- Мъж на бял кон се явил насън на овчаря Атанас, показал му къде да копае
- Людмила Живкова помогнала за благоустрояването на светата обител
Празникът на св. Георги Победоносец особено тържествено се чества в района на Гоце Делчев. Там притегателен духовен център се превръща Хаджидимовският манастир "Св. Вмчк Георги Победоносец".
Светата обител се намира на възвишение, южно от град Хаджидимово, чието старо име е Сингартия (или Долно Сингартия) и затова в миналото манастирът е известен и като Сингартийски или Долносингартийски.
Построен е върху по-стар християнски храм
Според изследователи на историята на района, днешният манастир е наследник на старо християнско средище, което също било посветено на св. Георги и съществувало още преди попадането на тези земи под османска власт (последната четвърт на XIV в.). Обителта била разорена при първото нашествие на османлиите, след което се въздигнала, а по-късно отново била опустошавана. Накрая била изоставена и напълно забравена от местното население.След като незнайно колко време останало в забвение, святото място излязло на бял свят около средата на XIX в. след пророчески сън, който се явил на местен овчар. Впоследствие откриването му придобива легендарен характер. За възобновяването на манастира битува предание, според което на овчаря дядо Атанас Лазаров от с. Горна Сингартия (днешен квартал на Хаджидимово), една нощ в съня му се явил млад мъж на бял кон. Той му наредил да разкопае височината над селото. Атанас не обърнал внимание на съня си, но на следващата вечер той се повторил. Атанас споделил на съпругата си, която го взела на присмех. На третата вечер обаче младият конник отново се явил с настояване копаенето да започне веднага. На развиделяване дядо Атанас отишъл на мястото, което в онези години било нива на един от местните турци. Той изпъдил овчаря, но тогава воловете му, впрегнати да орат, легнали на земята и отказали да му се подчинят. Тогава дядо Атанас бил извикан да се върне и да продължи да копае. В този момент, още при първото подканяне, животните се изправили, готови за работа. Слисаният турчин дарил нивата за вакъф (църковно място). Днес тази нива се намира южно от манастирския храм и все още се обработва.
По-късно дядо Атанас открил икона на св. Георги
Новината се разнесла бързо и хората построили малък параклис в чест на светеца. До него по-късно била изградена и сграда за поклонниците. След няколко години местните хора се сдобили с позволение (ферман) за изграждане на православен храм, за което съдействал местният бей. Според фермана храмът е трябвало да бъде вкопан два метра в земята. При започването на градежа майсторите се опитали да изпълнят указанието, но се оказало невъзможно поради това, че под пръстта излязъл здрав камък. Наложило се беят да ходи до Цариград и да измоли за нов ферман. В него била внесена забележка храмът да бъде изграден без прозорци. След Освобождението са избити прозорци, които днес осигуряват светлина в храма.
3333.jpg)
Изграждането на манастирския храм завършва през 1864 г., осветен е в 1865 г. По време на Балканските войни (1912-1913 г.) манастирът е разграбен, при което изгаря целият му архив. Впоследствие през годините църквата и манастирските сгради са постепенно обновени. През 1921 г. е възстановена североизточната стена на храма, а през 1930 г. е извършен основен ремонт, както и на част от жилищните сгради. През 1956 г. е напълно възстановено западното крило. От 1960 до 1965 г. се прави ремонт на притвора и камбанарията.
На 29 юли 1979 г. в манастира избухва пожар.
Храмът изгаря напълно, като оцелява единствено чудотворната икона на Св. Георги
С помощта на Неврокопската митрополия и дарения, само за 8 месеца църквата е възстановена, и на 6 май 1980 г. - осветена.
Съществена заслуга за благоустрояването на манастира има председателят на църковното настоятелство Трифон Симидчиев, който моли за помощ Людмила Живкова. Молбата му била приета и за манастира са изпратени средства. През 1987 г. започва изграждането на южното крило. Строителните работи по манастирският комплекс продължават и днес.
От 1994 г. ежегодно през лятото в Хаджидимовския манастир се провежда детски православен лагер.
Началото е поставено скоро след избора и въдворяването на Неврокопския митрополит Натанаил (1952-2013).
Понастоящем манастирът е постоянно действащ, обитаван от монаси.
Храмовият празник се чества на Гергьовден (6 май). След обявяването на Хаджидимово за град през 1996 г., същият ден е приет и за празник на града. По традиция, всяка година в навечерието на Гергьовден в манастира се събират и пренощуват множество богомолци. Интересно е, че
сред тях присъстват и не малко българомохамедани
Иконостасните икони в манастирския храм са дело на неврокопския майстор Серги Георгиев.
Иконостасът и владишкият трон са възстановени по автентичния образец
Иконата, която била намерена при първите разкопки, се пазела в светия олтар и не била изнасяна дълго време. Затова постепенно била забравена и не и се е отдавала особена почит. През 1961 г. по настояване на църковното настоятелство на манастира с председател прот. Трифон Симитдчиев, тя била изпратена, чрез Неврокопска митрополия, в Академията на науките за освидетелстване. Установено било, че датира от 1750 или от 1800 г. На 6 май 1961 г. е върната в светата обител и осветена от Неврокопския митрополит Пимен и изложена за поклонение.
Така повече от век манастирът, посветен на св. Великомъченик Георги в с. Хаджидимово, се развива и благоустроява благодарение на усърдието и ревността, проявени от обгрижващите го игумени и енорийски свещеници. Това свято място, което св. Георги сам си е избрал, винаги е било и ще бъде почитано.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
