София. "Държавата да си влезе във функцията и да каже кои болници си вършат качествено работата. За мен извънболничната помощ все повече не работи. Когато имаме добра извънболнична помощ, потокът към болничната ще намалее и ще имаме добра система.", заяви д-р Румяна Тодорова, управителят на НЗОК, в ефира на Дарик радио.
На въпрос защо много пациенти не са усвоили направленията си за допълнителни консултации в извънболничната помощ, Тодорова отговаря, че просто 46% не могат реално да си го позволят, защото примерно трябва да отидат до съседния град, да си организират и платят за транспорт и прочие.
"Глобалният изход от такава една ситуация в здравеопазването трябва да го реши цялото общество и да не се делим на управляващи и опозиция", коментира Тодорова като направи препратка към политическата ситуация в парламента и подкрепи изказването на здравния министър Таня Андреева, че ако не седнат всички на една маса и не се сформира една политика на здравеопазването, просто нищо няма да се случи.
По думите на управителя на НЗОК, вътре в системата са нужни значителни размествания в зависимост коя част от системата не работи. Трябва да стане ясно кои болници си вършат добре работата и предоставят адекватна болнична помощ, освен това основна точка е да се пренасочи финансирането към извънболничната помощ, тъй като тя все повече не работи.
"Внуши се на българския пациент, че личният лекар не е лекар, ами диспечър. На джи-пи-тата рябва да им се дадат повече права. Когато имаме добра извънболнична помощ, потокът към болничната ще намалее и системата ще се облекчи", добави по темата Тодорова.
Запитана как е възможно 18 000 души да влизат 84 000 пъти в болница за половин година, управителят на Здравната каса коментира, че те влизат за хронични заболявания, а не за активно лечение. "Защо влизат в болницата - защото извънболничната помощ не е можела да се справи или не полагат добра грижа за себе си и своето здраве, като примерно не си пият редовно лекарствата", обясни ситуацията Тодорова.
На въпрос дали ще се въведат диагностично свързани групи на мястото на клиничните пътеки, д-р Тодорова категорично отрече такава възможност, тъй като са твърде скъпи за България. "Няма гаранция, че ако се въведат няма да се лъже, просто е по-справедлив начин да се види какви изследвания са направени на пациента. Това може би е единственото предимство. Но за това трябва един по-значителен ресурс, един добре подготвен персонал. По-скъпи са от клиничните пътеки, следователно не са по възможностите на България."
По повод евентуално увеличение на здравната вноска Тодорова обясни : "2 млн. граждани са неосигурени, почти половин милион не могат да си плащат вноската и това са хора, които наистина не могат и трябва да бъдат грижа на държавата и социалната политика. Тъй че трябва ли да се вдигне здравната вноска - моето лично мнение, и не искам да анагажирам институцията по никакъв начин, в здравеопазването цари пълен хаос, аз не бих искала да плащам по-висока вноска."
Касата разполага със 130 млн., като в тях влизат и парите за онкоболните, иначе чисто болничните помощи са 30-40 млн. лева. Какво се прави после? "Към болниците даваме разчети, че имат тези и тези пари, с които да разполагат. Всичката дейност ще бъде заплатена, дори и да надхвърлят бюджета, въпросът е кога, тъй като няма да има увеличение на бюджета. Има допълнителни 108 млн. лв., които обаче не влизат в сегашния бюджет, могат да бъдат изплатени и догодина обаче".
Тодорова обясни, че касата е обществена институция – всичко, което трябва да се направи, трябва да залегне и в бюджета на касата. По повод онкоболните тя заяви, че не иска да носи вината на доктор Цеков, тъй като това е заварено положение. Запитана как се разпределят препаратите за онкоболните, заяви: "Аз съм против всякакви квоти, този модел е абсолютно дискриминационен. Касата е превърната в една аптека – тоя път 15 препарата, другия месец 30 препарата - не става така. Касата гарантира лечението само на своите осигурени. 587 млн лв. са парите за лекарства, включая за онкоболните, делено на 6 млн. човека, по 8-9 лв на месец и това са парите, с които осигурените разполагат."
Относно евентуалното въвеждане на нови каси, конкуренции на НЗОК, до края на годината, Тодорова коментира, че много важно какъв модел ще се избере, иначе като цяло е време за такива алтернативи, но има много голяма опасност от фалити така. "На първо време трябва да се започне с надграждащия модел. НЗОК остава задължителна с този размер на вноската. Имаме пакет от услуги, покриваме до определена степен. Ако някой има по-специални желания като самостоятелна стая или телевизор, тогава може да се ползва неговата допълнителна осигуровка."
"Въпросът с ДДС-то също не е никак елементарен, трябва да се коментира от министерство на финансите, не знаем ако вземем тези пари, какво се случва с макрорамката. Нека не се знимаваме с това".
На въпрос какво ще се промени относно лимита на направленията, д-р Тодорова заяви, че всичко би се решило с въвеждането на електронна здравна карта. "Трудно ще стане обаче, догодина няма да е, но тогава аз ще почна да правя всичко възможно, че да се случи възможно най-скоро. Това трябва да се превърне в задача номер 1 на това управление"
"Трябва да се намали и броят на болниците. Законът трябва да се промени и да останат само тези, които отговарят на определено качество. Не може да има различни цени на клинините пътеки според нивото на болниците, защото нарушаваме равния достъп".
По повод факта, че никое управление не реши въпроса къде да има болници и на кои да се плаща с обществени средства , Тодорова изрази мнение, че основният проблем се корени в това, че разкриването на болниците е на 100% пазарен механизъм - там, където има печалба. Той е докарал до това в определени градове да има пренасищане на болници, и то определена насоченост на услуги, а на други места обратното.
Тодорова бе скептична относно задължителния профилактичен преглед: "Когато задължаваш някого да прави нещо - не го прави, здравната ни култура е изключително ниска. Не трябва да са разхвърляни профилактиките, трябва да се разработи един пакет прегледи, които да са вързани с тенеденциите в заболяваемостта и рисковите групи- сърдечно-съдовите и раковите заболявания."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
