Когато ми отваря вратата, първото, което ми идва да попитам, е: "Малката, вашите вкъщи ли са?" Слабичка, спортно облечена, русолява, с небрежно прихваната на тила коса и широко усмихната,Тони прилича на тийнейджърка. Досещам се, че всъщност тя е едната основна половина от семейство Антония и Страхил Кюлюмови само, защото знам, че имат две деца - син на двайсет и една и дъщеричка на осем. "Като момиченце си", й казвам, докато влизаме заедно в цветното им жилище и погледът ми се разхвърчава като ято пеперуди по картините, снимките и малките красиви предмети наоколо.
"Ами, ами... момиченце" - отвръща ми Тони и виждам как пораснал човек се изчервява от свян. "Ето го момиченцетооо", изпява тя и откъм кухнята долетява малката Яница - госпожица с две перфектни плитки покрай грейналото си лице, които естествено ми идва закачливо да подръпна. В отговор Яница деликатно хваща с два пръста кичур от косата ми и лекичко го опъва. Приятелки сме!
Нали знаете, че домовете олицетворяват общия дух на хората, които ги населяват? У Тони и Страхил веднага придобиваш усещането, че цялото семейство е наоколо. Константин, баткото на Яница, ще се появи след около половин час - като всеки уважаващ себе си млад човек той спи до по-късно. Страшко пък, както нарича съпруга си Тони, става в пет, за да може да прекара няколко часа с възрастната си майка. Прави така от години, абсолютно всяка сутрин, без изключение. Когато малко по-късно чуваме превъртането на ключ в ключалката на външната врата, Тони приповдигнато ми обявява "Ето го и моето момче". И след секунди Страхил се материализира в рамката на вратата.
Докато пием любимото им турско кафе, а аз топя една след друга какаовите домашни курабийки в него, се опитвам да разбера кое държи това семейство така здраво заедно. Колкото и да подпитвам обаче, въпросът ми увисва - у Тони и Страхил тази заедност е толкова естествена, че не могат да я опишат с думи. Твърдят, че си приличат в много неща, но са и много различни. Страхил слуша джаз, Тони предпочита БГ радио. Тя витае в облаците, той е заземяващият елемент. Всички са съгласни, че Страхил е по-иновативният и по-дръзкият от двамата. Не крият, че са от двойките, които непрекъснато спорят за нещо. И двамата са характери и често семейният им баланс минава през бурни реакции. Важното обаче е, че са екип! Каквото и да става, взаимно се покачват на рамената си и оттам виждат светлината на хоризонта. Намерили са се и вече двайсет и две години не изпускат нишката един към друг. Заедно обичат да правят много неща - да си готвят и хапват хубаво, да си правят малки екскурзии, да ходят на море, да потъват в уюта на семейните празници, които и за двамата са време за пантофи, разговори и смях у дома.
Тони и Страхил са екип вече двайсет и две години. Срещнали се в едно радио, където по онова време били колеги. Тони работела зад микрофона още като студентка, а пък Страхил Кюлюмов е едно от познатите новинарски имена от радиоефира на 90те. Докато се разминавали в студиото, той от време на време я закачал, но тя не му обръщала внимание. "За мен той беше чичко с мустаци...с петнайсет години по-голям!" , признава през смях Тони. Когато била на пет години, татко й напуснал семейството си по баналната схема "любов с колежка" и така и повече не се поинтересувал от двете си малки дъщери. Пълното му отсъствие в живота на Тони е травма, с която във времето, в което среща Страхил, тя все още не може да се справи.
"Та ето едно такова същество - възприемано като различно от останалите, двайсет и една годишно и вече препатило, скромно, боязливо - в една февруарска вечер се оказа за първи път поканено на вечеря от трийсет и шест годишен ерген и колега, при това с най-красивия глас на света, в който...признавам... вече се бях влюбила!" С точно това обобщение Тони завършва тъжната част от разказа за себе си, а блясъчетата в очите й захващат началото на историята на една специална любов. Защото - Та-даааааам! - русолявото притеснително момиче все пак приема поканата за вечеря! И за няколкото часа, прекарани заедно, Тони и Страшко не спират да си говорят, да се откриват един друг и бавно и полека да се влюбват. Всъщност не е било нито толкова бавно, нито толкова полека, защото и двамата наричат любовта си "безумна" и "помитаща". Това и обяснява решението им само след три месеца да сключат брак.
Така на 24 юни, точно на Еньовден, Антония Маринова и Страхил Кюлюмов си казват официално Да. Константин се появява първо във вид на положителен тест за бременност след три месеца - като в приказките, където препятствията пред една мечта обикновено са три. Яница пък се ражда на 29.11.2009 г. - сбор от три единайсетици, както настоятелно отбелязва майка й - нумерологичното число на специалните хора. А малката Пипилота с двете плитки наистина е специално, слънчево дете - родена е със Синдром на Даун. Факт, който само за малко помрачава щастието на тандема Тони - Страхил - толкова, колкото да разберат, че допълнителната хромозома на дъщеричката им всъщност е житейски подарък за семейството им.
Днес Тони, като председател на сдружението на родители на деца със Синдром на Даун, работи в името на тези различни деца и тяхното бъдеше. Страшко е нейната опора. "На стари години", както закачливо казва Антония, се върнал към университетското си образование по философия и на шега, на майтап, след опита в радиото и няколко бизнес фалстарта, станал учител. Синът им Косьо е студент, а Яница е в първи клас.
"Има ли за мен останало кафенце?", пита Страшко, докато аз се приготвям да си тръгна. "Ей сега ще ти направя!", отговаря му Тони и го докосва по ръката. Става ми мило от този малък жест за доставяне на радост. Представям си как затварят вратата след мен, а светът им отново си е само техен и цял. Често труден, шумен от спорове и банални, делнични реплики, но споделен и отвоюван. Безопасен. Смислен. Завършен. Ухаещ на турско кафе и домашно приготвени какаови бисквитки...
Историята на семейството на малката Яница е част от кампанията на "Верея" За повече здрави семейства.
Кампанията цели да покаже как съвременното българско семейство се справя с различни предизвикателства и въпреки това остава здраво. Всеки може да сподели вдъхновяваща история на semeistvo.vereia.bg: семейство без брак; „патриархално семейство"; „матриархално семейство"; семейства от един родител и дете; „доведено семейство"; приемно семейство, свързани с брак родители и деца и др. Втората посока на кампанията е да покаже семейната терапия като една от възможностите за запазване на семейството здраво. Специалисти по семейни отношения от Българската асоциация по фамилна терапия ще провеждат безплатни семинари по теми, свързани със семейството на XXI век.
В-к „Стандарт" е посланик на кампанията заедно с az-jenata.bg, сп. Grazia, "Дарик радио", сп. Eva, сп. "Жената днес", mamaninja.bg, manager.bg, obekti.bg, в-к „Марица", сп. "Програмата", webcafe.bg и Жюстин Томс.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
