Тери Гилиъм - един от безкомпромисните колоси на киното, индивидуалист, изключителен визионер, член на знаменитата комедийна група "Монти Пайтън", е в България за 20-ото юбилейно издание на София Филм Фест. Режисьорът е носител на две награди БАФТА, четири награди от кинофестивала във Венеция, има номинации за "Оскар" и "Златен глобус", както и много други престижни филмови отличия. В Дома на киното от 1 март стартира ретроспектива с филми на Гилиъм. А ето какво заяви големият режисьор.
- Господин Гилиъм, каква е вашата мисия в киното?
- Опитвам се да карам хората да мислят. Предпочитам да мисля, че са интелигентни, а не бебета. И че искат да виждат света по най-различен начин, а не по този, който медиите им показват. Моята теория е: ако искате да кажете нещо важно, слушайте Мери Попинз - когато глътнете една лъжица захар с лекарството, то по-лесно влиза.
- Мислите ли да направите пълнометражен анимационен филм?
- Предпочитам да работя с живи актьори, защото това е по-изненадващо. Когато правя анимация, имам пълен контрол върху всичко. И накрая си ставам скучен на себе си. Работата с живи актьори е далеч по-изненадваща. Обикновено прекарвам години в подготовката на един проект, докато накрая не ми писне от него и след това пристигат актьорите и променят нещата.
- Как тогава не сте отегчен от големия си проект за Дон Кихот?
- Все още не ми е скучно, защото това е медицински проблем, като заболяване. Постоянно казвам, че тази идея е като мозъчен тумор - докато не ми го махнат, няма начин да се откажа. Това ми отне 25 години от живота, но все още съм болен и отново работя по идеята. Но не мога да кажа нищо повече за този проект, защото така бих го запратил по дяволите.
- Какво бихте посъветвали младите си колеги?
- Първо - търпение. На второ място - повече търпение. Но бих казал, че най-добрият съвет е да си намерят нормална работа. Освен ако не са луди и наистина решени да съсипят живота си. Ако имат същото заболяване като мен - давайте.
- Как успяхте да се справите с филма си "Сделката на доктор Парнасъс" след смъртта на Хийт Леджър, който играеше главната роля?
- Съветът ми е да си намерите дъщеря като моята Ейми и оператор като Николо Пекорини, защото след смъртта на Хийт аз се отказах от проекта. Чувствах го като част от семейството и просто заявих, че не искам да довършвам този филм. Но Николо и дъщеря ми се хванаха и ме набиха, и за това нямаше как да не продължа. И беше чудесно, защото Джони Деп, Колин Фарел и Джъд Лоу се намесиха и завършиха филма, без да искат нищо. Много е хубаво да се види, че все още обичта и уважението съществуват и в кинобизнеса.
- Всъщност къде ви завари новината за смъртта на Леджър?
- Тъкмо бяхме свършили снимките в Лондон, беше събота вечер. След това аз излетях за Ванкувър, а той за Ню Йорк. Хийт трябваше да пристигне в сряда или четвъртък отново. Във вторник, когато се опитвах да спестя някакви разходи от снимките, дъщеря ми каза: "Трябва да дойдеш в офиса." Зает съм, отвърнах, но тя настоя. Тогава видях в сайта на БиБиСи новината за смъртта му и си казах, че това е невъзможно, преди два дни бяхме заедно... Другата ми дъщеря Холи пък наглеждаше апартамента на Хийт в Ню Йорк и се бяха видели същата вечер. Но той наистина беше мъртъв. Тогава просто лягаш на пода и се предаваш. На мен все още ми е трудно да повярвам, защото той беше изключителен човек, не само актьор. Всеки, който го е срещнал, оставаше със чувството, че е специален. Когато виждаш загубата на такъв талант и човек, е непоносимо. Но за мое щастие хората бяха решени да завършим филма и го направихме.
- Преминавате през различни дейности в киното - аниматор, актьор, режисьор.
- Забравихте най-важното нещо - в момента режисирам и опери. Ако следващата седмица отидете в Рим, заповядайте в операта, където ще се играе "Бенвенуто Челини" на Берлиоз. Хубаво е да опитваш най-различни неща, за да видиш дали можеш да ги правиш. Вече се чувствам сякаш съм над 100-годишен, ужасно стар съм.
- Операта радва ли се на много внимание днес?
- Да, мисля, че определено е защитен вид. Поставял съм две опери на Берлиоз - "Проклятието на Фауст" и "Бенвенуто Челини". Започнахме с английската национална опера в Лондон. Едно от хубавите неща там е, че те насърчават хората да ходят на представленията по джинси. Папийонки не са нужни. Много бях доволен, когато билетите се разпродадоха изцяло за "Фауст". 40% от хората, които дойдоха, никога не бяха ходили на опера. А аз поставям само опери, които никога не са имали успех. По този начин няма да бъда сравняван с всички по-велики версии преди моята.
- По време на политическите смутове в Америка през 60-те казвате, че се опасявате сериозно да не станете терорист, и затова напускате страната. Ами сега как ви се струва обстановката?
- Това е или много опасно или много глупаво време. Още не съм сигурен какво точно. В Америка през 60-те усещахме, че наистина се случва нещо, че има промяна и че сме на страната на доброто. После пътувах из Европа 6 месеца и когато се върнах в САЩ, почувствах, че не мога да живея там повече. Толкова гневен бях на ситуацията. Не знам какво е решението. Тогава беше ясно кое не е наред. А сега абсолютно не е. Потискащо е, защото системата определено не работи и не е справедлива, но не мисля, че решението е да отидем в Сирия и да се присъединим към "Ислямска държава".
- Как виждате бъдещето на човечеството? Европа е много притеснена в момента с тази бежанска вълна...
- Не го виждам. Прекалено много станахме на тази планета и прекалено много неща искаме. Странно е, че харчим толкова много пари, особено американците. Например, за да стигнем до Марс, вместо да спасим Земята. Много ме разочарова вирусът ебола. Мислех, че той ще има успех и ще унищожи голяма част от човечеството, но не си свърши работата добре.
- Каква е вашата рецепта за добър филм?
- Важното е да ме ангажира емоционално. Нямам претенции за сериозна драма или комедия. Важното е да не ми е скучен. Дори когато има само три-четири добри сцени, си струва да го гледаш. В "Завръщането" с Леонардо ди Каприо има три велики сцени, не ме интересува останалото. Но това гризли - уау, какъв момент само!
Напоследък не гледам много филми, предпочитам да чета книги. Когато видя някой добър и се депресирам, че не мога и аз да направя такъв. Братята Коен направо ме подлудяват, невероятни са. Иняриту е фантастичен. Спилбърг и Ридли Скот, когато правят добри неща, са брилянтни. Ако имах техния талант, щях да съм много по-успешен. Но имам усещането, че те предадоха сюжетите, които разказват. Започват интелигентно, а накрая се опитват да накарат всички да харесат филмите им. Аз съм застопорен в 50-те и 60-те, когато правеха филми Фелини, Куросава, Бергман, Бунюел. Ние живеем в рококо периода на киното, когато камерата прави невероятни неща без смисъл.
- Когато излиза на екран, вашият велик филм "Бразилия" не е добре приет. Хората дори си излизат от кината. Как се чувствахте тогава?
- Доста добре ми стана. Знаех, че филмът ще подразни много хора. Но после той взе, че успя, и аз се зарадвах. Когато направя един филм, чувствата ми не са много ясни и не знам какво точно съм сътворил. Имаше хора, които откликнаха на лентата, а това е достатъчно. Френските критици първи похвалиха "Бразилия". Прожекцията в София беше много странна, защото намалиха звука и само един глас превеждаше всички герои. Но пък никой не си тръгна.
- Жена ви казва, че винаги правите един и същи филм. Така ли е?
- Може би. Бях по-интересен режисьор, когато бях по-млад, имах повече енергия. Много е хубаво да си наивен, а по някое време вече научаваш твърде много и започваш да си поставяш ограничения в работата.
- Как ви се струва България днес в сравнение преди 30 години, когато дойдохте?
- Първия път, когато дойдох тук, слънцето не светеше и беше много студено и неприятно. Хареса ми, че няма много коли. Разхождах се през нощта, но се чувствах в безопасност. Интригуваше ме и това, че пред една витрина се събираха много хора и гледаха обувки. Съвсем различно място беше. В хотела се чувствах така сякаш през цялото време ме следят и затова си помислих, че съм много популярен. Камерите не се виждаха, както днес. Наслаждавах се да разглеждам мебелите в хотела, защото на всяка имаше месингова табела с номер.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
