- Емблематичната сграда е като витрина на живота в София през последния век
- Голям пожар избухва през 1940 г., полицията подозира зла умисъл
"Театър "Ренесанс" изгоря. Престъпление или умисъл. Едно престъпно нехайство."Тази новина не е от последните дни, макар да звучи съвсем актуално. Toва е водещо заглавие в столичния вестник "Дневник" от 1 август 1940 г., описващо палежа на същата емблематична сграда в центъра на София, която горя и тази седмица. И сега, както и преди 81 години, има сериозни съмнения, че пожарът е умишлен и става дума за престъпление срещу архитектурен паметник. То се случва за втори път през последните години и за поне трети през отминалото столетие."Вероятността да се "самозапали" една сграда два пъти около датата на избори е като вероятността да те удари метеорит втори път", коментира бившият заместник-министър на културата и зам.-кмет на София Тодор Чобанов. Той призова институциите да върнат незабавно отнетия през 2003 г. статут на сградата на паметник на културата от национално значение.
Историята му отразява духа на столицата
Бившият театър "Ренесанс" представлява не само архитектурна ценност. Той е средище на светския живот в София през последните 120 години. Ето как е описан във въпросната публикация след пожара от 1940 година: "Театър "Ренесанс", това е една от най-старите и най-популярни театрални сгради в Столицата. Едва ли има столичанин или посетител на Столицата, който да не е посетил тая сграда, която ще остане историческа за нашето сценично изкуство. Театърът е построен върху площ от 1000 кв .м., в 1900 година. За времето си той е бил най- големият и най- модерен театър салон в страната. В него играе "Кооперативен театър" от основаването му. Миналата година в същия салон играеше първият у нас Мюзик хол. Този театрален салон е ням свидетел на развитието на нашето театрално изкуство".По-нататък в статията се описва самият пожар и борбата с огъня, както и спасяването на пазача на театъра Петър и съпругата му, които били на третия етаж, когато избухнали пламъците. "Смелите пожарникари се покатериха като пантери по стените и с риск за живота си изнесоха двамата съпрузи", пише "Дневник" на 1 август 1940 г. като подчертава, че следствените власти подозират умисъл: "Директорът на полицията полк. Пантев извърши пръв оглед на мястото и разпита всички свидетели на пожара. Разпитани бяха тримата младежи, които дадоха показанията си. Пазачът и неговата съпруга не бяха разпитани, тъй като още са в безсъзнание. Полицейският следовател Любен Димитров извърши подробни разпити на всички лица. Според събраните от него данни пожарът в никой случай не е случаен, а е дело на зла умисъл. В подкрепа на това предположение идват и много други факти, които засега в интерес на следствието се премълчават".
Най-модерното вариате
Емблематичната сграда на театър "Ренесанс" е проектирана от големия архитект Янаки Шамарджиев и построена през 1900 г., посочва неговият внук Борислав Костурков пред БТА.
В началото на XX век там се помещава летен театър-градина "Нова Америка", който след Първата световна война става вариете със същото име. Днес е запазен рекламен афиш на вариетето от онова време, опиващо го като "единственото в столицата заведение за приятно забавление". Вариетето предлага богата програма, а според афиша в него се изявяват и чуждестванни певици като англичанката Мери, рускинята Лола, както и французкият дует Велсора. На сцената се изявяват и танцьори, жонгльори, музиканти. За историята му разказва журналистът Георги Каназириски в своите мемоари, излезли малко след Девери септември 1944 г.: "Искам да разкажа как изникна театър "Ренесанс", чиито опожарени стени доскоро стърчеха на площад "Възраждане" и който скоро ще се възобнови като български работнически театър". Той си спомня, че първият собственик бил пловдивчанин на име Янко, който продавал бирата по 20 ст., кебапчета по 10 ст., а хлябът и гарнитурата били безплатни.
От "Новата Америка" до Син Сити
Скоро Янко разширил заведението и включил богата програма. "На сцената на "Нова Америка" минаха видни артистки и артисти от европейските вариетета, между които и голямата немска танцьорка Лорей, която има голям успех из цяла Европа със своите серпантинни танци, осветявани разноцветноЕСпектакълът не пречеше на публиката да пие бира, вино или лимонада. След свършването на програмата заведението преставаше да бъде семейно вариете, а ставаше отново шантан. Ложите се превръщаха в сепарета и в тях се пиеше истинско шампанско до зори", пише Георги Каназирски. "През първата световна война театърът беше реквизиран за склад. След смъртта на Янко Петров имотът минава в ръцете на брат му Григор, единствен негов наследник. Съпругата му кака Цонка, много сръчна търговка, успява да го разработи наново и след многократни поправки "Нова Америка" става театър "Ренесанс". В него игра Матей Икономов шумната "На дне", а по-късно тук се настани Кооперативният оперетен театър", спомня си още Каназирски.
По-късно, по времето на социализма, сградата става кино и работнически дом "Г. Димитров" и изпълнява тези функции до идването на Демокрацията. Тогава там се разположи също емблематичният нощен клуб "Син Сити". Заведението стана любимо място на голяма част от столичния хайлайф - посещаваха го футболисти, манекенки, звезди, дори политици празнуваха там изборните си победи. По едно време дори името на клуба стана нарицателно за лукс. Например младежи като се уговарят в коя градинка или парк да отидат да пият бира на октрито, някой предлага: "Хайде да отидем да седнем на някоя пейка пред Народния театър - там е "Син ситито на градинките". Баровци пък, като се уговарят в кой хотел да отседнат, избират някой 5-звезден, защото бил най-добрият в града или "Син ситито на хотелите".
От няколко години обаче, вместо столичния хайлайф, сградата приютява клошари. Един от тях дори беше обвинен, че предизвикал палежа от небрежност. Подозренията обаче отново са, че "пожарът в никой случай не е случаен, а е дело на зла умисъл". Също като преди 81 години.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
