Свърши се с учителя-новатор, сложете си един робот да ги дава и проверява, казва Валери Видас
Къде се къса нишката в българското училище? Защо децата пишат все по-малко? "Стандарт" попита учителя по литература в Софийска професионална гимназия по електроника /СПГЕ/ "Джон Атанасов" Валери Видас.
- Г-н Видас, Вие имате една по-различна система за изпитване и оценяване по български език и литература. В какво се състои тя?
- Създаването на тази система е плод на наблюденията ми върху учениците още от времето, когато постъпих като учител. В първите няколко години децата може би четяха, но в периода след 1997 г. манталитетът им се промени. Започна масово преписване. И въвеждането на тази система бе моята реакция - като знаят какво представлява тя, да не се опитват да мамят. Тя бе окончателно завършена, след като през 2000 г. излязоха новите учебни планове, програми и учебници.
В какво се състои тя? Исках децата да работят в екип. Да се научат първо поотделно да представят контекста на съчинението, което ще пишат. Този, който пише основното интерпретативно съчинение, е водещ. Той задава задачите на другия, който се явява поддържащ в екипа. Те работят заедно и зависят един от друг, след това се разменят по график. В рамките на учебния срок те задължително работят върху две произведения, но от различна гледна точка - веднъж от гледната точка на пишещия съчинението, другия път - от гледната точка на създаващия контекста на това съчинение. Това е продуктивно, защото когато след това седнат да пишат класното си, те знаят и как да създадат контекста, и как да напишат основния текст. Това става по график, който се съобщава седмици преди това. Ученикът има минимум месец да се подготви за изпитването - репликата "Не съм готов, защото бях болен или нямах време", не върви. Давам им възможност да привличат в екипа и други хора, да направят сценарий на филм или презентация например. Когато аз съм прегледал писмените им текстове и те започнат да ги защитават устно пред класа, имам материал да им поставя оценки и за писменото, и за устното изпитване. Ако произведението е лирически текст, този, който е в поддържащата роля, изпълнява лирическия текст пред класа. Ако е проза или откъс от драма, преразказва, и така запознава учениците. Те не четат - кога друг път ще имат възможност да чуят съдържанието на произведението? В промеждутъците между тези изпитвания по график има и други непредизвестени изпитвания.
- Те как гледат на тази форма?
- Много непривично им е, но свикват. В осми клас не прилагам тази система, защото все още не са изучили интерпретативното съчинение, но от девети нагоре тя работи.
- Знам, че за разлика от други учители, Вие давате и диктовки при проверката на входното ниво.
- Входното ниво, особено в осми клас, за мен е една проста проверка на грамотността. Ако бях учител по музика, това би било проверка дали тези деца имат слух. Затова на изпитването за входно ниво аз давам не тест, а диктовка и от нея разбирам всичко.
- Как се справят?
- Зле. Аз изпитвам по този начин, откакто създадох тази система
Шестица никога не е имало
Във випуска от 2004 г. имаше петица, четворки, много тройки. Двойките бяха по-малко. През 2009 г. имаше само три тройки в трите осми класа, които поех. Другото беше двойки. А през 2014 г. нямаше нито една тройка. Просто е страшно. Отделих може би шест или седем седмици да ги обучавам наново на правописна, граматична, пунктуационна норма, въпреки че е трябвало да усвоят това до идването си в осми клас.
- Как се гледа на това от колегите Ви?
- Зле. На два пъти моите колеги ми правят другарски съд по повод тази система. Без да са я чели. Като в случая Солженицин - "Не читал, но осуждаю". По същия начин на тази система гледат и компетентните органи. Имах много неприятности, защото две колони двойки в дневника не са много представителни. Аз казах и на родителите, и на самите деца, че не е задължително за взема тези оценки под внимание при оформянето на срочната оценка. Тези две колонки двойки предизвикаха остра реакция, тръгнаха искания за експертиза от проверяващия орган. Ето част от констатациите на проверяващите: "Сериозно основание за съмнения в тенденциозно отношение с цел демонстрация на превъзходство и потискане на самочувствието и увереността на подрастващия в собствените му възможности" - това по повод системата за оценяване. "Привърженик на практики, отдавна отхвърлени от модерното образование", "накърняване на достойнството на детето и ученика, характерни за отминали социални визии". Какво биха научили децата, ако правя презентации, както сега е модерно да се казва?
- Какво е личното Ви мнение за теста като форма на изпитване?
- В училище тестът може би трябва да присъства, но в обучението по български език и литература в никакъв случай. Противопоказно е. Това убива всички усилия на учителите по този предмет да научат децата на нещо. Имах ученици от предишния випуск, които просто решиха, че няма да учат при мен, ще изкарват двойки и ще се явят на поправителния изпит, който е тест. Аз бях в комисията и бях принуден да им пиша тройки и четворки, защото решиха част от теста.
- Как се представят на матурите?
- Моите текущи оценки от четирите години са съвсем малко надолу, под резултата от матурата. Никога не са нагоре. Матурата им винаги е оценена по-високо, защото е тест.
- Как се справят със задачите за писане?
- Много малко са учениците, на които просто им се удава да пишат. Положих усилия да им преподавам по най-достъпния начин литературно интерпретативно съчинение, но мнозина не правят и опит да пишат. Ако поне направят опит, аз ще мога да им кажа "Тук си успял, тук не". Но те спират до 40-ти въпрос. След това или се отказват, или пишат само за да има нещо написано уж под формата на есе. Къде е моят петгодишен труд в това есе? Как да разбера, че те въобще са прочели Яворов, след като те пишат за любовта?
- Заговори се за разделяне на българския език и литературата като отделни предмети. Как гледате на идеята?
- В колегията се говори поне от 10 г. за това, а лично аз го повтарям поне от 15. Какво общо има българският език като езиковедска дисциплина с литературата, в която има и културология, и история, и философия, и дори логика и психология. Всичко това е наблъскано вътре, защото не съществува като отделен учебен предмет. И
учителят по български и литература става пенкилер
- С какво се свързва спадът на нивото на учениците?
- С това, че семейството се разпадна. Няма кой да се интересува какво правят тези деца. В повечето случаи масовата практика е "Ето ти 30 лева, отивай на урок при частен учител". Как да се стикова това, което правят частните учители, с това, което върша аз? Често те направо написват текста, който детето трябва да предаде. Аз го чета и веднага ми става ясно, че не го е написал ученикът. Като го попитам дори само три думи какво означават, и разбирам това. Става ясно и по стила, изказа, словореда. Ами той не може да сглоби такова изречение!
- Какви промени трябва да има в образованието според Вас?
- Един религиозен философ и носител на Нобелова награда - Ели Визел, казва "Трябва да вземаме страна. Ако останем неутрални, ние помагаме на потисниците". Наистина трябва да вземаме страна. И цялата колегия трябва да вземе страна по няколко теми. Първата е посещението на часове от инспектиращите като форма на инспекция. Какво инспектира инспектиращият по този начин? Нито аз съм аз, нито децата са толкова възпитани в един обикновен учебен час. Когато проф. Николай Василев бе министър, направи едно смислено нещо - той забрани който и да било да влиза непоканен в часа на учителя. Преподаването е интимен процес. Ти какво правиш - надничаш през ключалката ли? Вторият въпрос - трябва да се узакони диктовката като форма на упражнение и диагностика по български език и литература. Входното и изходното равнище като форми на контрол също са дискусионни. За какво Ви е на Вас входно равнище, което повтаря изходното от предишната учебна година. Какво проверяваш така? Колко е забравил ученикът през ваканцията, нищо повече. Друга важна тема са делегираните бюджети. След като ученикът знае, че с него вървят над 1000 лева, той стои пред тебе и казва "Ти ли ще ме гониш от това училище?
Нали заплатата ти зависи от мене?
Как оттук-нататък да искаш дисциплина и уважение? Важен е и проблемът с мандатността на директорите. Пред избори винаги се говори за мандат на училищните директори, и после темата изчезва. А има директори, които са феодали, стоят на поста си отпреди промените. И понеже са им дали огромни права, дерибействат. Унификацията на учителите като предпоставка за равнопоставеност на ученика. Казват ти, че децата трябва да са равнопоставени, и се започва с унификация на класни работи, на входни равнища. Свърши се с учителя - новатор! Ами в такъв случай за какво съм там аз? Сложете си един робот да дава и да проверява тестове! Свободата на мисълта, съвестта и словото на учителя също са проблем. Не можеш да изказваш мнението си свободно. Образователните чиновници си позволяват пълен произвол, особено в малките населени места. В момента липсват държавни образователни изисквания за оценяване и инспектиране, и въпреки това оценяваме и инспектираме. Една тема, подлежаща на дискусия, е представата за успех, разбиран като компютър плюс английски, но не и като обща и гражданска култура, възпитание и порядъчност. Ключовата дума е "успех". Аз имам един приятел историк, който казва "Ами ако някой смени критерия за успешност?". Идеолозите в министерството вярват единствено в равнението по най-слабите. Вярват в някакъв егалитаризъм, който смесва равенство и всеобща посредственост. Накрая /извън контекста на това интервю, но тези, заради които го казвам, сигурно ще разберат защо го правя/ една мисъл на Иво Андрич: "Може би това е истинското голямо и най-пълно нещастие - когато човек онемява от отвращение и се вцепенява от срам поради онова, което другите правят с него, тъй че, не умеейки да защити правото си, трябва освен че е жертва, да приеме върху себе си и вината на палача".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
