Тачели като бог свети Терапонт

Трънският край има свои небесни покровители, честват ги в края на май
Хората търсели изцеление при дъб, израснал на мястото, където съсекли мъченика
Св. Софроний бил свещеник в с. Пенкьовци, мощите му били нетленни

На особена почит в Трънския край бил в недалечното минало св. Терапонтий Софийски. Да, има такъв светия и трънските баби го почитали като бог. Защото вместо доброжелателната клетва, използвана за сплашване на палавите внуци: "Бог да те убие!", те казвали: "Свети Терапонт да те убие!". А когато детската пакост не била много голяма, бабите обикновено заплашвали децата, че светията ще ги прибере в голямата си торба. Но за бабите било съвсем ясно, че Бог е всемилостив и дълготърпелив и никого няма да убие, а като Божии угодници и светиите няма сторят никому зло, а само ще се застъпват за всекиго, който ги е помолил пред преблагия Господ.В Трънския край сега св. Терапонт, или както е прието да се нарича - св. Терапонтий Софийски, си го спомнят някои от днешните баби, които били чували за него като деца от своите баби. Паметта за този български светец е намаляла. Не си спомнят хората, а и не го знаят и свети Софроний Български, но според преданието и според някои писмени свидетелства, и двамата светии са били свещеници в Трънския край. За това, че св. Терапонтий е бил свещеник в Трън, е отбелязано в Историята на българите, написана от св. Паисий Хилендарски, а в краткото житие на преподобния Софроний се споменава, че е бил свещеник в селото Пенкьовци, което днес административно принадлежи към Трънската община. По Божия промисъл светата православна Църква е отредила двамата светии, небесни покровители на Трънския край, да се почитат в края на месец май. Свети свещеномъченик Терапонтий Софийски или Трънски (1555 г.) се чества на 27 май, заедно със св. свмчк Терапонт Сардикийски, (Ж259 г.). В по-ново време са се появявали някои съмнения дали мъченик Терапонтий от ранно-християнската Църква не е пренесен върху мъченика от средните векове, но преданието и местната почит може да се приемат като доказателство, че объркване няма, а само благоприятни съвпадения.Първото свидетелство за мъченическия подвиг на св. Терапонтий е оставено от църковния писател от XVI век Матей Граматик. Той е бил съвременник на св. Николай Софийски и свидетел на неговия мъченически подвиг през 1555 година. В написаното с голямо умение житие на св. Николай Софийски той пише: "А когато слушаш за жителите на София, не мисли за тукашните, а за небесните граждани, които някога са били наши съжители, а сега са съжители на ангелите. Прочее подобава да поменем двама или трима от тях. Свещеномъченик Терапонт, който бидейки жител на това място и презвитер на светата Божия църква в Сердика (София), живял с много добродетели и на края, по време на гоненията против християните, бил задържан под стража от беззаконниците заради Христовата вероизповед. Подир много мъчения, и обложен с тежки железни вериги, той бил изведен вън от града на един ден път и на това място му отсекли главата и така получил мъченическа смърт за Христа. А говорят, че на мястото, където се проляла кръвта му, след време пораснал голям дъб, който и досега се вижда и стават там различни изцеления, когато с вяра се пристъпва".Възможно е това свидетелство да е дало основание името на св. Терапонтий да се споменава и в "Историята" на преп. Паисий Хилендарски, където е отбелязано, че тоя светец бил свещеник в Трън, където сега отива много народ за изцеление. Гдето турците го посекли, израсъл дъб и с неговите молитви се дава при тоя дъб много изцеление". Днес един

дънер от този дъб се пази като свещена реликва

в старинната столична църква "Света Петка" (на ул. Калоян" № 9, в комплекса на Софийска света митрополия).В Трънско смятали св. Терапонтий или, както тук предпочитали - св. Терапонт Знеполски, и за покровител на реколтата. За добро плодородие имало обичай да се прави лития, която обикаляла цялото землище на селището. Този обичай бил наричан в трънско "Кръстоноше". Първо свещеникът служел в селския храм, след това правел водосвет и едва тогава с одеждите си предвождал тържествено шествие, което обикаляло целия синор на селото. Всички пеели: "Кръсти носим, Бога молим, Господи помилуй!/ Да се роди жито просо, Господи, помилуй!/ От два класа - три шиника, Господи, помилуй!". Децата носели икони, момчетата - църковните хоругви, двама биели клепалото, един носел длето и бургия, друг - светото Евангелие. Момите вървели хванати за ръце и пеели споменатата песен. Шествието спирало при всяко дърво на межда между нивите и там свещеникът казвал молитви и помазвал дървото с миро в издълбаната под формата на кръст кора. В края на деня процесията тържествено се връщала в селото, а църковните камбани биели празнично. Такава лития всяко село правело на различни празници, но и в чест на св. Терапонт, свидетелстват местни жители още в средата на миналия век.В Трънския край са го имали за свят човек, който е живял сред тях.

Убежище на светията била пещерата

където днес е скалният параклис, посветен на света Петка. А старата черква "Св. Петка" в Трън, построена около 1700 г. и обновена през 1853 г., била съградена на мястото на параклис, посветен на св. Терапонтий, съществувал през XVI век.На света Петка е посветен и манастирът в село Пенкьовци. От някогашния манастир е останала само черквата, но в последно време към манастирския комплекс беше направен нов конак в сградата, където се е помещавало местното школо. Сега населник на манастира е монах на име Софроний, по името на преподобния Софроний Български или Софийски.Неговата памет се почита на 28 май. Подробностите от неговото житие са споменати от друг един книжовник от онова време - поп Пейо. Той е автор на житието на св. Георги Софийски-Нови, който погинал мъченически заради вярата през 1515 година. Това дава основание да се смята, че преподобният Софроний е живял през втората половина на ХV и началото на ХVI век. Поп Пейо разказва, че свещеникът на село Пенкьовци Стефан избягал в София със жена си заради гоненията на нашествениците. А оттам после избягал чак във Влашко при влашкия войвода Радул. Там жена му починала и той приел монашество с името Софроний. След смъртта на войводата монахът Софроний се завърнал отсам Дунава и се поселил в манастир край Русе. Смята се че става дума за скалния манастир, посветен на преподобния Димитрий Бесарабовски и св. Йоаким I, патриарх Търновски. "Там се подвизавал с пост, молитва, труд и милостиня. Дяволът не изтърпял неговите монашески подвизи и настроил против него един манастирски слуга, който го ударил с брадва по главата и така го лишил от живот", съобщава житието на светеца.3 г. по-късно Софроний се явил в съня на живеещи в манастира и по негово внушение разкопали гроба му и намерили мощите му нетленни и благоуханни. Поставили ги в ковчег за всеобщо поклонение.

По непотвърдена информация днес мощите на св. Софрония се покоят в манастир на територията на Сърбия.И докато образът на св. Терапонтий може да се види на икони от ХIХ век, запазени в храма "Св. Петка" в Трън, в столичната църква "Св. Петка-стара" и на някои други места, то образът на св. СофронийБългарски беше сътворен наскоро по стара снимка на дългогодишния свещеник в Пенкьовци отец Евтим, предоставена от негови наследници.