Тай­ни­те ве­че­ри сега са по домовете

• Тра­ге­ди­я­та на Юда е из­клю­чи­тел­но ин­те­рес­на, за­що­то се пов­та­ря пос­то­ян­но през ве­ко­ве­те

То­ва, пре­лю­без­ни, е 101-вата стра­ни­ца за вес­тник "Стан­дарт", на ко­я­то сте при­ну­де­ни да че­те­те из­ли­я­ни­я­та ми. Но ви­на­ги има и по-ло­шо - мо­же­ше да ги слу­ша­те, нап­ри­мер. На мен и без мас­ка мно­го-мно­го не ми се раз­би­ра...

Ето, в чест на то­зи зна­ме­на­те­лен факт, обе­ща­вам изоб­що да не ви за­ни­ма­вам с Во­лен Си­де­ров. На­пъл­но дос­та­тъч­но е - след ка­то при­зо­ва всич­ки без страх да се из­пра­вим пред Гос­по­да - той да се из­пра­ви без мас­ка пред "ин­стру­мен­та Гос­по­ден" - Иван Ге­шев.

Ние да се пос­ве­тим на страс­тна­та сед­ми­ца и... бор­ба­та сре­щу 5G мре­жа­та. Ос­вен всич­ки дру­ги ужа­сии, ко­и­то тя пред­став­ля­ва, в со­ци­ал­ни­те мре­жи уси­ле­но се го­во­ри, че 5G за­ба­вя гроз­до­ва­та фер­мен­та­ция. Мис­ля, че то­ва ще е кра­ят. По­не на те­ри­то­ри­я­та на бъл­гар­ско­то чо­ве­чес­тво, а не са­мо в Ру­се, къ­де­то ми­на­ла­та сед­ми­ца кме­тът лич­но се ан­га­жи­ра с из­яс­на­ва­не на дра­ма­та с но­ва­та мре­жа. За бъл­га­ри­те да не им ста­не ра­ки­я­та, е по-страш­но от то­ва да не оти­дат на чер­ква за Ве­лик­ден.

Страс­тна­та сед­ми­ца та­зи го­ди­на се със­тои от по­ре­ди­ца от тай­ни ве­че­ри по до­мо­ве­те. На по­ве­че­то се­мейс­тва ве­че им из­го­ря­ха круш­ки­те в хла­дил­ни­ка от пос­то­ян­но­то от­ва­ря­не и зат­ва­ря­не, а он­лайн-ча­со­ве­те по фи­зи­чес­ко, включ­ва­щи ти­ча­не око­ло сто­ла, съв­сем не са дос­та­тъч­ни, за да пре­дот­вра­тят об­що­то зат­лъс­тя­ва­не, ко­е­то ще ни спо­ле­ти след ка­ран­ти­на­та за­ед­но със све­тов­на­та ико­но­ми­чес­ка кри­за. Взи­май­те мер­ки, ува­жа­е­ми, за­що­то

да си бе­ден и де­бел ед­нов­ре­мен­но

е ед­но от най-тъж­ни­те със­то­я­ние на све­та. Да, Бог е до­бър, ще ни при­е­ме и де­бе­ли, и греш­ни - има мно­го до­ка­за­тел­ства за то­ва - но с мал­ко фит­нес все­ки ден бих­ме мог­ли по­не да из­не­на­да­ме при­ят­но па­то­а­на­то­ми­те...

Сти­га че­рен ху­мор! Да се вър­нем на страс­тна­та сед­ми­ца.

Тай­на­та ве­че­ря и це­лув­ка­та на Юда са два от но­во­за­вет­ни­те сю­же­ти, ко­и­то осо­бе­но сил­но пле­ня­ват въ­об­ра­же­ни­е­то ми. Въл­ну­ват ме по­ве­че, от­кол­ко­то двуг­ла­во, бол­но от спин ром­че. Си­ам­ски близ­нак, джудже и хо­мо­сек­су­а­лист ед­нов­ре­мен­но би зап­ле­ни­ло Кра­бов­ски! Мо­же би за­ра­ди твор­ба­та на Ле­о­нар­до, на ко­я­то всич­ки Хрис­то­ви спът­ни­ци имат вид на тай­но ве­че­ря­ли пре­ди то­ва. Или пък за­ра­ди по­доз­ре­ни­е­то, че Юда се е обе­сил, за­що­то след Хрис­тос ни­кой ве­че не е ис­кал да се це­лу­ва с не­го. Тра­ге­ди­я­та на Юда е из­клю­чи­тел­но ин­те­рес­на, за­що­то се пов­та­ря пос­то­ян­но през ве­ко­ве­те. И не, не са­мо ка­то сим­вол на пре­да­тел­ство­то, как­ва­то е до­ми­ни­ра­ща­та ин­тер­пре­та­ция. Всъщ­ност Юда страс­тно е же­лал лю­бов­та на по­бе­ди­те­ли­те. Не заб­ра­вяй­те, че из­ра­ел­тя­ни­те очак­ват но­вия про­рок, кой­то да сед­не в тро­на на Да­вид, да бъ­де цар на ев­ре­и­те. И та­ка пос­ре­щат Хрис­тос в Ие­ру­са­лим - ка­то цар, как­то и мно­го дру­ги про­ро­ци пре­ди не­го. Нес­лу­чай­но и на кръс­та Му пи­ше, ма­кар и по­диг­ра­ва­тел­но - IHRI- "Цар на ев­ре­и­те". Бед­ни­ят Юда, не е мо­гъл да по­не­се ис­ти­на­та, че всъщ­ност е в сви­та­та не на бъ­де­щия зе­мен цар, а на не­бес­ния бог на лю­бов­та и из­куп­ле­ни­е­то. За­то­ва го пре­да­ва не на рим­ля­ни­те, а на Си­нед­ри­о­на - ка­то лъ­же­цар... Та­ка Юда гу­би не са­мо на­деж­да за зем­но доб­ру­ва­не, но

гу­би и лю­бов­та - ко­е­то е най-страш­но­то

Ня­ма да се из­ку­ша да тър­ся мо­дер­ни ана­ло­гии на Юда в на­ша­та дейс­тви­тел­ност. Как­то се каз­ва - коя по-нап­ред! На та­зи страс­тна сед­ми­ца дру­го ни е по-важ­но - как­то ка­за Ки­ро от "Трой­ка на раз­съм­ва­не" - с це­лув­ка се пре­да­ва не са­мо Хрис­тос, но и ко­ро­нави­рус. За­то­ва, пре­лю­без­ни, на­ис­ти­на ос­та­не­те си въ­щи та­зи го­ди­на. Имам се­ри­оз­ни по­доз­ре­ния, че Ии­сус ня­ма да е ни­то в чер­ква­та, ни­то в Цър­ква­та. Да не заб­ра­вя­ме, че по Не­го­во вре­ме не е има­ло ни­то чер­кви, ни­то Цър­ква. А всич­ко, ко­е­то уж бил ка­зал по въп­ро­са Си­нът Гос­по­ден, сме на­у­чи­ли от Са­ул от Тарс, из­вес­тен с рим­ско­то си име Па­вел. И ма­кар Раз­пе­ти пе­тък да е ден, в кой­то по­чи­та­ме са­мо­жер­тва­та в име­то на лю­бов­та, та­зи са­мо­жер­тва точ­но - да взе­мем при­час­тие от ед­на и съ­ща лъ­жич­ка - ни­кой не ис­ка от нас. Да чес­тва­ме лю­бов­та не бу­тай­ки се в хра­ма, а да я по­тър­сим в мис­ли­те си, за­що­то Хрис­то­ва­та лю­бов, оти­ва­ща от­въд би­ло­гич­но­то про­дъл­же­ние на ро­да, е неп­ри­род­но, не­ес­тес­тве­но яв­ле­ние. За­то­ва я на­ри­ча­ме и бо­жес­тве­на.

Как­ва­то и ана­ло­гия да се нап­ра­ви със са­мо­жер­тва­та на Бо­го­чо­ве­ка, тя би би­ла бо­го­хул­на. Най-ве­че за­ра­ди то­ва, че той е из­брал кръс­та в име­то на хо­ра, ко­и­то - та­ка или ина­че - все­ки ден са го раз­пъ­ва­ли с на­деж­ди­те и пре­тен­ци­и­те си. Спом­не­те си не са­мо Юда, но и Пе­тър, То­ма... В из­вес­тен сми­съл Хрис­тос

е спа­сил се­бе си от нас

из­би­рай­ки раз­пя­ти­е­то, а ние из­би­ра­ме да вяр­ва­ме, че го е нап­ра­вил за спа­се­ни­е­то на на­ши­те ду­ши. Пред­ста­ве­те си как­во би ста­на­ло, ако бе­ше осъ­ден на до­жи­во­тен зат­вор... Един Нел­сън Ман­де­ла, нап­ри­мер. Ще­ше ли чо­ве­чес­тво­то да бо­гот­во­ри ед­но про­дъл­жи­тел­но обу­че­ние в лю­бов към ближ­ния, при то­ва - прид­ру­же­но с чу­де­са?! Ня­кой ус­пял ли е да по­не­се про­дъл­жи­тел­на лю­бов? И Нел­сън Ман­де­ла не ус­пя. Са­мо Цър­ква­та - та­зи ста­ра са­моз­ва­на Хрис­то­ва го­де­ни­ца, усъ­вър­шен­ства­ла сто­ле­тия ими­та­ци­я­та на ре­ли­ги­о­зен ор­га­зъм.

Ня­кои пог­реш­но на­ри­чат Раз­пе­ти пе­тък "най-тъж­ния ден". Да, сви­де­те­ли­те на са­мо­жер­тва­та Му скър­бят. Те вяр­ват, че за тях го е нап­ра­вил, и при­зо­ва­ват да во­дим жи­вот, дос­то­ен за лю­бов­та и са­мо­по­жер­тву­ва­ни­е­то Му. Но за­що то­ва да е тъж­но? За­що да не е ден на обе­ща­ние? Ден на от­кри­ти­е­то, че има Лю­бов от­въд смър­тта и че тя ще по­бе­ди. И сми­съ­лът на обид­но крат­ки­те ни дни е да пре­на­ся­ме и пре­да­ва­ме вя­ра­та и зна­ни­е­то за та­зи лю­бов. Вя­ра­та, Зна­ни­е­то и Лю­бов­та въ­об­ще. С как­во­то и име да на­ри­ча­ме Бо­жес­тве­но­то на­ча­ло в жи­во­та си, то се ог­леж­да в на­ши­те очи и чрез на­ши­те очи. То нас съз­да­ва и ние не­го. С вя­ра, лю­бов и зна­ние.

Па­вел, ве­ли­ки­ят из­кри­ви­тел на хрис­ти­ян­ство­то, пре­вър­нал вя­ра­та в дър­жав­нот­вор­чес­ка док­три­на, каз­ва: "За мен све­тът е раз­пнат, и аз за све­та!". Аз не пом­ня дру­ги дни ка­то днеш­ни­те, в ко­и­то те­зи ду­ми да са зву­ча­ли тол­ко­ва на мяс­то. За­то­ва стой­те си вкъ­щи, раз­пна­ти меж­ду До­са­да­та и Лю­бов­та към ближ­ни­те си, и се нас­лаж­да­вай­те на все­ки миг от то­ва зем­но щас­тие. Мо­же да не си да­ва­те смет­ка, но то­ва е Ра­ят, от кой­то ще бъ­дем из­го­не­ни, щом ка­ран­ти­на­та свър­ши.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com