еротиката и страстта ви сполетят по едно и също време. При нас се получи така. Това е благословия! Подобна любов остава силна, устоява на всичко в живота. Когато започнах музикалната си кариера, жена ми разбра: исках да бъда певец повече от всичко друго. Именно това е ключът на дългогодишната връзка - да израствате заедно. Другото важно нещо е да имате чувство за хумор и да се смеете заедно. Да ви е забавно! С годините свиквате един с друг, любовта ви става по-силна и в един момент осъзнавате, че не искате да правите нищо един без друг. Когато се обичате и оставате заедно и оставяте брака си да "работи", не ви се иска това да се промени. Мило ви е. Не можете да си тръгнете един от друг. Чувствате се така влюбени през цялото време.
- Как сте преодолели дислексията, от която много деца страдат днес?
- При мен не е в силна форма - мога да чета, което е благословия. Но понякога ми е трудно да запомня думите на това, което чета. Когато трябва да ги пиша, те ми бягат от ума, не се задържат, не ги виждам много добре с окото на ума. И понякога телефонните номера се разбъркват в главата ми и не мога да ги набера. Разбъркани са ми, имам всички цифри вътре, но не мога да ги подредя. Имах проблеми в училище, но тогава не диагностицираха дислексията.
Добре, че вече не ми се налага да пиша писма.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
