Авторът на „Война и мир” никога не е стигал до Биариц. Най-вероятно защото по негово време и особено в Русия сърфът не е бил много популярен. Твърди се, че е пътувал за България, когато пневмонията го поваля на гара Астапово и слага край на страдалческия му живот. 28 август по стар стил е рожденият му ден, та в тази връзка е редно да си припомним, че живеем в много объркан свят, далеч от толстоизма. И че трябва сериозно да мислим как по-стабилно да укрепим къщичката си, дори и на задаващите се местни избори. Какво се е объркало в света ли? Това е все едно да питаш какво се е объркало в къщата на Облонски! Челите Толстой ще ме разберат!
Интересна закономерност е – вижда се и от картинката - че писателите, чиито имена съдържат „й”, са по-трудни за разбиране. Например Фройд, Толстой, Джойс... Точно толкова трудни, колкото е трудно на мнозинството от сънародниците ни да разберат, че няма дума в множествено число, която да завърша с „й”. Но това е бял кахър на фона на истинските проблеми, които се струпват на хоризонта и никаквата подготовка да ги посрещнем от наша страна. С две думи
задава се нов икономически пожар
в света, пред който кризата от 2008–а ще ни се стори романтичен лагерен огън.
Новините за откраднати електронни тротинетки тържествено доминираха над случилото се в Биариц. Там на първо място стана ясно, че Европа е така уморена от проблемите, които сама си създава, че няма никаква сила да се изправи срещу онези, които й идват от вън... Липсва й единство, за да посрещне икономическите си кризи, липсва й духовна сила, за да запази мястото си на световен интелектуален лидер. Европа се гърчи в прегръдките на един агонизиращ глобализъм, който с всеки изминат ден се тресе все повече от ударите на новия протекционизъм на САЩ. Неприемайки диктаторския режим в Москва и увеличавайки санкциите срещу Русия, ЕС губи и традиционния си продоволствен тил и се оказва в позицията „сам срещу всички”. Положение, много сходно с положението на Тръмп, но за разлика от рижавия перчемлия, ЕС няма подкрепата на родните „ред негс”. Тъкмо обратно – „червените вратове” на Европа са негативно настроени към целия проект за Европейски съюз и откровено симпатизират на системните блондинки Тръмп, Борис Джонсън и Путин.
Политиката
„луд с картечница”
последователно провеждана от Тръмп буквално всяка седмица, разлюлява Старата госпожа, все едно дали става дума за желанието му да купи Гренландия или да вдигне митата на френските вина и германските автомобили. И няма никакви изгледи това да спре, докато славянкофилът Тръмп не вземе втори мандат. И за да не остане с впечатление любезния европеец, че Тръмп му обръща някакво сериозно внимание, в навечерието на Биариц той „почерпи” Китай със изявлението, че смята от 1 октомври да вдигне митата върху нов кръг китайски стоки с предвидима стойност над 500 милиарда долара. Пекин се опитваше да компенсира тези мерки с девалвация на юана, но това средство все повече изглежда изчерпано като ефективност. Знаменитият туит на Тръмп: „С настоящето на нашите велики компании се нарежда незабавно да започнат да търсят алтернативи на Китай, където да произвеждат стоките си, включително и да се върнат в САЩ” може да се струва смешен на някои, но всъщност Американската конституция позволява на президента във време на криза да издава подобна заповед. Нещо повече - това се е случвало десетки пъти. Последният само преди пет години след анекса на Крим от Русия през 2014-а. Ако това стане, светът ще бъде разклатен изцяло, а изгледите за световна рецесия ще се превърнат в светкавична действителност.
С какво посреща Европа надигащият се хаос?
С напълно изчерпана Меркел, с объркано европейско правителство, твърде трудно конструирано и съвсем нееднозначно приемано от повечето страни членки, с лудото Боре в Лондон и Макрон в Париж, на когото съвсем му падна френския петльов гребен след евроизборите и жълтите жилетки. Правителствената криза в Италия, съчетана с ужасяващи икономически показатели, предвещава нов „гръцки” проблем за ЕС. Останалите локални напрежения, свързани с образи като Ердоган, Орбан или отношенията около Косово е излишно да изреждам. Страшното е, че на хоризонта не се вижда да проблясва каквато и да е било европейска мисъл за общ отпор на надигащата се световна криза.
Вероятно Европа е обречена да преживее поне едно наистина тежко десетилетие, за да открие ценността на единството си. Т.е. ще трябва
да стане по трудния начин
И да се върнем в нашата градинка в навечерието на местните избори. На всички кандидат-кметове бих препоръчал да включат в програмата си сериозен раздел: „Ясна поляна по време на световна криза”. Все едно дали става дума за село Ясна поляна или за Бургас, или за София. В случай на нова световна рецесия, съчетана с изолационистка политика на САЩ, първото, което ще секне, са европарите. След това естесвено ще се режат и националните социални и инфраструктурни фондове. Няма как да подържаме същия икономически растеж, което ще доведе най-малкото до неувеличаване на доходите. Малцина си дават сметка, но само вдигането на митата за немски автомобили в САЩ ще се отрази чувствително на повече от 10 български града, независимо дали ще има завод на Фолксваген в България или не...
Така де, стига съм прокобясвал. В личен план не е лошо да сварим повече лютеница и да си прегледаме старите библиотеки, защо ако тенденциите се запазят, пари за нови книги няма да има. Както и за подобряване на образованието. „Силата на правителствата – пише преди 150 години Толстой – се крепи върху невежеството на народа”. Това отскоро важи и за Европа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
