Тодор Чобанов, зам.-кмет на Столична община
- Г-н Чобанов, защо се стигна до тази критична ситуация около археологическите обекти на столичното Ларго?
- Защото държавата в лицето на Министерството на културата не успява да завърши проекта си вече поредна година. Защото въпреки сериозните предупреждения, от нас и от експертите, не са взети задължителните мерки за запазване на археологическите ценности до приключването на процедурите. Още през лятото на 2013 г. по наше искане се направи един протокол от министерството за задачите, които има да се изпълняват. Ние изпълнихме нашите - охрана и охранително осветление, периодично отводняване и обезлесяване. Колегите от министерството обаче не успяха да изпълнят техните - аварийно да се консервират структурите в откритата зона, с наша подкрепа да инсталират временна система за отводняване. А става дума за държавен обект, изключителна държавна собственост, за който държавата изпълнява голям проект с европейски средства. Оказва се напълно вярна тезата на сдружението на общините, че проектите за такива обекти е винаги по-целесъобразно и ефективно да се изпълняват от съответните общини, дори когато става дума за археологически обекти - държавна собственост.
Тъй като ситуацията с Ларгото наистина е вече аварийна, общината е готова да свърши работата и на министерството. Нека ни дадат разрешение, ние сме готови да извършим съответните дейности. Кметът на София вече направи такова изявление, което се посреща със задоволство от експертите, тъй като е реална стъпка за решаването на проблема, а не обещания или добри намерения.
- Забави се и завършването на т.нар "български Лувър". Кога все пак ще отвори той вратите си за посетителите?
- София има нужда от повече музеи, напълно завършени и приемащи посетители. Но докато националният музеен комплекс е възможно да изчака едни или други процедури, случаят с археологическите структури на Ларгото не е такъв. Надяваме се, разбира се, и този значим проект да навакса изоставането и музеят час по скоро да отвори врати с модерна, европейска по дух експозиция. Важно е за софиянци и за гостите на града.
- Каква ще бъде съдбата на бившия царски дворец? Имаше много идеи в това отношение.
- Сградата е на държавата. Нека министерството да намери най-добрата формула.
- Столична община направи наистина много за опазването и адаптирането на историческите паметници на нейна територия. Какво още трябва да се направи?
- Наистина, общината вече традиционно е много активна по темата за културните ценности на града. В последните няколко години подкрепяме няколко ключови археологически експедиции - на Западна порта, на крепостта Урвич, на манастира "Мария Магдалена" в Бухово и на неолитното селище в Слатина. Отворихме и разширяваме музея под храма "Св. София", предстои съвсем скоро да отворим за публиката уникалната гробница на Хонорий със стенописи от IV век. На финала е и проектът за музея на история на София. Успешно реставрирахме паметниците на Цар Освободител и Левски. Направена е и цялостната реновация на оригиналния Лъвов мост. Подготвили сме цялостен проект за Западната порта на Сердика, който сме представили за финансиране пред т.нар. Норвежка програма. Междувременно със свои средства подготвяме там бъдещата градинка с археологически ценности. Много има какво още да се прави, в град като София работата никога не намалява. Но това е пулсът на града.
- Къде куца взаимодействието между държавата и общините по отношение на грижите за културно-историческото наследство ?
- Всичко е много просто - държавата не отделя нужните средства за опазване на археологическото наследство. Дори за археологически разкопки се събират някакви оскъдни суми, нищожни на фона на други пера от далеч по-малка значимост за обществото. А за поддръжка на старините в старите столици, на археологическите резервати - нищо. Ако общините успеят нещичко да заделят от своите бюджети - това е. Но по конституция първа трябва да се грижи държавата. Не мисля, че това е добрата формула за успеха - в националния бюджет да няма средства. Трябва да видим стабилни суми от порядъка на 10 - 15 милиона на година в бюджета на МК за поддържане на старините.
- София кандидатства за европейска културна столица. Какво още предстои да се направи, за да можем да се поздравим с успех?
- София и Югозападният регион имат най-динамичната и европейска платформа. И ние имаме своите проблеми, но европейският пулс тук е най -осезаем - всеки ден се случват интересни неща. Тази година общината подкрепя над 200 събития само в културния си календар, десетки други се подпомагат чрез останалите инструменти като програма "Култура" и "Европа". "София диша" за поредна година изведе хората на открито, сред творците. Предстоят големи събития като концерта на Андреа Бочели. Нашата кандидатура е от гражданите за гражданите, предлага решения, които веднъж предложени при нас, ще проработят из цяла България. Ако спечели София заедно с региона, всъщност печели цяла България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
