Хората не повярваха на предупрежденията, а реките се вдигнаха с 6-7 метра
Посланикът на Сърбия у нас Владимир Чургус бе в Белград по време на наводненията, които за часове заляха страната, причиниха смъртта на десетки хора и нанесоха огромни материални щети. Дипломатът разказа за "Стандарт" за тази национална трагедия. Той благодари за бързата и ефикасна помощ на правителството на България, както и на българските граждани за тяхното съчувствие и личната им помощ за пострадалите съседи.
- Ваше превъзходителство, това ли е най-страшното бедствие, което е връхлитало Сърбия?
- От 120 години, откакто има официална информация за природните бедствия, не се помни такава катастрофа. Една трета от територията на Сърбия пострада от този истински потоп. Бедствената ситуация бе много сложна и се променяше от час на час. Вадата прииждаше и нивото й се повишаваше постоянно. Тя заля много градове и селища в Сърбия. Град Обреновац, който бе наводнен изцяло, е най-голям пример за това.
- Какво са преживели хората там?
- В първия момент били изненадани от критичната ситуация. Никой не е очаквал подобно бедствие. Те не са искали бързо да излязат от домовете си, защото не са допускали, че наводнението ще бъде толкова страшно. Придошли са потоци от вода с височина 30-40 сантиметра. Реките са се надигнали с 6-7 метра. Това се е случи на около една трета от територията на страната. На спасителите им беше много трудно да реагират, защото водата непрекъснато се увеличаваше. Има загинал дори един спасител. Искам да изтъкна, че български спасители участваха в операциите още от първия момент на наводненията. Общо взето, пораженията и щетите още не могат да се изчислят. Много хора напуснаха домовете си и мнозина от тях сега няма къде да се върнат. Няколко десетки хиляди бяха евакуирани, но и техният брой още не е установен, споменават се цифри от 20 до 50 хиляди. За тези хора са осигурени подслони.
- Как се държаха хората от засегнатите територии?
- В трудните дни сръбският народ прояви голяма солидарност и единство. Това бе особено видимо при младите хора. Същевременно съседните ни държави, както и други страни, помогнаха и помагат много. Това ни напомня за близостта на нашите народи на Балканите, където винаги комшия на комшия помага.
- Очевидно човешките жертви и материалните щети тепърва ще се изчисляват и обобщават.
- Така е. Има много разрушени къщи и други сгради, мостове, пътища. Наводнени са големи земеделски площи, много предприятия са унищожени. Вредата в повечето случаи е 100 процента.
- В Белград очакват еврокомисарят по бедствията Кристалина Георгиева. Каква помощ очаквате от ЕС?
- Сърбия очаква помощ от ЕС, защото е кандидат за член и като такава страна има възможности да получи съдействие. Трудно е да се очаква в скоро време всичко да се възстанови в първоначалния си вид. Ще имаме нужда от наличните фондове на ЕС за бедствията. Както е известно, ЕС не дава пари в брой, а участва в проекти за възстановяване, за инфраструктура, за строеж на сгради. Очакваме голяма помощ от ЕС, но това зависи и от възможностите на еврофондовете в момента. В Босна и Херцеговина също имат нужда от възстановяване. И в Хърватия има поражения, но в по-малка степен.
Освен от ЕС очакваме пряка подкрепа и помощ от отделни страни членки на съюза. Вече говорихме за тази помощ с българския вицепремиер г-жа Даниела Бобева. България със сигурност ще продължи подкрепата си за по-бързото възстановяване на Сърбия.
- В медиите вече се споменава, че вероятно щетите са за милиарди евро.
- Преди две години Сърбия преживя и голяма суша. Тя най-силно засегна Войводина, където е най-важната земеделска част на страната. В началото пораженията от засушаването не изглеждаха много големи, но накрая се оказа, че щетите са за 2 милиарда евро. Случващото се сега е по-различно, защото щетите в земеделието ще са трайни в рамките на годината. Освен жилища бяха унищожени промишлени предприятия, инфраструктура и др. Сега след наводненията на много места се получиха свлачища, които разрушават всичко по пътя си и усложняват положението.
- Бяха ли адекватни в критичната ситуация сръбските власти?
- Правителството веднага се включи активно за решаването на проблемите. Всички министри бяха на местата, залети от водата. Цялата спасителна дейност бе ръководена лично от премиера Вучич. Към правителството бе формиран кризисен щаб. В спасителните операции се включиха също армията, полицията и пожарникарите. Много е важно, че над 10 000 граждани сами се мобилизираха в Белград, Ниш и други градове и заминаха да помагат на пострадалите. Транспортни компании дадоха автобусите си. Жители на Белград приеха в домовете си съграждани от пострадалите места.
- Кой беше най-големият проблем?
- Това, че хората не са повярвали на предупрежденията, че ситуацията ще се развие толкова лошо и не се послушали призивите на властите и спасителите да напуснат домовете си.
- В такава бедствена ситуация винаги се появяват мародери. Какво прави властта, за да спре ограбванията на напуснатите домове?
- Такива хора има навсякъде. Но в случая държавата реагира навреме. Някои градове бяха защитени от специални полицейски сили. На места полицаи обикалят с лодки около наводнените домове. Пресечени бяха и опити на дребни търговци да повишават спекулативно цените на храните и други стоки.
- Отмина ли опасността да бъдат засегнати електроцентралите?
- Да, общо взето. Имаше известна опасност за ТЕЦА-а в Обреновац, където се запали трансформатор, но повредата бе отстранена. В момента обаче още около 10 000 души са без ток заради скъсани далекопроводи.
- Получава ли Сърбия аварийно електрическо от България?
- Да. С г-жа Даниела Бобева разговаряхме и за възможността енергийните системи на България и Сърбия да се договарят за евентуални извънредни доставки на по-ниска от пазарната цена в момента. Искам специално да подчертая реакцията на правителството на България и на вашето МВР, което изпрати спасителни екипи. Вчера от България тръгна и първият от общо четири тира с минерална вода за пострадалите сърби. Поддържаме постоянен контакт с българското правителство тези дни във връзка с оказваната ни помощ. Искам да кажа още нещо много важно. Много българи се обаждат в посолството и предлагат вещи и други помощи. Мой първи гост вчера сутринта бе постоянният секретар на МВнР Георги Димитров, който преди време бе посланик в Сърбия. Преди да отиде на работа, той пристигна в посолството заедно със съпругата си да донесе своята лична помощ. За предоставяне на помощи се обадиха и от БАН, от някои училища и от други места, където се събират средства. Това е много показателно за близките връзки между нашите два народа. Така трябва да си сътрудничим не само по време на бедствия, но и когато те отминат.
- Да се надяваме ли, че опасността от продължаване на наводненията отминава?
- Прогнозата за тази седмица е, че времето ще бъде добро. Може да има валежи, но по-слаби. Сега обаче опасността е, че нивата на реките Сава и Дунав продължават да се повишават. В скоро време се очаква висока температура до 30 градуса. Това може да ускори топенето на снеговете, което ще засили притока на вода. Има и опасения от зарази и болести след наводненията. Канализациите не работят, няма достатъчно ток, къщите са повредени и замърсени. Трябват препарати за почистване и дезинфекцията. Така че още дълго време ще се нуждаем от помощ. Освен българското правителство бих искал да похваля и българските медии. Те много помогнаха на обществеността тук да разбере каква голяма катастрофа преживява сръбският народ. В. "Стандарт" например написа две страници с подробна информацията за тази трагедия. Дано тя да не се повтаря.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
