Знам, че името ми е фигурирало в тефтера на Николай Добрев, като вариант за министър, но разговори с мен никога не са водени, казваше един от най-големите синове на България проф. Божидар Димитров, светла му памет.
В онзи бележник, показан веднъж от сина на Добрев - Кирил, са имената и на други знакови за прехода фигури. Едните, свързани със СДС, като проф. Веселин Методиев, другите - близки до Луканов, като проф. Иван Ангелов, третите - изгрели на политическия терен доста по-късно през ГЕРБ, като ген. Аню Ангелов.
Докато в смутните януарски дни на 1997 г. след щурма на парламента медии и политици се надлъгваха в спрягането на всички партийни велможи за места в новия кабинет на БСП, воден от Добрев, в тефтера на социалиста е друг управленски тим. Сякаш Николай Добрев напук на всичко и на всички е искал да поведе истински силния за България отбор, от който страната ни имаше нужда след погрома на Жан Виденов. В който сини и червени не се избиват с камъни по барикадите, а работят за държавата си. Но нито времето, нито БСП му позволиха да направи това.
На 17 април 2024 г. се навършват точно 25 години, откакто ракът стопи пред очите на цяла България политика, която я спаси от гражданска война. 25 години от мига, в който държавникът избра националното пред партийното, бъдещето пред миналото.
Но най-тъжното е, че нито един от уроците на Добрев не е научен. Страната отново е разделена, списъците за министри отново са ябълка на раздора. А споменът за Добрев се крепи на постовете, които Кирил пуска във Фейсбук, отброявайки поредната година без бащата, който плати с живота си световната оценка: "Само българският Майдан мина без кръв"...
Днес вече няма никакво значение с колко точно папки Добрев, придружаван от Първанов, е отишъл при президента Петър Стоянов. Една - с министри, както твърди и до днес Стоянов, натъртвайки героично, че е отказал да я приеме. Или две, както споделя Първанов, уточнявайки, че в едната е имало кабинет. Добрев го показал, за да докаже, че е изпълнил мандата, но дал втората - с отказ да състави правителство. Няма камери, няма свидетели. Няма го Добрев. Истината е заключена между думата на двама президенти, оставайки като екстравагантна игла на вратовръзката им от политически мемоари.
Днес няма значение дори вярна ли е най-дълбоко пазената тайна в БСП - че едни от най-близките хора на Николай Добрев са го заключили на "Позитано" 20, за да не отиде да върне мандата. Защото "с кръв сме я взели властта, с кръв ще я дадем". А и защото ден по-рано Добрев ясно казва и пред пленума на БСП, и в интервю за "Ройтерс", че ще върне мандата. "Нямаме никакви ресурси за кабинет, никой не ни подкрепя. Поемам лична отговорност". И още: "Не съм се венчал за политиката и ако моята позиция е в интерес на България, не е голяма загуба, че БСП няма да има един политик като Николай Добрев!".
Партийната история разказва, че опърничавият македонец така се разлютил, че тръгнал да разбива вратата на партийната централа с голи ръце. Портиерът се уплашил и отключил...
Днес имат значение само три факта.
Първият е, че БСП така и не разбра какъв политик даде на България. Най-верният син на партията, Сивия кардинал, за когото казваха, че познава поименно цялата Столетница, но всъщност държавникът, който мечтаеше да види България в ЕС - модерна и богата. А партията си силна и единна.
Вторият е, че 25 години по-късно приемането и връщането на мандат за управление девалвира в театрални сценки на "Дондуков" 2.
Третият е, че и в политиката може да има чест и достойнство. Стига да си възпитаван в тях.
Вярвам, че страданието ражда гордост, изпитанията - воля, а нападките от свои и чужди - вяра, казваше Добрев. И с всяка своя постъпка и мисъл се стараеше да го доказва. Не пред партията, нито пред опонентите й, а пред децата си, през чиито очи вярваше, че го гледа Бог. Онзи, който означава преди всичко съвест.
“Нито имам съзнанието на спасител, нито греха на предател. Аз взех най-доброто за страната решение”, каза Добрев, връщайки мандата. Социалистите говорят за "дилемата Добрев" - раздвоението му между партията и държавата. Но истината е, че тя никога не е съществувала. Да, Добрев не каза една дума срещу БСП, никога публично не критикуваше съпартийци. Защото вярваше, че нищо не бива да излиза от соцкъщата. Така учеше "другарите си". Но който се издънеше, се разделяше с поста си. Не веднага, но задължително.
Казват, че Добрев имал и втори тефтер. В него били имената на хора, които не са давали, а са вземали. Дали това е така, времето ще покаже.
Политиците го забравиха, но паметта му живее. Не в тях, а в децата, които всяка година получават стипендии от Институт "Николай Добрев" - отличници, медалисти, таланти, които един ден може би ще променят България. Защото, както казваше Николай Добрев: "Не вярвам, че някой може да замени демокрацията с метла, справедливостта със заповед, а свободата с насилие, и да успее. Демокрацията свършва там, където няма протегната ръка и свободен избор!".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
