Голяма част от хранителните продукти са поскъпнали с над 25% в рамките на няколко месеца. Това става ясно от проучване на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.
На годишна база се отчита двуцифрен ръст при редица от наблюдаваните хранителни стоки: с близо 10 процента са поскъпнали брашното и картофите; морковите поскъпват с 16 процента; над 20 на сто са се повишили цените на зеле, червен пипер, домати, краставици; с около 30 процента са поскъпнали прасковите и дините; с 43 на сто е нараснала цената на олиото, а на яйцата с 8 процента. По-сериозната динамика в цените се обуславя от сезонния характер на част от наблюдаваните плодове и зеленчуци.
Във второто експресно проучване на КНСБ са отчетени цените на 35 хранителни и нехранителни стоки от първа необходимост - "малоценни стоки" - стоките, които най-много потребяват хората с ниски доходи . Наблюдавани са над 100 търговски обекта в 27 области на страната. Периодът на провеждане на изследването е 19 - 20 октомври 2021 г.
В групата на месата и месните продукти е отчетен по-слаб ръст в цените (а при свинското месо дори има и слабо понижение от -2 процента), както и при млеката, сиренето и захарта; плавно започва да се покачва цената на хляба - на годишна база има вече увеличение от 5.5 на сто. След изменението на цените на топлоенергията от 1 юли ново поскъпване на парното и топлата вода може да има от началото на 2022 г.
Спрямо края на август бензинът поскъпна с 3 на сто и дизелът с 3.5 на сто, докато при пропан-бутана се наблюдава почти двуцифрено изменение с 9.9 процента.
Същевременно годишният ръст при горивата вече осезаемо се усеща от домакинствата в страната - бензинът и дизелът са с около 30 на сто по-скъпи, а иначе икономичният пропан-бутан е с 51.7 на сто по-скъп спрямо септември 2020 г.
Според експертите на КНСБ цените на едро са проблем, защото тази динамика ни показва какво може да очакваме да се случи през следващите седмици в цените на дребно за потребителите.
Основни фактори, оказващи въздействие върху ръста на цените за крайния потребител, са възходящ темп на цената на електроенергията за бизнеса; ръст на цените на петрола и газа в международен план; продължаващ ръст на Общия индекс на цените на производител в промишлеността; съществен годишен ръст на средните изкупни цени на всички основни зърнени и маслодайни култури в страната, посочи лидерът на КНСБ Пламен Димитров.
КНСБ настоява за стабилна политика по доходите, припомни президентът на синдиката. Димитров посочи, че синдикатът призовава и работодатели, и работници да настояват за ускорен ръст на заплатите (средногодишно с 12.5 на сто). Още от 1 ноември 2021 г. размерът на минималната работна заплата да бъде увеличен на 700 лв., а от 1 януари 2022 г. на 764 лв, искат от КНСБ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
