- Анджело Ронкали изтри с делата си "пиратската" страница на Рим
Във Ватикана никой не говори за периода май 1410 - май 1415 г. Тези 5 години са бяло петно в историческата памет на папската държава. Сякаш никога не са съществували. Защото са свързани с едни от най-тъмните страници в миналото на Светия престол: управлението на красавеца пират Балтазар Коса. Разбойник в Средиземно море, в живота и в църквата, граф Беланте с еднаква страст плячкосва злато, женски сърца и вяра от наивници. По онова време на Запад цари великият разкол. Има двама папи - в Рим и Авиньон. А на събора през 1408-а изгрява дори трети - в Пиза: Александър V. Когато на 25 май 1410 г. Александър V издъхва, в престола му под името Йоан XIII властно се разполага Балтазар. За пет години той дава всичко от себе си, за да бъде запомнен от историята като папата пират. Оставя зад гърба си реки от кръв. Превръща индулгенциите в безскрупулна търговия, продава свещенически санове, върти бизнес с оръжие. Развратът в двореца му е пословичен...
Обвиненията срещу Балтазар Коса стигат 72, а името му влиза в най-черната хроника на Ватикана. Обявен е за антипапа, престоят му на Светия престол е заличен от архивите.
Въпреки че за Рим нито човекът, нито понтификатът му са съществували някога, едва ли е чудно, че пет столетия по-късно - на 9 октомври 1958 г.,
кардиналите в Сикстинската капела изтръпват
чувайки Йоан Йоан XIII. Името, което си избира 261-вият папа, дотогавашният кардинал Анджело Ронкали. Мнозина теолози са си блъскали главите защо един от най-обичаните в християнския свят наследници на свети Петър е приел точно това име. Загадката остава - там някъде в праха на милионите тайни, които пази секретният архив на Ватикана. Но разумни обяснения не липсват. Щом граф Беланте е изтрит, значи номер 23 към името Йоан е свободен. Прескачането на опороченото число би означавало Рим да признае черните 5 години на Балтазар. От друга страна, след 5 века крайно време е било някой да прекъсне параноичния страх от приемане на името Йоан. Разбира се, любителите на конспирации по навик виждат зад решението на Ронкали дългия пръст на масоните. Защото за тях Балзатар е папата - кормчия, велик магистър на таен орден. И още търсят ролята на зидарите в политиката на Ронкали за отваряне на църквата.
Каквито и да са били мотивите на Анджело Ронкали, истината е, че делата му като папа Йоан XIII заличават всяко петно, оставено през онези 5 години на XV век. Добрият папа, както остава завинаги в християнските сърца, Ронкали е всичко онова, което средновековният пират никога не е бил и не е могъл да бъде. Затова и на 27 април 2014 папа Франциск го канонизира.
Така Йоан XXIII окончателно заличи "пиратската" страница от историята на Рим.
Кой е папа Йоан ХХIII? Наследник на престола на св. Петър от български произход няма. Но въпреки това всички наричат не друг, а точно Йоан ХХIII "българския папа". Заради
пословичната му любов към страната ни
Тя пламва през 1925 г., когато е изпратен у нас като апостолически визитатор и апостолически делегат (б.а. - дипломатически постове на Ватикана, по-ниски от нунций, или посланик). Ронкали остава в страната ни 9 г. и я опознава нашир и длъж. При това, без да подбира транспорт - с влак, каруца, файтон и дори досущ като героите на Стайнбек - в каросерията на камионетка Форд-Т. А това няма как да не направи впечатление на българите, свикнали с малко по-друго поведение от своите владици.
Хората с охота споделят проблемите си с Ронкали. А той прави всичко по силите си, за да им помага. Особено голяма дейност развива след катастрофалното Чирпанско земетресение през 1928 г., когато организира широка хуманитарна помощ.
Заради българите и страната ни Ронкали сменя своята архиепископска титла и вместо Ареополски се нарича и подписва Месемврийски. За да бъде споменът му за България повседневен... "И знайте, че като се прибера във Ватикана, на моя прозорец винаги нощем ще гори една свещ, която да посочи на всеки изпаднал в нужда българин във Вечния град, че има врата, на която може да почука", казва тогава Ронкали.
Бъдещият папа изгражда близки връзки с цар Борис III, с политици, общественици и интелектуалци. И, разбира се, с православните архиереи. Но най-известен е Ронкали с подкрепата, която оказва, за да се състои бракът между цар Борис III и дъщерята на италианския крал Виктор Емануил Джована Савойска. Светият престол няма никакво намерение да отстъпи и от принципа децата от такъв смесен брак да се кръщават и възпитават в католическо вероизповедание. Това обаче противоречи на Търновската конституция. Ронкали защитава пред тогавашния папа Пий ХII
православното кръщение на Мария-Луиза
и на престолонаследника Симеон. 32 години по-късно, през 1962 г., на Ронкали, който вече е папа Йоан ХХIII, се налага отново да се намеси - този път за сватбата на Симеон II с испанката Маргарита. Е, като папа сигурно му е било по-лесно да убеди чичото на Маргарита - йезуитски свещеник, да не се противопоставя на този брак.
През 1953 г. архиепископ Ронкали става кардинал и е назначен за патриарх на Венеция. Той отваря вратите на двореца си всеки ден от 10 до 13 ч за обикновените хора, които имат проблеми или искат да споделят нещо. А и сам обича да бъде с тях по улиците и площадите. На 28 октомври 1958 г., след смъртта на папа Пий ХII, кардинал Ронкали е избран за поредния наследник на свети Петър под името Йоан ХХIII. Той вече е на 77 г. и мнозина смятат, че ще бъде "преходен папа", който просто ще продължи политиката на предшественика си. Но той изненадва всички - свиква Втория ватикански събор (11 октомври 1962 - 8 декември 1965), който взема кардинални решения за дейността на Католическата църква в променилия се свят. Внася съвсем нов стил както в управлението на Църквата, така и като лично поведение на върховните понтифекси. Премахва множество формалности във Ватикана, посещава сиропиталища, болници, старчески домове и затвори. В Рим още се помни как, разхождайки се из двореца, се спира при работници и ги
кани в кабинета си на чаша вино
В резултат на този разговор Йоан ХХIII решава въпроса със социалните осигуровки на цивилните работещи към Светия престол. Той е и първият папа, който след 1870 г. излиза от Рим и пътува на поклонение с влак до Лорето и Асизи. След кратко боледуване папа Йоан ХХIII напуска този свят на 3 юни 1963 г. Обявен е за блажен от папа Йоан Павел II на 3 септември 2000 г. Католическата църква чества паметта му на 11 октомври - деня на свикването на Втория ватикански събор.
БИОГРАФИЯ
Анджело Джузепе Ронкали се ражда на 25 ноември 1881 г. в Сото ил Монте, провинция Бергамо. Той е четвъртото от общо 13 деца. На 11 г. постъпва в семинарията в Бергамо, където завършва гимназията и лицея. После заминава за семинарията в Рим и след военната си служба през 1904 г. е ръкоположен за свещеник. По време на Първата световна война е полкови капелан, а през 1921 г. е номиниран за председател на Централния съвет за мисионерска дейност в Италия. През 1925 г. става епископ.
Спасява 24 000 евреи
24 000 евреи спасява Анджело Ронкали. От 1935 до 1944 г. той служи в Истанбул. През цялото време на мисията си помага на бягащи от Европа евреи, използвайки старите си контакти в България. Осигурява на 24 000 евреи от Балканите и Източна Европа ватикански визи, за да ги предпази от Холокоста. Свидетелски показания за това дава пред Нюрнбергския процес и тогавашният германски посланик в Анкара - Фон Папен.
Днес улицата зад легацията на Ватикана в Истанбул носи името "Папа Ронкали". През декември 2006 г. Бенедикт ХVI откри паметник на Добрия папа в Истанбул.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
