Толерантни сме към длъжниците

Хората смятат водата и тока за даденост и не плащат

Толерантни сме към длъжниците | StandartNews.com

Адвокат Галин Попов, адвокатско дружество "Попов и партньори"

- Адвокат Попов, понякога хората привеждат аргументи, че колекторските фирми едва ли не оказват мутренски натиск върху длъжниците чрез телефонен тормоз, заплахи. Вярно ли е това?

- За съжаление различните колекторски агенции прилагат различен подход. В медиите излизат информации за преписки срещу такива фирми - в прокуратурата, в Комисия за защита на личните данни, в етичната комисия за саморегулация в рекламата. Нашата компания обаче се води от друга философия. Не само защото сме адвокати и следваме висок стандарт на професионализъм и отговорност. Но на човек, който не си е плащал водата две години, не можеш просто да му кажеш - плати си водата или нещо лошо ще стане. Нищо не бива да става извън предвиденото в закона. Подходът ни зависи от идентифицирането на причината защо съответният човек е спрял да изпълнява своите задължения. Има една група хора, които просто смятат, че водата е даденост, а не се възприема като стоката в магазина, която трябва да я платиш, за да я изконсумираш. При тази група например е доста удачно да се разясни, че не се плаща за самата вода, която е природно благо, колкото за това, че за да стане тя питейна, трябва да бъде пречистена, обработена и отведена до мястото, където ще се изконсумира. Сходен е въпросът и с тока.

- Да, но има и немалко хора, които нямат пари, за да си платят сметките на водата и тока. Какъв е подходът към тях?

- Трябва да ги мотивираме да платят нещо с оглед на възможностите си. Самият навик да отделят част от бюджета си, за да изчистят тези задължения, е крачка напред към решаването на проблема. Разбира се има и хора, които са много добре обезпечени финансово, дори хора с име в обществото, които просто считат, че не дължат нищо, защото те са дали достатъчно на обществото. И им се следва да получават.

- Проявявате ли и толерантност към длъжника и кога?

- Да, разбира се. Особено в случаите, когато става въпрос за хора, които нямат необходимия бюджет, за да заплатят. Често се практикува сключване на споразумения за разсрочване.

- Защо все пак хората негодуват срещу дейността на фирмите, занимаващи се със събиране на вземания?

- Негодуват срещу подхода, а не срещу идеята за такъв тип компании. За тези години срещу нас не е имало подадени жалби. Надяваме се, че се дължи на подхода, който имаме.

- А какво е специфичното в подхода на кантората ви "Попов и партньори"?

- Събирането на вземания най-общо се дели на извънсъдебно и съдебно. Съчетаването на тези два прийома дава позитивни резултати при нас. Оказва се, че в рамките на това извънсъдебно събиране се генерира един комуникационен поток, който впоследствие е много полезен в съдебното събиране. Там можеш да продължиш общуването с длъжника, защото и за него, и за кредитора, и за нас е по-добре да се плати по-рано, без да се стига до запори, описи на имущество и т.н. Много важно е един кредитор да бъде последователен в събирането на своето вземане - да не казва 5 пъти "следващия месец завеждам дело" и да се окаже в ролята на лъжливото овчарче. Това нещо действа дисциплиниращо и на пазара. В кантората обособихме колцентър, но той не е този типичният, който ползват колекторите у нас, а е наша програма, която се състои в това, че вземаме колеги юристи направо от студентската скамейка, първи курс "право". Така те започват да се държат като адвокати и да говорят с длъжника за законовите последствия от неплащането.

- Може ли да се каже, че услугите на колекторските фирми се явяват като най-евтината за потребителя алтернатива?

- Да, категорично. Защото ако кредиторът реши да събира своя дълг по съдебен ред, за това нещо се трупат разноски към държавата, към вещи лица, към адвокати, които по силата на закона накрая се присъждат на загубилата страна. Т.е. в случая увеличават дълга със сумите на всички тези разноски. Докато при извънсъдебното събиране цялата дейност на колектора е за сметка на кредитора, т.е. длъжникът плаща толкова, колкото е неговото задължение, нито стотинка повече.

- Каква сума е средният размер на едно задължение, което фирмите за събиране на вземания търсят от физическите лица?

- Много зависи от типа на търговска дейност, която осъществява кредиторът. Кредитори, които могат да си позволят да спрат лесно услугата при неплащане, като например телефонните оператори, ЕРП, там размерът е най-малък, тъй като много рано, след като започне длъжникът да не плаща, той бива спрян да не ползва услугата и няма как този размер да се увеличава. При комунални доставчици, които не спират услугата, като например ВиК операторите, този размер е по-голям. Разбира се най-голям е размерът при банките, там става въпрос за кредити, ипотеки, които могат да бъдат на много голяма стойност.

- Мит ли е най-често отправянето обвинение срещу колекторските фирми, че са незаконни и нямат право да изискват от хората да покриват дълговете си към трети страни?

- Това е нуждата на свободния пазар от такава услуга. Няма нищо незаконно в това да помолиш един човек да си плати. В този тип дейност, например в САЩ от повече от 30 години дори действа акт за добри практики, който е утвърден и регулира практиките, при които да осъществят дейностите си този тип агенции. Някои страни в Европа имат вековни традиции в това.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай