Губим много от забавянето на "Южен поток" и отношенията с Русия
Чакаме още 306 млн. до края на септември, казва Светослав Глосов
Получи ли глътка свеж въздух бизнесът и започнаха ли обещаните разплащания по европроектите? Какво трябва да направи държавата, за да подкрепи бизнеса и на какви инвестиции можем да разчитаме през следващите години? За "Стандарт" отговаря председателят на Камарата на строителите и почетен посланик на Мароко у нас Светослав Глосов.
- Г-н Глосов, стартира ли обещаното разплащане с общините и изпълнителите от страна на държавата по забавените европроекти?
- Плащанията по европрограмите, които бяха забавени с няколко месеца, започнаха със 160 млн. лв. Те вече са отпуснати. Очаква се да бъдат разплатени и близо 306 млн. лв. през септември. В резултат на това веднага се активизира работата по обектите, които бяха със забавени плащания. Надяваме се държавата да продължи със същите темпове, както ни обещаха вицепремиерът по икономическите въпроси и министър на регионалното развитие Екатерина Захариева и финансовият министър Румен Порожанов. При нашата среща с тях беше поет ангажимент, че ще се осигури ритмичност на плащанията и на този етап това се случва. Дори и да не бъдат покрити всички задължения веднага, ще има средства, с които да се покрият разходите и да се продължи работата по обектите.
- Фактурират ли вече строителите изработените близо 500 млн. лв., които досега не бяха предявили като сертификати към държавата, за да не плащат авансово ДДС при липса на финансиране?
- Всеки си прави сметката, но наистина, където вече са получени плащания, се фактурират и други приключили дейности. Все пак всеки иска да получи това, което е изработил.
- Има ли опасност за проекти, които заради липсата на финансиране от близо половин година, ще закъснеят фатално или ще се провалят?
- Оказва се, че най-рисковите обекти за неизпълнение не са тези, при които проблемът е бил в разплащането с изпълнителите. Подобен проект, който е в застой, е изграждането на лот 4 на автомагистрала "Струма" - отсечката между Сандански и Кулата, от гръцката компания "Актор". Фирмата спечели търга с много ниска цена и сега извива ръцете на държавата за допълнително финансиране от 40 млн. лв. Пътната агенция трябва да покаже твърдост в действията си. Защото в момента има явно неизпълнение на договора и на сроковете на изграждане. А дали контрактът ще бъде прекратен, ще се възлага на нови изпълнители, ще се търсят неустойки от гръцката компания - това трябва да реши възложителят на проекта Агенция "Пътна инфраструктура". Трябва да се вземе някакво кардинално решение как да се процедира при подобни случаи. Защото подобни проблеми имаше и при изграждането на автомагистрала "Люлин" и Дунав мост 2. Северната тангента на София пък се бави заради отчуждителните процедури. През последните дни стана ясно, че правителството е взело решение да осигури средства за изкупуване на терените.
- Последните съдебни дела за оспорване на цената при отчуждаване на земите обаче са насрочени за догодина и ако те не бъдат изтеглени по-рано, няма да има реално време Северната тангента на София да бъде построена в срок.
- За целта беше подготвена една промяна, която впоследствие, доколкото си спомням, бе отменена от Конституционния съд, че при такива обекти от национално значение терените ще се отчуждават по направената оценка и ще се взимат веднага. А впоследствие евентуално собствениците ще могат да оспорват цената и да я завишават, както е сега, но без това да пречи на самото изграждане и да забавя обектите. Подобна промяна обмисляше и екипът на Министерството на инвестиционното проектиране. И това според мен трябва да се случи, за да не се спира изграждането на стратегически обекти.
- Успяхте бързо да се договорите със служебния кабинет да пусне замразените плащания по европроектите. Настоявате ли обаче и за други промени, които да облекчат бранша?
- В момента работим съвместно със зам.-министър Георги Савов в министерството на инвестиционното проектиране разглеждаме поднормативната база и подготвените още от предходния кабинет облекчителни режими за бизнеса, които сега могат да бъдат спешно приети. Такава е например наредбата за възлагане на строителство и проектиране към ЗОП. Тя е залегнала и в последния вариант на закона и трябва да отрази спецификите на бранша ни. Защото не може да се провежда при едни и същи условия търг за доставка на канцеларски материали и за проектиране и изграждане на голям инфраструктурен обект например. Това са съвсем различни неща. Законът урежда основните положения. А една такава наредба би допринесла да няма свободни съчинения при възлагането на поръчки. Защото в момента там се извършват волни или неволно най-много манипулации, а условията на конкурсите да не са дискриминационни е и едно от основните изисквания на Брюксел. И с тази наредба възлагането би станало по-ясно и прозрачно. Има и наредби към Закона за устройство на територията /ЗУТ/, които също могат да бъдат коригирани. Въпросът е доколко към момента има готови текстове и колко бързо могат да бъдат изготвени такива. Ще бъде възобновена и традицията да заседаваме заедно с представителите на Министерството на регионалното развитие в Обществения съвет към него. Там много бързо могат да се решават конкретни проблеми и да се дават идеи. Тази много добра инициатива бе започната от президента Росен Плевнелиев, когато бе строителен министър, продължена доста активно от Лиляна Павлова и в предходния служебен кабинет от Екатерина Захариева, но за съжаление не се осъществи от министър Десислава Терзиева. И сега отново ще бъде подновена. На този Обществен съвет се поставят проблемите и там където може да се реагира, те се решават в делови порядък. От следващия редовен кабинет пък очакваме да продължи работата по двата нови закона, на които ще бъде разделен настоящият ЗУТ. Ние имаме готови текстове, които само трябва да бъдат прецизирани и приети от следващия парламент. И ние твърдо настояваме, че това трябва да се случи.
- Според бранша трябва ли в следващия кабинет отново да има две строителни министерства - на регионалното развитие и на инвестиционното проектиране?
- Въпросът е много спорен. Независимо обаче дали ще бъдат две министерства или едно с много сериозен екип, който да се занимава с дейностите на Министерството на инвестиционното проектиране (МИП), трябва да продължи активната работа по тези дейности, които бяха отделени. В момента в МИП екипът е силен и се стартираха много добри проекти. Така че не е важно дали е едно или две министерства, а да се продължат започнатите реформи във всички сектори.
- Родните строители през последните години усилено пробват да пробият и в чужбина. Къде в момента имаме шанс, предвид разширението на ЕС и отношенията на Общността с Русия?
- Много наши компании искат да работят в Русия, за съжаление политическата ситуация е такава, че спира българските компании. И то не от страна на Русия, а по-скоро от наша. Ето и проблемите с избора на изпълнител за проекта "Южен поток". Факт е, че 80-те по-малки български компании, които имат подписан предварителен договор за подизпълнители с настоящия избран изпълнител на газопровода, ще работят и ако бъде направен нов конкурс и той бъде спечелен от нов изпълнител, който и да е той. Но този проект трябва обезателно да тръгне. Защото това е един огромен ресурс за българските изпълнители, близо 2 млрд. лв. можем да усвоим с него. И то в Северна България, където браншът е най-уязвим и най-малко зает. Строителите настояваме да бъде решен въпросът максимално бързо. Ако ще се прави нов търг, той да не се забавя. Но считаме, че досегашният конкурс също е проведен по някакви правила и това трябва да се вземе предвид. Най-важното е да стартира проектът максимално бързо, да не се отлага, а да се съгласуват нещата с ЕС и той да започне. Истината е, че в момента се усеща някакво напрежение в отношенията и то трябва да се реши, за да не загуби бизнесът инвестиции и работа. Защото това, на което разчитаха строителите и туризмът по Черноморието, не се сбъдна и те отбелязват сериозен спад.
Наистина сумарно най-много са инвестициите у нас от Европа. Трябва да бъдем готови за следващия период, да представим много бързо проекти, които отговарят на условията и могат да стартират веднага и да бъдат финансирани. И втората голяма инвестиция, на която можем да разчитаме, е от проекта "Южен поток". Просто други няма.
Бяхме подготвили и меморандум, който трябваше да бъде подписан на ниво министри с Мароко, за да се улесни работата на родните строители и проектанти там, но за съжаление той не се случи, заради оставката на кабинета.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
