Днес отбелязваме Светла сряда. Тя е част от Светлата седмица - време, в което се прославят светите апостоли и Света Богородица.
На Светлата сряда (Празна сряда) от Светлата седмица се изпълняват два обичая, които се правят за дъжд, плодородие, предпазване от градушка, бродници и лоши болести.
Често през тази седмица стопанките повторно боядисвали яйца, които раздавали за душите на починали близки. Това е така, защото според древно поверие, раздаването на червените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.
На този ден сред рупците в Странджа се изпълнява обичаят Мара Лишанка, а в Дупнишко - обичаят Ладино хоро. В играта Ладино хоро девойките се налавят в кръг, а две от тях държат кърпа над веригата. На три пъти те разсичат хорото и всяка мома се провира през арката от кърпи. Наоколо другите пеят песен, която е адресирана към последната мома в редицата и в нея предричат за какъв момък ще се омъжи тя - за коняр, за овчар, за говедар.
При обичая Мара Лишанка се взимат от три млади булки по един чехъл с различен цвят и се напъхват един в друг. Така се оформя кукла, наречена Мара Лишанка, забражда се и се накичва като булка със сребърни невестински накити - титрици. След това се избира мома, която трябва да е лазарувала и да има живи родители. С обредни песни момите отиват в средата на селото и се разделят в две редици, хванати за ръце.
Две по две девойките започват диалог с Мара Лишанка - с момата, която носи куклата, и пеят песен. Мара Лишанка им отговаря и диалогът продължава, като си предават куклата една на друга. После момите, придружени от ергени и други жени и мъже от селото, отиват на реката, "окъпват" куклата, измиват си лицата и се връщат в селото.
Обичаят се изпълнява за осигуряване на дъжд и плодородие, за да се предпазят момите да не ги залюби змей и за да раждат деца булките.
Тази година на днешния ден православната църква у нас почита Свети цар Борис І Михаил. Обичайно това става на 2 май, но в случая датата съвпадна с най-големия празник - Възкресение Христово.
Свети цар Борис-Михаил - покръстител на българите, е бил родственик на св. мъченик княз Боян Български. Той се кръстил с цялото си семейство, като при кръщението приел името на Византийския император - Михаил. През 865 година се кръстили още болярите и целият народ. По времето на цар Борис учениците на св. св. Кирил и Методий намерили прием в България и подпомагали царя в религиозно-просветната и книжовна дейност.
През 889 г. цар Борис поставил на престола по-големия си син Владимир-Расате и се оттеглил в манастир. Но Владимир се опитал да върне езическата религия, подтикнат от недоволните боляри. Това принудило Борис да напусне манастира. Той сваля Владимир от престола и на негово място поставя по-малкия си син Симеон.
След това цар Борис се върнал в манастира и се отдал на пост и молитва. Той завършил живота си на 2 май през 906 г. Като покръстител св. цар Борис е наречен "равноапостолен светец".
Днес, по изключение, честваме и св. Атанасий Велики. Църквата е установила двукратно честване на св. Атанасий Велики: в деня на смъртта му - 2 май, и на 18 януари съвместно със св. Кирил Александрийски.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
